Европейските политици се събуждат за реалността, която Доналд Тръмп отдавна подчертава - САЩ вече не искат да бъдат основният гарант на сигурността нито за Украйна, нито за континента като цяло.

За всички, които са пропуснали това послание, Пийт Хегсет, министърът на отбраната на САЩ, го затвърди миналата седмица в реч, която накара много европейци да изпаднат в ужас. Той предупреди партньорите да не си мислят, че присъствието на американските военни в Европа ще бъде „завинаги“.

„Това, което Хегсет каза, е дълбоко неудобно“, казва Джак Уотлинг, старши сътрудник в лондонския мозъчен тръст Royal United Services, пред Financial Times.

„Но ако то накара Европа да се съвземе - тогава това може да бъде пословичният ритник, от който се нуждаем.“

Въпреки че Тръмп не е единственият президент, който критикува съюзниците си от НАТО, той е първият, който принуждава Европа да се замисли сериозно какво ще трябва да направи, ако САЩ премахнат своя отбранителен щит. Държавите от източния фланг на НАТО са особено притеснени, че руският президент Владимир Путин ще успее да постигне изтегляне на американските войски от тяхната територия.

На първо място в списъка на Европа е как да се увеличат разходите за отбрана, да се подобри противовъздушната защита, да се замени логистичното оборудване и другата помощна техника, която американската армия предоставя, както и как да се подобри готовността на европейските войски и да се поддържа ефективно ядрено възпиране, посочва FT.

Новите стратегии включват паневропейски щит за въздушна отбрана, който да запълни дупките в нееднородните системи за противоракетна защита на континента, както и транспортни системи като тежкотоварни самолети за бърза мобилност и зареждане с гориво във въздуха, които понастоящем се предоставят само от САЩ. Европа също така изпитва остър недостиг на боеприпаси с далечен обсег и платформи за масова военна логистика.

Според Камил Гранд, бивш високопоставен служител на НАТО, който понастоящем работи в Европейския съвет за външна политика, ако Европа придобие тези стратегически активи, това ще бъде „най-голямата промяна в играта“, тъй като тя ще може да изпълнява почти целия спектър от военни задачи без помощта на САЩ.

„Ненапразно ги наричат незаменим съюзник“, казва неназован европейски външен министър пред FT. „Без тях не можем да проведем никаква форма на сложна военна операция или да поддържаме дори прости задачи.“

Освен това има и война в Украйна.

Европейските лидери, които се събраха в Париж в понеделник, за да обсъдят как да реагират на мирните преговори между САЩ и Русия, стигнаха до заключението, че за всяко разполагане на европейски мироопазващи сили в Украйна е необходима американска подкрепа.

„Европейските страни трябва да играят водеща роля, но се нуждаят от подкрепа от страна на САЩ“, заяви във вторник Джон Хийли, министър на отбраната на Обединеното кралство.

Предизвикателството e в това, че в продължение на 80 години европейските армии са били сглобявани и обучавани, за да разчитат на подкрепата на САЩ, а замяната на това ще отнеме време - и милиарди евро. По-непосредственият въпрос е какво да се прави, ако САЩ внезапно изтеглят част или всички от своите около 90 000 войници, разположени в Европа.

Най-спешният риск, според политици и анализатори, е, ако Тръмп изтегли 20 000 американски войници, които Джо Байдън изпрати в Полша, Румъния и балтийските държави веднага след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г.

Във вторник Тръмп заяви, че не иска да изтегли всички американски войски от Европа като част от мирно споразумение. „Никой не иска да го прави, така че не мисля, че ще се наложи да го правим. Аз не бих искал да го правя. Но този въпрос никога не е бил повдиган“, каза той.

Президентът на САЩ също така посочи, че би подкрепил европейски мироопазващи войски в Украйна в случай на следвоенно развитие.

„Ако те искат да го направят, това е чудесно.“

Премиерът на Полша Доналд Туск заяви в понеделник, че се колебае дали да обещае да изпрати полски войски в следвоенна Украйна като част от европейските „сили за увереност“, защото това може да остави уязвима собствената му страна, която граничи както с Русия, така и с военния съюзник на Москва Беларус.

На теория за Европа би трябвало да е лесно да осигури достатъчно войски, които да пазят границите ѝ от нападения. Европейските армии разполагат с почти 2 млн. военнослужещи помежду си, като само в ЕС те са 1,3 млн. На практика обаче много от тях са негодни за използване.

„Често има голямо разминаване между способностите и готовността на войските“, казва Бен Бари, бивш бригаден генерал от британската армия и старши научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, пред Financial Times.

„Също така далеч не е ясно дали европейските сили разполагат с достатъчни запаси от боеприпаси, припаси и резервни части.“

В момента европейските правителства обсъждат начини за съвместно финансиране на общи отбранителни проекти, включително с Великобритания и други страни извън ЕС.

Може би най-големият стратегически въпрос, пред който е изправена Европа, е бъдещето на американския ядрен чадър, особено на тактическите ядрени оръжия, с които европейските държави не разполагат, посочва FT.

Франция и Обединеното кралство, двете ядрени сили на континента, разполагат с около 515 ядрени бойни глави помежду си. Но това са предимно стратегически оръжия, които се намират на върха на стълбицата на ядрената ескалация.

Ако САЩ официално обявят, че повече няма да защитават Европа, европейските държави от НАТО ще загубят достъп до тактически ядрени оръжия, предназначени за унищожаване на цели в определен район, за разлика от стратегическите ядрени бойни глави, които са предназначени за унищожаване на цели градове.