Тя продава мартеници, но няма нищо общо с хората, които през февруари заливат улиците с огромните си щендери, превръщайки талисмана от българската история в предмет на търговия с китайски стоки.

Весела Архангелова е сред творците, чиито мартеници са произведения на изкуството, създадени с въображение, талант и изцяло ръчен труд.

Интересът на клиентите към тях започва още през януари, веднага щом коледните празници свършат.

На практика, всяко красиво нещо с вълнен конец може да бъде мартеница, казва Весела.

Тя успява в среда на толкова силна конкуренция не „въпреки“, а „благодарение“ на китайските мартеници: „През последните години хората се отвратиха от тях. Все по-голям процент търсят вълненото конче, българския символ и са склонни да платят повече. Предпочитат да инвестират в нещо автентично и оригинално",

Преди да се превърне в мартеница, идеята първо се пресъздава като картинка, която Весела рисува, а неин сътрудник я прилага върху материал от дърво – всичко се прави на ръка.

"Моите мартеници са за близък, скъп за вас човек. Това е подарък, с който от сърце пожелаваш здраве и щастие на някой“, казва Весела.

Наскоро обаче концепцията се пренесла и на корпоративно ниво. „Компания за производство на сглобяеми къщи се свърза с мен и поръча тези малки къщурки с мартенички, които да подарява на клиентите си“, разказва художничката.

Намираме се в нейното ателие, в което едновременно твори и продава.

Освен мартеници, предлага невероятни картини с различни материали и техники, ръчно изработени бижута, сувенири, ключодържатели, текстилни цветя. Всичко, което може да се появи във въображението на един художник.

„Всъщност, нямам художествено образование", пояснява Весела, чиято професия е театрален режисьор. "Завършила съм при проф. Надежда Сейкова, но много бързо разбрах, че няма да се занимавам с това нещо, въпреки че успехът ми беше добър. Преди това съм завършила фотография, а още по-назад в годините учих и икономика, по желание на родителите ми. И макар че съм добър екипен играч, винаги ме е привличала самостоятелната дейност, при която не завися от друг.“

Започва да рисува след раждането на дъщеря си Жара – в периода на майчинството.

По време на бебешка разходка в една от столичните градинки, случайно се запознава с художничката Павла Отова и разговорът за изкуство постепенно вдъхновява Весела да изпробва въображението си върху платно с четка.

„Когато Павла видя творбите ми, веднага каза, че трябва да започна да ги публикувам във Facebook. За мен това прозвуча като нещо много смешно.

Казах си: Абсурд!

Обаче пробвах и така започнах да продавам картините една по една. Не можех да повярвам, че е възможно някой да дава парите си за нещо, което съм нарисувала за удоволствие.

Оттогава вече минаха 4 години и през това време разбрах, че най-важното е, когато имаш идея, снабдиш се с материали и започнеш да твориш – след това да можеш да продадеш произведението си, за да продължиш още и още.“

Постепенно започва да получава индивидуални поръчки.

„Хората ми пишеха и казваха, че харесват „стила ми“. Аз не знаех, че имам „стил“. Беше странно за мен. Но нещата ми много се харесваха.“

А какво я вдъхновява?

„Просто нещо ми щуква. И то не е – днес ще нарисувам ябълка например, ами е днес ще нарисувам нещо червено с малко черно... Нищо конкретно, просто чувство. Не знам как да го обясня."

„Аз я вдъхновявам!“, намесва се 6-годишната Жара, която често рисува заедно с майка си в ателието.

„Както ви казах, аз не само искам всичко да нарисувам – искам и всичко да изработя. От сапуни до текстилни цветя и декупаж – интересувам се от всякакви техники и материали.

Имам чувството, че този живот няма да ми стигне да пробвам да нарисувам и направя всичко, което искам.

Весела споделя, че има нощи, в които не може да спи, защото някаква идея вече се е загнездила в ума ѝ, но знае, че на следващия ден няма да може да работи по нея: „Не мога да спя, защото постоянно си представям как точно ще я направя. Мисля, че това е щастие – да можеш да работиш нещо, което толкова те вълнува."

Да превърнеш изкуството в успешен малък бизнес обаче – и то в България, със сигурност не е лесно.

„Дълго време си мислех, че е въпрос на късмет – предимно, защото членувам в много групи с творци и си давам сметка, че в България има страшно много талантливи хора, които се занимават с ръчен труд и аз съм част от тях.

В един момент обаче, за мен вече не беше хоби, а бизнес, с който започнах да си изкарвам парите. Лека полека придобих самочувствие, че не е просто късмет, а нещата ми се открояват, наистина са по-различни от повечето, които се предлагат, защото това има голямо значение.

Не е само до късмет, а и до продукт – който е много важен.

Може да звучи нескромно да се изразявам по този начин, но аз го наблюдавам реално. В началото, когато получавах комплименти от хората, си мислех, че ми ги казват просто ей така. Но нещата ми се купуват и то не от любезност към мен, а защото им харесва това, което предлагам.

Никой не би си купил нещо от любезност, нали?

Селекцията на художника Росен Йорданов с графични илюстрации, вдъхновени от български филми, вече съдържа над 20 заглавия. И продължава да се разраства

Колекция без име от баш майстора на дизайна: Какво разказват тениските с щрихи от българското кино

И макар че за повечето бизнеси януари е критичен месец, Весела обръща тенденцията.

„За мен януари е от силните месеци заради мартениците, които започват буквално от 1 януари. Коледа е най-силният период, следван от мартениците. За мен силен период е и завършването на учебната година за децата – подаръци за учители, малки сувенири, проява и жест на уважение.

Преди време юни и юли бяха месеци, в които едва покривах разходите си, но през последните две години те са просто по-слаби, не мисля как да свържа двата края. Тенденцията е нагоре.“

През последните 25 години Поли Ботева превръща в успешна стратегия една от най-подценяваните професии у нас. Работи 6 дни в седмицата по 9 часа на ден, но не в това е проблемът

Да работиш извън клишето: Когато бизнесът с фризьорски салон е на друго ниво

Весела развива своя бизнес физически в ателието си, а онлайн – единствено във Facebook. Няма профили в другите социални платформи, за което не крие, че получава критики.

„Преди време поддържах и собствен сайт, но толкова бързо продавам нещата си, че нямам време да ги изработя, да ги опиша, да ги публикувам и след това да трябва да ги сваля от каталога. Това просто не е за мен. Физически не мога да поема повече работа, отколкото имам в момента“, допълва художничката.

Категорична е, че в момента бизнесът ѝ няма как да се развие повече.

„Имам моменти, в които съм толкова затрупана с поръчки, особено покрай Коледа, че разпродавам всичко налично в магазина и просто сядам и започвам да изпълнявам само поръчки.

Общувам лично с клиентите си, за мен е много важно. За малките бизнеси това е най-същественото.

Освен това, никога не съм умеела да „делегирам“ права и отговорности на други хора. Държа всичко да минава през мен.“

Дали се е замисляла за сътрудник? Разбира се – той вече е с нея.

„Може би дъщеря ми Жара е единственият човек, който след време ще ми помага. Бих ѝ се доверила, защото всичко започна с нея, след като тя се роди. А и вече има продажба на своя картина – така че, началото е поставено“, допълва с усмивка Весела.