България отговаря на три от Маастрихските критерии за присъединяване към еврозоната, но все още не изпълнява целите за устойчивост на цените.

Това се посочва в доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни по процеса на присъединяване към еврозоната, представен днес.

Докладът отразява готовността на всяка една от шестте страни от ЕС, които все още не са членки на еврозоната, да приемат еврото, което е тяхно задължение съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз.

Приветстваме решимостта на властите в България за въвеждане на еврото, веднага щом всички изисквания са изпълнени, заяви говорител на ЕК.

България засега не отговаря на изискванията за въвеждане на общата валута, се отбелязва в оценката, предава БТА. Отчита се, че сме съобразили почти изцяло законодателството си с правилата на еврозоната, включително по отношение на бюджета, обменния курс на лева и дългосрочните лихви.

МВФ: Влизането на България в еврозоната по-късно през 2025 г. остава реалистично

Продължаваме да работим много конструсктивно с българските власти, посочва говорителят на Комисията. Влизането в еврозоната се осъществява по прозрачни правила, за да има еднакво отношение към държавите по пътя им на присъединяване.

България може да поиска допълнителен доклад, когато прецени, че вече изпълнява целите, допълва той.

Засега не можем да потвърдим конкретна дата, поясни говорителят, попитан дали може да се очаква България да въведе еврото от 2026 г.

Зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис кометрира резултатите от доклада в X:

„България постигна значителен напредък по пътя към присъединяване към еврото и е изпълнила 3 от 4 критерия”.

Според него това е голямо постижение, като се имат предвид предизвикателствата, с които страната се сблъсква.

„Инфлацията трябва да намалее през следващите месеци, което също ще спомогне за покриване на критериите за инфлация. Ще работим в тясно сътрудничество с България, за да я подкрепим за еврозоната”.

Докладът разглежда готовността на още пет държави, които имат правното задължение да се присъединят към еврозоната - Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Комисията уточнява, че никоя от посочените държави не е готова за въвеждане на еврото, както и че само България отговаря на всички изисквания без едно.

В съобщение на ЕК са цитирани данни от обществено проучване от миналия месец, според които 49% от българите подкрепят присъединяването към еврозоната, 71% очакват това да се случи в близките пет години, 64% предвиждат въвеждането на еврото да доведе до повишаване на цените, а 44% имат очакване за положително въздействие от премахването на лева.

Комисията допълва, че тези доклади служат на Съвета на ЕС при взимането на решение за разширяване на еврозоната. Припомня се, че Европейската централна банка (ЕЦБ) издава успоредно свой доклад по същата тема.

Маню Моравенов, БФБ: Премахването на лева означава премахване на валутния риск

Какво казват числата на ЕЦБ

Със средногодишна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени от 5,1% България има "среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3%", се посочва в анализа на ЕЦБ.

По отношение на посочения по-горе критерий в доклада се разглежда периодът от юни 2023 до май 2024 г. В своя доклад ЕЦБ посочва, че референтни държави по отношение на инфлацията са Дания (с хармонизирана инфлация от 1,1 на сто, Белгия (1,9 на сто) и Нидерландия (2,5 на сто). Финландия (с хармонизирана инфлация от 1,9 на сто) е изключена от референтните държави заради корекции в статистическата й методология, засягащи определянето на цените на електроенергията в страната.

Критериите за присъединяване на дадена страна от ЕС към еврозоната, наред с инфлацията, са още нивото на бюджетния дефицит, на държавния дълг и на дългосрочния лихвен процент. Други две ключови изисквания са минимален престой от две години във Валутно-курсовия механизъм ЕРМ 2 (с допустимо максимално изменение на валутния курс от 15 на сто) и синхронизиране на националното законодателство с това, регламентиращо функционирането на Евросистемата (ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната).

Освен критерия за инфлацията България изпълнява всички други изисквания, отчита ЕЦБ. Страната ни е единствената нечленка на еврозоната, която постига това, както и единствената сред шестте, въвела към момента механизма ЕРМ 2.

Това беше постигнато, след като у нас бяха предприети редица законодателни промени, основно в Закона за БНБ и някои други нормативни актове, след предишния конвергентен доклад, оповестен преди две години, отбелязва БТА.

Димитър Радев, БНБ: Влизането в еврозоната по-късно през 2025 г. е възможен и по-вероятен сценарий

Инфлация

През май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизираната инфлация в България е 5,1 на сто, т.е. доста над референтната стойност от 3,3 на сто, определена като критерий за ценовата стабилност. Очаква се този темп да се забави постепенно през следващите месеци, тъй като натискът в някои от веригите на производствените цени и затрудненията в доставките продължават да отслабват.

Очаква се основната инфлация (изключваща цените на енергията и храните) да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск, породен от ръста нa възнагражденията на фона на ограничения пазар на труда, се посочва в доклада.

Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4 на сто през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9,5 на сто.

В доклада се посочва още, че има опасения относно устойчивостта на конвергенцията (сближаването) на инфлацията в България (с тази на еврозоната - бел. ред.) в дългосрочен план.

Процесът на догонване (на доходите, покупателната способност и др. показатели - бел. ред.) вероятно ще доведе до положителни инфлационни разлики спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.

В доклада се отбелязва, че ръстът на възнагражденията трябва да е обвързан с повишаване на производителността, което да прави страната привлекателна за инвестиции. За привличането на капитали е необходимо и изпълнение на "ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефективна съдебна система и подобряване на образователната система", отбелязват анализаторите на ЕЦБ.

България е с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС през 2023 г.

Ниво на бюджетния дефицит и държавния дълг

В момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1,9 на сто от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3 на сто.

В периода 2021-2023 г. балансът на държавните финанси се е подобрил, но отчетените дефицити остават над характерните за периода преди пандемията, се посочва в доклада.

Същевременно съотношението дълг/БВП е 23,1 на сто или също значително под референтната стойност от 60 на сто. Към 2023 г. обаче то е нараснало с 3,1 процентни пункта спрямо нивото от 2019 г., според ЕЦБ.

БНБ: Брутният външен дълг на България в края на март е нараснал със 193,2 млн. евро на годишна база

Стабилност на валутния курс, участие в ЕРМ 2 и "сивия списък" на Специалната група за финансови действия

Българският лев участва във валутния механизъм ЕРМ 2 през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г.

През референтния период левът не показва отклонение от централния курс. В доклада се припомня, че споразумението за участие в ЕРМ 2 се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. В момента България работи по тях и страната ни "е насърчавана да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който беше приет от Специалната група за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в "сивия списък" на групата за юрисдикции под засилено наблюдение, свързано с прането на пари, през октомври 2023 година".

Ниво на дългосрочните лихвени проценти

През референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4,0 на сто - под референтната стойност от 4,8 сто по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Въпреки това разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) в края на референтния период възлиза на 0,9 процентни пункта.

Страната ни е единствената сред шестте, обхванати от доклада, в която тази разлика се увеличава. Тези тенденции "вероятно са свързани с риска за страната, произтичащ от политическата нестабилност", посочва ЕЦБ.

В анализа се отбелязва, че капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната.

Световната банка повиши прогнозата си за растежа на глобалната икономика през 2024 г. и я понижи за България

Синхронизиране на законодателството

Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отчита в конвергентния доклад.

По-задълбочено внимание се отделя на промените в Конституцията, приети от 49-ото Народно събрание, с които се предвижда при назначаване на служебно правителство президентът на страната да избира служебен министър-председател измежду десет представители на различни институции, включително управителя и подуправителите на Българската народна банка (БНБ).

В доклада се посочва, че за да се избегне конфликт на интереси и за да няма намеса в дейността на централната банка, ако управителят или някой от подуправителите на БНБ поемат поста на служебен министър-председател, то той трябва да подаде оставка от позицията си в БНБ.

Окончателно: НС прие законопроекта за БНБ, касаещ статута на еврото у нас

Състояние на банковия сектор

В доклада на ЕЦБ се отбелязва работата в близко сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, участието на страната ни в Банковия съюз, Единния надзорен механизъм и др. Отчитат се действията и на централната ни банка за охлаждане на кредитирането чрез повишаване на задължителните минимални резерви на банките.

Българската позиция

Очаква се до края на годината България да покрие и инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната и да поиска извънреден доклад, съобщиха Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите, след като по-рано днес Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия публикуваха конвергентни доклади за готовността на тази страните от ЕС, които все още не са част от валутния съюз, да се присъединят към него.

От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, отбелязват БНБ и МФ.

Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната.

При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, подчертават финансовите институции на България.

Реалният хоризонт за приемане на еврото е средата на 2025 г. според зам.-финансовия министър

Как се справят другите

Страните от Европейския съюз, които все още не са част от еврозоната, са постигнали ограничен напредък в икономическото сближаване с валутния съюз през последните две години, основна причина за което са трудните икономически условия, се посочва в Конвергентния доклад на ЕЦБ относно готовността на тази група държави да се присъединят към еврозоната.

Освен България в доклада са обхванати още Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Сред членките на ЕС Дания има клауза за право на отказ, поради което не се включва в оценката, освен по нейно искане, припомня ЕЦБ.

През последните две години разглежданите държави бяха засегнати от последиците от нашествието на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и стремително нарастване на инфлацията. Най-засегнати бяха държавите с история на по-голяма енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия, припомнят от регулатора. Занапред се очаква икономическата активност да се засили през 2024 г. във всички разглеждани държави, но перспективата е влошена от геополитически напрежения и рискове.

Критериите за присъединяване към еврозоната включват ценова стабилност, устойчиви държавни финанси, стабилност на валутния курс (чрез участие във Валутно курсовия механизъм 2, ЕРМ 2, бел. ред), конвергенция на дългосрочните лихвени проценти и синхронизиране на законодателството.

Икономическото доверие в еврозоната се повишава, безработицата спада до рекордно ниско ниво

Инфлация

Инфлацията над референтната стойност е основното икономическо препятствие в разглежданите държави от Централна и Източна Европа, подчертава ЕЦБ.

По критерия за ценова стабилност пет от разглежданите държави - България, Чехия, Унгария Полша и Румъния, отчитат среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3 на сто, а в Швеция инфлацията е малко над референтната стойност. След Швеция най-близка до референтния показател е инфлацията в България (5,1 на сто).

Референтната стойност е изчислена въз основа на трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца: Дания (1,1 на сто), Белгия (1,9 на сто) и Нидерландия (2,5 на сто), като се вземат средните темпове на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. От изчислението е изключена Финландия.

Политически натиск затруднява централните банки в ЦИЕ

Държавни финанси

През 2023 г. бюджетният дефицит е подобрен в сравнение с равнището от 2021 г. в четири от държавите, обхванати в доклада, вследствие на възстановяването на икономиката след пандемията и постепенното оттегляне на фискалните мерки за подкрепа.

Това подобрение обаче отчасти бе ограничено от икономическото въздействие от войната на Русия срещу Украйна, включително по-слаба икономическа активност и мерки на фискалната политика, предприети в отговор на високите енергийни цени, отбелязва ЕЦБ.

През 2023 г. Чехия, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност за дефицита от 3% от БВП. България и Швеция са двете държави, които покриват този критерий.

Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 г. под референтната стойност от 60 на сто се отчита във всички разглеждани държави освен Унгария. През 2024 г. и 2025 г. се очаква бюджетното салдо да продължи да надхвърля референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.

България достига 60% от средноевропейските цени, конвергенцията се забавя през 2023 г.

Румъния продължава да е обект на процедура при прекомерен дефицит, задействана през 2020 г. На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да премахне прекомерния си дефицит.

Неотдавна Комисията заключи също, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицит на сектор "Държавно управление" съгласно Пакта за стабилност и растеж. Тя ще препоръча на Съвета на ЕС да открие процедури при прекомерен дефицит за тези държави.

При конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, три от шестте разглеждани държави (Полша, Румъния и Унгария) отчетоха дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 4,8%.

Силата на държавните и икономическите институции е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето, подчертава централната банка на еврозоната.

Показатели, публикувани от международни организации, показват, че качеството на институциите и на управлението в разглежданите държави с изключение на Швеция остава по-ниско, отколкото в другите държави от ЕС.