Най-големите сили в Европа застават зад усилията за конфискуване на замразени руски активи на стойност над 200 млрд. евро, докато изготвят планове за споразумение за прекратяване на огъня в Украйна.

Франция и Германия, които отдавна се противопоставят на пълното изземване на активите, държани в ЕС, обсъждат с Обединеното кралство и други държави начините, по които те биха могли да бъдат използвани.

Френски официални лица са обсъдили предложение европейските столици да конфискуват активите, ако Москва наруши бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, разкриват източници на Financial Times, като част от усилията за предоставяне на гаранции за сигурността на Киев след края на конфликта. Поддръжниците на идеята виждат в нея начин да се накара Русия да спазва всяко споразумение и да се предоставят гаранции на Киев.

Разговорите се провеждат на фона на активизиране на европейските дипломатически усилия, водени от Франция и Обединеното кралство, за изработване на мирен план за Украйна. Тази активизация беше стимулирана от решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне двустранни преговори с Москва, насочени към прекратяване на войната.

Съюзниците от Г-7 замразиха активи на Централната банка на Русия на стойност около 300 млрд. евро през 2022 г. след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. По-голямата част от тях - около 190 млрд. евро - се намират в белгийския централен депозитар Euroclear, а по-малки суми се държат от Франция, Обединеното кралство, Япония, Швейцария и САЩ.

„Президентът ясно заяви, че е съсредоточен върху мира. Необходимо е партньорите ни също да бъдат ангажирани с тази цел. Спираме и преразглеждаме помощта си, за да сме сигурни, че тя допринася за намирането на решение“, съобщиха от Белия дом

Тръмп спира военната помощ за Украйна

Понастоящем приходите, генерирани от тези активи - предимно пари в брой и държавни облигации - се използват за изплащане на заеми на държавите от Г-7 на стойност 50 млрд. долара за Украйна, но основните активи не се засягат. Много държави, сред които Украйна, Полша и балтийските страни, отдавна настояват за изземване на базовите активи. Но ключови столици, включително Берлин, Париж и Брюксел, досега се противопоставяха заради опасения, че изземването на държавна собственост ще създаде прецедент в международното право.

Европейската централна банка също се опасяваше, че статутът на еврото като сигурна опция за чуждестранните резерви ще бъде застрашен. По-голямата част от активите са деноминирани именно в евро.

По време на разговорите с Тръмп миналата седмица президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че незабавното изземване на активите няма да е „зачитане на международното право“, но парите могат да бъдат „част от преговорите в края на войната“.

Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц е посочил, че би обмислил да подкрепи предложение, включващо конфискуване на замразени руски активи, разкриват още източниците на Financial Times. В сряда Мерц ще разговаря със служебния канцлер Олаф Шолц, за да съгласува позициите си преди срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък.

„Трябва да се подготвим за най-лошото“, подчерта Урсула фон дер Лайен и допълни, че подготвя „всеобхватен“ план за отбрана

След срещата на върха: Европа запазва военната помощ за Украйна, но мирен план без САЩ е невъзможен

В понеделник министър-председателят на Обединеното кралство сър Кийр Стармър заяви, че Лондон проучва как могат да бъдат използвани активите.

„Очевидно е, че постъпленията и печалбите се използват“, каза той пред депутати в британския парламент, след като през уикенда подписа споразумение с Володимир Зеленски за отпускане на 2,26 млрд. лири стерлинги на Украйна, подкрепени от печалбите от санкционираните руски държавни активи. „Що се отнася до самите базови активи, това е много сложен въпрос. Той не е ясен. Но смятам, че трябва да направим повече и ние работим, за да разгледаме какви са възможностите, заедно с други държави“.

Френското предложение е било добре прието от другите европейски съюзници, но все още е далеч от съгласуване.

Лагерът, който подкрепя изземането на базовите активи, получи тласък от заплахата на администрацията на Тръмп да оттегли военната подкрепа за Украйна.

„Все повече държави са готови да използват конфискацията на замразени активи като лост за въздействие“, посочва един от източниците на изданието.