Изборната победа на Доналд Тръмп се разглежда като лебедова песен за европейските активи, които отдавна изпитват затруднения. Сега инвеститорите залагат, че всъщност може да се окаже точно обратното.

От 2008 г. насам европейските акции почти непрекъснато се представят по-слабо от американските си колеги. През последните години бумът на изкуствения интелект облагодетелства американските и китайските технологични гиганти, войната в Украйна увеличи значително енергийните разходи на Европа, а преходът към електрически автомобили остави мощната германска индустрия да изостава от Tesla и китайската BYD.

На всичкото отгоре новата администрация на САЩ заплаши да наложи мита върху европейските стоки и да откъсне лидерите на Европейския съюз от мирните преговори с Русия. В реч в Мюнхен вицепрезидентът Джей Ди Ванс порица блока и призова страните членки да разчитат на собствените си военни разходи.

Но, далеч от това да се срине, индексът Euro Stoxx 50 е нараснал с 12% след изборите в САЩ, в сравнение с 3,5% за S&P 500. През третата седмица на февруари фондовете за акции, ориентирани към Европа, регистрираха най-големия приток на средства от началото на 2022 г. насам, по данни на аналитичната компания EPFR.

Част от обяснението е, че Европа е очевидното място за диверсификация към изгодни „стойностни“ акции сега, когато небесно високите оценки на технологичните гиганти от „Великолепната седморка“ започнаха да изглеждат прекалено надути, пише Тhe Wall Street Journal.

Анализаторите от Уолстрийт очакват автомобилните производители Volkswagen, BMW BMW и собственикът на Chrysler да започнат да отчитат положителен ръст на печалбата на акция - показател, който исторически най-добре корелира с цените на акциите им - през втората половина на годината.

Особеното при това европейско рали обаче е, че то изглежда не просто отразява отскок от дъното, а по-трайна трансформация. Това е нещо, което стратегът на Mizuho Джордан Рочестър нарича MEGA, или „Make Europe Great Again“.

Миналата година бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги представи доклад, в който призова политиците да намалят огромното количество бюрокрация, която задръства вътрешния пазар на блока. Сега към него се присъединяват все повече гласове. Миналата седмица например централните банки на Германия, Франция, Италия и Испания написаха писмо, в което поискаха от изпълнителния орган на ЕС да смекчи новите правила за банковия капитал, които влязоха в сила през януари.

Някогашните закъсали кредитори от еврозоната, като UniCredit и Banco de Sabadell се преоцениха и се търгуват над материалната балансова стойност, докато преди година бяха значително под нея. Въпреки последното рали големите инвестиционни банки като Deutsche Bank и BNP Paribas BNP запазват по-големи отстъпки и може да продължат да се развиват, особено ако има значими банкови реформи.

Драги се обяви и за насърчаване на ключови сектори като електромобилите и чиповете. Преди няколко дни Брюксел одобри 920 млн. Евро от германската държавна помощ, за да помогне на най-големия производител на чипове в страната Infineon да изгради нов завод за полупроводници.Въпреки че подобни инвестиции трябва да са от много по-голям порядък, фискалните правила на ЕС стоят като голяма пречка.

Решаващият въпрос за пазарите е дали Германия - страната, която досега възпрепятстваше фискалните разходи в страната и на континента, както и стратегическата автономия на ЕС - също ще промени курса си. В понеделник, ден след като спечели парламентарните избори, десноцентристкият лидер и дългогодишен атлантически активист Фридрих Мерц публично се обяви за независимост на сигурността от САЩ.

Кризата на еврото и последиците от пандемията вече показаха, че Европа е способна да реагира, когато трябва да се отдръпне от ръба.