Пълномащабна търговска война, предизвикана от ескалиращите тарифни заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп, би нанесла тежък удар върху глобалния растеж и инфлацията, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в интервю за BBC.

Тя предупреди, че нарастващото напрежение между САЩ и Европа може да има „тежки последици“, особено за цените и икономическата стабилност, допълва Euronews.

„Всички ще страдат“ при търговска война

След като Тръмп заплаши да наложи 200% мита върху френското вино и друг износ от ЕС в допълнение към „реципрочните мита“, които ще започнат да се прилагат още следващия месец, Лагард подчерта, че протекционистичните мерки ще навредят на всички заинтересовани страни.

САЩ са ключов пазар за европейските производители на алкохол, на който се пада около една пета от спиртните напитки и оцетните продукти, изнасяни от ЕС през 2024 г., по данни на Международния търговски център.

„Ако се стигне до истинска търговска война, при която търговията ще бъде значително затруднена, това ще има тежки последици - за растежа по света и за цените, но най-вече в САЩ.“, заяви Лагард.

От мебели и дрехи до уиски с бадеми: „Търговската болка“ от митата ще е за потребителите

След завръщането си в Белия дом през януари Тръмп съживи агресивната си програма за митата, като постепенно ескалира напрежението в световната търговия.

Президентът на ЕЦБ заяви, че подобни мерки отслабват бизнес активността чрез повишената несигурност за компаниите, потребителите и инвеститорите.

„Инициатор, ответна мярка, повторна мярка и т.н., и т.н. - всичко това ще навреди на растежа. Всички ще страдат, това е константа в историята на търговията.“

ЕС отговаря с „ковашкия чук“ на митата върху стоманата и алуминия

Въпреки че призова за диалог, Лагард защити позицията на ЕС, заявявайки, че Брюксел „не е имал друг избор“, освен да отговори на американските мита. Въпреки това тя предположи, че периодът от време между обявените мерки и тяхното прилагане все още оставя възможност за преговори.

Президентът на ЕЦБ отхвърли твърдението на Тръмп, че Европейският съюз е „създаден, за да прецака“ САЩ.

„Когато ЕС беше създаден, това до голяма степен беше по инициатива на САЩ, които искаха стабилност в нашата част на света след Първата и Втората световна война. Да се твърди, че е създаден, за да прецака САЩ, е не само лош език, но и злоупотреба с историята.“, заяви Лагард.

Тръмп заплашва с 25% мита върху вноса от ЕС, наричайки блока „създаден, за да измами САЩ“

Предизвикателствата пред инфлацията се задълбочават

Макар че търговското напрежение доминира над непосредствените опасения, Лагард засегна и дългосрочната борба на ЕЦБ с инфлацията.

В речта си пред Института за парична и финансова стабилност във Франкфурт по-рано тази седмица тя предупреди, че инфлацията става все по-трудно предвидима, което се дължи на променящите се модели на световната търговия, по-високите военни разходи и свързаните с климата смущения.

„Поддържането на стабилността в една нова ера ще бъде огромна задача. Тя ще изисква абсолютен ангажимент към нашата инфлационна цел, способност да се разграничава кои шокове ще изискват парична реакция и гъвкавост.“

Инфлацията в еврозоната се понижава до 2,4% през февруари

Един от измерителите на тази нестабилност - индексът на несигурността на търговската политика - сега е на най-високото равнище, регистрирано някога. Същевременно показателите за геополитическия риск са на нива, невиждани от Студената война насам, извън случаите на големи конфликти или терористични събития.

Лагард изтъкна забавеното въздействие на инфлационните шокове, като отбеляза, че ценовият натиск не отслабва веднага.

Например инфлацията при енергията достигна своя връх през октомври 2022 г., но при услугите достигна своя връх едва през юли 2023 г. - деветмесечно забавяне, което продължава да оказва влияние върху заплатите. Тази забавена корекция усложнява способността на ЕЦБ да насочи инфлацията обратно към 2% по предсказуем начин.

Инвестициите в ЕС ще се възстановят едва през 2028 г., смята Сентено от ЕЦБ

Предстои намаляване на лихвите, но предпазливостта остава

С охлаждането на инфлацията представителите на ЕЦБ се готвят да намалят лихвените проценти, за да подкрепят забавящата се икономика. Финансистите очакват инфлацията да достигне 2% в началото на 2025 г., което предоставя възможност за облекчаване на паричната политика.

Въпреки това Лагард сигнализира, че нови шокове - независимо дали от търговски конфликти, прекъсвания на веригата за доставки или колебания в цените на енергията - могат бързо да променят тази траектория.

„Неотдавнашната дезинфлация беше постигната на сравнително ниска цена в сравнение с подобни епизоди в миналото“, каза тя, като предположи, че инфлационните очаквания са помогнали за стабилизирането на цените.

Но тя предупреди, че бъдещите шокове трябва да се оценяват внимателно, тъй като те биха могли да наложат различна реакция на политиката.

ЕЦБ отново намали лихвените проценти. Политиката става „значително по-малко рестриктивна“

ЕЦБ променя комуникационната си стратегия

С нарастването на икономическата несигурност Лагард подчерта, че ЕЦБ трябва да се откаже от твърдите предварителни насоки - които определят очакванията за бъдещите решения за лихвените проценти и вместо това да се съсредоточи върху обяснението на своята реакция.

„Обществеността трябва да разбере разпределението на възможните бъдещи резултати и как централната банка ще реагира, след като е достатъчно уверена пред кой сценарий е изправена“, каза тя.

Вместо да фиксира конкретна траектория на лихвените проценти, ЕЦБ ще се фокусира върху ключови икономически показатели - като основните тенденции в инфлацията, растежа на заплатите и трансмисията на паричната политика, за да ръководи решенията си.