Да си фризьор в България не се възприема с положителен знак и професията е сред най-подценяваните.

Това е мнението на Поли Ботева, фризьор в София с 25-годишен опит, последните 20 от които като собственик на салон за красота. „В нашето общество фризьорът се възприема като елементарен човек, който просто ти реже косата. Но тази професия е комплексна, поне ако искаш да си на високо ниво в нея.“, споделя тя пред Profit.bg.

Поли започва бизнеса си от нулата – със заем от 250 лева в далечнатата 2001 г., а днес работи всеки ден по 9 часа, 6 дни в седмицата. И е категорична: Не ѝ тежи.

„Как можеш да се измориш от нещо, което ти харесва?“

„Знаех от дете, че това ще бъде моята професия. Експериментирах много – първо върху собствената си коса, след това и върху приятелки с различни прически. След като получих средното си образование, завърших курс по фризьорство и трябваше да си намеря работа. Проблемът беше, че никъде не ме взимаха, защото нямах стаж. Обикалях и ме отблъскваха“, разказва Поли и задава риторичен въпрос:

Можеш ли да се научиш да подстригваш, докато гледаш през прозореца?

В крайна сметка, получава шанс да се докаже и започва работа в столичен салон. Година по-късно се мести в друг, наемайки един от сетовете, за да упражнява професията.

„В началото трябваше сама да се оборудвам с ножица, сешоар, четки, боя за коса, перелина, всички базови инструменти за един фризьор. Тогава бях взела само един сет под наем в салона, не бях на трудов договор. Нямах пари и затова изтеглих заем – 250 лв. На практика, това е сумата, с която съм започнала“, разказва Поли.

Така изгражда мрежата си клиент по клиент и събира пари, за още оборудване. 4 години по-късно решава, че е готова да направи сериозната крачка и към свой салон.

„Първоначално обмислих добре какъв ресурс имам – например колко бои за коса мога да купя, колко да отделя като разходи за труд и консумативи на салона. Започнах да разсъждавам как мога да печеля самостоятелно. Наложи се да изтегля кредит от 5000 лв. Намерих помещение в центъра и пренесох там изградената си мрежа от клиенти.

С течение на времето наех още една фризьорка и две маникюристки, но помещението ни беше малко – само 25 квадрата. След година се преместихме в по-голям салон, цели 60 квадрата и станахме петима служители, заедно с козметик“, продължава историята Поли.

По това време вече няма нужда от помощ с финансирането – събрала е достатъчно и инвестира цялата си печалба от предишния салон. Бизнесът тръгва в посока нагоре.

Добрата стара конкуренция

Въпреки че, това се случва преди 20 години, конкуренцията и тогава е не по-малко ожесточена от днес. Салоните за красота са на всеки ъгъл в столицата.

„Откакто съм започнала, конкуренцията винаги е жестока. Но аз не се притеснявам. Това е нещо, което ме изгражда, защото ако не ставам по-добра – тя ще ме изяде! Може би не всеки човек възприема въпроса така, но моята стратегия е, че конкуренцията е важна. Трябва да съм по-добра, за да успея, така че ми харесва и обичам да имам конкуренция“, категорична е Поли.

След като следва тази концепция, няма как да не попитаме кое е по-важно – ниската цена или високото качество? А тя отговаря веднага: Качеството, разбира се.

„Аз работя така – повишам качеството и следователно, цената. Защото винаги, винаги, евтиното излиза скъпо. Дори във фризьорството – даваш малко пари и получаваш негативен ефект. В абсолютно всички сфери цената се води от качеството.“

Козметиката менте и защо да не се доверяваме на сайтове

Последното обаче не се потвърждава от една модерна напоследък тенденция – манията по онлайн пазаруване на козметични продукти за красота.

„Във всички тези масови сайтове за продукти за грижа за лице, кожа, коса, парфюми и т.н., всъщност не се знае откъде точно пристигат те. Има много китайски сайтове, които имитират професионалните марки. Много е лесно да създадеш опаковка, да я запълниш с нещо подобно и да го продадеш на по-ниска цена. Да, тогава имаш печалба, но какво се случва с клиента?“, обяснява Поли и допълва:

„Да речем, поръчвате някакъв известен продукт онлайн, но ефектът след употребата му е много лош. И какво си казвате – „пробвах тази марка и тя е ужасна!“

Но не марката е проблем. Проблемът е мрежата, която я разпространява като фалшификат. И това важи не само за козметиката, но и за модата, за продукти от всички сфери на потребление.“

За да не предлага фалшификати, Поли пазарува продуктите в салона си единствено от лицензирани вносители. Обяснява, че повечето сайтове се снабдяват от чужди вносители, опериращи в други държави и не може да се докаже произходът на продукта.

„При лицензираните вносители има гаранция, че доставеният продукт е напълно оригинален. Но ако аз купувам от главния вносител за България оригинален продукт на стойност, да речем, 20 лв., в сайта той може да се предлага за 10 лв. Предполагам, че някои мои колеги ще предпочетат да купят него и да го продават по-скъпо в салона за по-голяма печалба. Не отричам това. Просто при мен няма вариант нещо подобно да се случи.“

Освен, че пазарът е пълен с козметика менте, има още една лоша новина – България остава далеч от европейското ниво в сферата на фризьорските услуги.

„Просто хората не желаят да се обучават, да инвестират в себе си. Биха се съгласили на това само, ако е безплатно. Знаете ли, че фризьорите дори нямаме браншова организация, въпреки че сме толкова много?! Има Камара на занаятчиите, но това е общ съюз за различни професии. Според мен, би трябвало да се обединим и да създадем своя организация, както ресторантьорите например.“

Салони на ужасите

Темата за некомпетентните представители на професията е особено болезнена за Поли и тя не крие огорчението си, че хора без базови познания причиняват увреждания на клиентите си.

„В моя салон идват хора с тежки проблеми не само от неправилно третиране като изгорена коса, но и с тежки поражения по скалпа. Това крие риск от дерматит, да не говорим, че имах клиент с разкървавен скалп поради забравена пудра за обезцветяване… Хората масово страдат от проблеми със скалпа, защото някои фризьори не знаят как да използват правилните продукти и тогава се получава смяна на pH-то на скалпа и редица други усложнения.“

Поли е решена да помогне за този проблем, затова се включва като обучаващ в Hair Academy. Академията за фризьори трябва да стартира през декември и ще включва модули като подстигване, боядисване, колористика, нови тенденции, в три нива – за начинаещи, напреднали и професионалисти.

Самата тя използва всяка свободна минута, за да чете, проучва и да се информира за всички новости и продукти във фризьорството. А това включва дори медицински научни изследвания, свързани с проблеми като косопад, възпаления на скалпа и т.н.

„Правя го, защото ако аз не съм наясно с произхода на конкретен проблем, няма как да обясна и да убедя клиента ми от какво точно има нужда“, казва Поли и допълва: и след 25 години, човек винаги може да научи още.

Потвърждава го фактът, че отскоро е студент в специалност Бизнес психология и човешки ресурси.

Фризьорът ми е психолог или… психологът ми е фризьор

Но какво общо имат фризьорството и психологията?

„Говорим за аналитична и креативна част на един процес. Постигането на баланс между двете е трудна задача.

В единия случай, трябва да си представя концепцията ми за клиента –каква прическа, форма и цвят ще му отиват.

Понякога се налага да подхождам спрямо емоционалното състояние на клиента. Една жена може много да държи на драстична промяна и да не е наясно, че такава няма да й помогне. И под въздействие на афект, да предприеме нещо, за което после ще съжалява. Моята роля тук е да я разубедя и да й предложа приемливо решение. Защото ролята на фризьора е да е максимално полезен за клиента.

В другия случай обаче, се налага да управлявам салона си по най-добрия начин като мениджър.

Затова и записах тази специалност. Искам още повече да разбирам процеси като ценообразуване и икономика, но и да създавам по-добро взаимодействие в екипа, разбирайки емоциите на всеки човек. Екип се управлява с психология.

Това е моята цялостна стратегия – искам да изведа фризьорството на друг етап, на едно по-високо ниво.“

„Ако не повишите цените сега, в еврозоната няма как да издържите“

И тъй като разговорът за бизнес е неизбежен без темата за инфлацията, разбираме, че Поли има по-различна гледна точка по въпроса.

„Използвала съм консултанстки услуги на финансисти и от собствения си опит съм се убедила, че цените трябва да се покачват на годишна основа. Тоест – преизчислява се цялата сума от печалбата и разходите на салона за една годона, добавя се процентът на растеж на инфлацията и така формирам цената на услугите.

Смятам, че в момента цените у нас се вдигат не само заради инфлацията. Предвид близкия хоризонт на приемането ни в еврозоната, това е наложителен процес. Например, ако един хляб тук струва 1 лев, в еврозоната той струва 1 евро. Тоест, няма как да станем част от този валутен съюз без приблизително равни ценови нива. Това е моето мнение.

Същото важи и за фризьорството. Трябва периодично да повишаваме цените без страх. Защото, много колеги ги е страх от отлив на клиенти, но това не бива да е така. Да речем, ако услугите ти поскъпнат с 5%, да един човек може и да се откаже от тях. Но няма да загубиш цялата си клиентска база. Така че, трябва да направим това сега.

В противен случай, когато влезем в еврозоната, няма да бъдем на конкурентни цени, същевременно всичко останало ще е поскъпнало и така собственият ви бизнес няма да издържи. Но поскъпването винаги трябва да е плавно, за да няма шоков ефект за клиентите.“

Парадокс на алчните намерения: Салоните са пълни, фризьори няма

Следващият болезнен въпрос е за дефицита на кадри, разпространен във всички сфери на услугите. Тук вече, Поли не е изключение – търси да назначи фризьор от 2 години.

„Парадоксът е, че има много нови салони, курсовете за фризьори са пълни, а аз не мога да си намеря служители. И знаете ли защо? Защото всеки, който изкара курса – си отваря салон. Това според мен, не е правилно. Когато един фризьор завърши, първо трябва да практикува някъде.

Това е проблемът в нашия бранш, не че няма кадри. Има кадри, но всеки иска да работи за себе си с идеята, че в този бизнес се изкарват бързи пари. Ами, не е така.

Изчислявала съм неведнъж, че печалбата от собствен салон в много случаи е по-малка от тази, когато работиш за някой друг, в разработен салон с много клиенти. Трябва да мине поне една година, за да излезеш на нула от инвестицията в собствен салон. И това е минимумът от време.“

А какво би казала на фризьор, който всеки момент ще отвори собствен салон?

„Бих му казала, че не е подготвен – за клиентите, за счетоводството, за НАП, за бизнес управлението, за самата фризьорска работа. Факторите са много и трябва да направи много грешки. И да се научи от тях. Така че, нека първо да е опитът, после бизнесът.“

Едно наум с бюти инфлуенсърите

В края на разговора Поли споделя, че много би искала обществото да обърне по-сериозно внимание на една притеснителна тенденция.

„Става въпрос за т.нар. бюти сфера. Хората масово следват инфлуенсъри и съвсем не си дават сметка, не, дори не се сещат, че те рекламират продукти и услуги с една цел – да печелят. Не говоря само за известни личности, но и за много популярни салони и брандове, които разчитат на агресивна рекламна стратегия.

Виждам, че особено младите момичета, се подвеждат лесно в социалните мрежи. Експериментират, слагат си екстеншъни, обезцветяват косата си, като по този начин може да я загубят без шанс за възстановяване.

И всичко това е, защото искат да приличат на някой друг– с филтри и ефекти във видеата и снимките му, които не отговарят на действителността. Моля ви, не го правете.“