От социалните медии до изкуствения интелект - новите технологии промениха и поезията.

Ето защо, по повод Световния ден на поезията, който се отбелязва на 21 март, Euronews изследвa тенденциите, които трансформираха този литературен жанр.

Когато през 2023 г. френската писателка Марион Фрич започва да публикува кратки текстове в Instagram, тя не смята, че творбите ѝ могат да се квалифицират като поезия. Докато останалите не я убеждават в това.

„Когато избрах статуса на профила си в Instagram, се колебаех между „писател“ и „художник“. Сложих „поет“ просто за забавление. В крайна сметка това, което започна като шега, се превърна в нещо сериозно“, разказва тя.

33-годишната Фрич сега се определя като инстапоет, а акаунтът ѝ @unlivre_unehistoire_ („една книга, една история“) има почти 450 000 последователи. Тя е част от новото поколение поети, които разцъфнаха в социалните медии и внесоха нова светлина в света на поезията.

Възходът на социалните мрежи доведе и до нови начини за създаване и преживяване на стихотворения.

Възходът на инстапоезията

Една от основните трансформации на жанра се случва чрез Instagram.

В началото на 2010 г. раждането на платформата предвещава свят, в който изображенията ще станат още по-значими за предаване на идеи.

И все пак, това е приложението, в което поетите на 21 век намират убежище, за да споделят думите си. Милиони публикации са публикувани под хаштагове като #instapoetry и #instapoets.

„Когато говорим конкретно за instapoetry, е много трудно да не споменем Рупи Каур от Канада.

Нейният възход към славата привлече много внимание към други имена“, казва норвежката изследователка Камила Холм Соълсет, автор на докторат за скандинавската инстапоезия.

Рупи Каур изпълнява spoken word поезия от 2009 г., а през 2014 г. издава първата си книга „Мляко и мед“. Но именно активността ѝ в Instagram я изстрелва към звездната слава. Сега тя има 4,3 милиона последователи.

Характерният ѝ стил остава непроменен през годините: кратки текстове, написани с черни малки букви на бял фон, и обикновено илюстрирани с авторска рисунка.

Рупи Каур е вдъхновила много други автори, включително Марион Фрич.

„Разбрах, че за да съответства моето писане на социалните мрежи, трябва да е фрагментирано, в по-кратки формати“, обяснява тя.

Публикуването на поезия в Instagram „излиза извън рамките на писането. Там има комуникация, визуален, естетически и аудио аспект. Разбира се, трябва да умееш да боравиш с думите, но също така се нуждаеш от добра художествена насоченост“.

Затова Фрич проектира публикациите така, че думите ѝ да изглеждат като написани ръчно върху пожълтяла хартия.

„Народният поет“

В социалните мрежи поетите са и служители по комуникациите, маркетинг мениджъри и дори инфлуенсъри.

„За да бъдеш инстапоет, не е достатъчно просто да публикуваш нещо онлайн. Трябва също така да си ангажиран с публиката“ и да си нещо като „народен поет“, казва Холм Соълсет.

Социалните медии, обяснява тя, са платформа за разпространение, но също така и пазар, където хората коментират и споделят стихотворения, като предлагат отзиви и чувства, и черпят от идеите на другите, за да създават свои собствени произведения.

Недостатъкът на този общностен аспект е очакването, че поетите трябва да задоволят нуждите на последователите.

„Стига се до много дълъг дебат: не си ли роб на хората, ако пишеш това, което те искат?“, пита Холм Соълсет.

Марион Фрич е решила да постави строга граница между стиховете, които публикува онлайн, и останалите си дейности. На сцената тя си позволява да предлага по-дълги формати и да се отклонява от темите за любовта и самопомощта, които носят успех в социалните мрежи.

Инстапоезията следва насоки, „от които понякога искам да се освободя“, казва тя. „В същото време ме вдъхновява и предизвиква, защото ограниченията също ни помагат да експериментираме с писането си.“

Нова територия

Експериментирането може да означава и навлизане в нови територии.

Instagram остава предпочитан канал за онлайн поезия, но TikTok набира все по-голяма популярност и много творци вече използват и двете платформи.

Американската поетеса Уитни Хансън е известна с това, че чете стиховете си пред камера на фона на тиха музика. Нейните видеоклипове в TikTok са получили над 78 млн. харесвания. Други автори, като Елън Еверет, създават стилизирано, хибридно съдържание, което е по средата между пърформанс и влог.

Далеч сме от традиционната стихосбирка, която учениците купуват, за да я анализират и рецитират.

„Има много добри страни, че поезията като изкуство се доближава до текстовете на песните и музиката“, защото това ѝ помага да се насочи към публиката, казва Холм. „Хората искат да се докоснат до стихотворенията.“

Критиците на онлайн поезията я отхвърлят като клиширана или опростена. Тези коментари се появяват в контекста на страха, че човешкото творчество може лесно да бъде заменено от съдържание от изкуствен интелект.

Проучване от 2024 г. вече показа, че читателите не могат да направят разлика между стихотворения, написани от хора, и поезия, генерирана от AI. Може би по-лошото е, че те са склонни да предпочитат второто.

„Най-добрият начин да не превръщаме темата в табу е да говорим за нея свободно. Смятам, че е чудесно, когато писателите споменават, че AI е бил използван в техните произведения“, казва Фрич.

Въпреки тази еволюция, за онлайн поетите издаването на книга си остава крайният знак за успех.

Популярността на Уитни Хансън в TikTok привлече вниманието на лидерското издателство Penguin Random House. Марион Фрич публикува първата си книга Les fragments du coeur (Фрагменти от сърцето) през 2024 г.

Стихосбирките на Рупи Каур са продадени в над 12 милиона екземпляра и са преведени на над 40 езика. Тя дори пусна колекционерско издание по случай 10-годишнината на най-продаваната си книга „Мляко и мед“.

„Благодарение на хора като мен поезията днес върви напред. Ако искаме да бъдем умни и да видим как пространството за поезия в нашето общество расте, трябва да включим хора като мен.“, допълва Фрич.