Посещението на Илон Мъск в Пентагона в петък подчерта нарастващото влияние на милиардера в администрацията на Тръмп, както и дълбоките връзки на бизнеса му с федералното правителство.

Първоначално Мъск трябваше да получи свръхсекретна информация, свързана с потенциална война с Китай, съобщи The New York Times, въпреки че по-късно представители на отбраната заявиха, че той ще получи некласифициран брифинг, според Wall Street Journal.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет и президентът Тръмп отрекоха, че Мъск е бил в Пентагона, за да получи свръхсекретна информация за евентуална война с Китай, както съобщи The Times преди посещението.

Връзката между Тръмп и предприемача предизвиква интереса и на Пекин поради близките отношения на Мъск с Китай, където компанията му Tesla има огромна фабрика

Мъск не е Кисинджър и едва ли ще подобри отношенията между САЩ и Китай

Пред репортери в Овалния кабинет Тръмп отбеляза, че милиардерът няма да има достъп до свръхсекретна информация за Китай, като спомена, че бизнесът му може да изиграе роля по този геополитически въпрос, съобщава Fortune.

„Не искаме да имаме потенциална война с Китай, но мога да ви кажа, че ако това се случи, сме много добре подготвени да се справим с нея. Не искам да показвам това на никого, със сигурност не бихте го показали на бизнесмен. Илон има бизнес в Китай и може би ще е податлив на това.“, обясни Тръмп.

Каквато и информация да е получил (на репортерски въпрос за предмета на срещата той отговори: „Защо да ви казвам?“), потенциалният характер на посещението му в Пентагона на високо равнище привлече вниманието.

Сенатор Кирстен Джилибранд (окръг Ню Йорк), която е и високопоставен член на комисията по въоръжените сили, заяви в пост в социалните мрежи, че Мъск не е трябвало да бъде в Пентагона.

„Илон Мъск е самозабравил се милиардер, който няма работа в близост до Пентагона“, написа тя в X.

Не е ясно дали други отбранителни компании ще подадат искове въз основа на достъпа на Мъск, но дори и да го направят, е съмнително, че ще спечелят в съда, коментират професорът по право от университета Case Western Reserve Анат Алън-Бек.

„Никой не е обещал равен достъп до този тип информация. Винаги е имало хора - и при предишните администрации, които са имали достъп, и други, които не. Така че не става въпрос само за Мъск.“, допълва той пред Fortune.

Все пак бизнесът на Мъск има дълбоки връзки с Китай. Неговият производител на електромобили Tesla продава автомобили в страната от десетилетие и Мъск често се е изказвал положително за нея. През 2023 г., по време на аудиоинтервю с американски законодатели в в социалната му мрежа X, той заяви, че е „прокитайски настроен“.

„Имам някои лични интереси в Китай, но честно казано, смятам, че Китай е подценяван и че хората в Китай са наистина страхотни. Там има много положителна енергия“, допълни той.

Китайските съзвездия няма да бъдат избраният доставчик на интернет за места като САЩ, Западна Европа и Канада, много други региони ще бъдат отворени за тях

Защо Китай иска да има свои мегапроекти като Starlink на Илон Мъск?

Сред неговите „лични интереси“ и ангажименти към Китай са следните:

  • Най-голямата фабрика на Tesla -Gigafactory Shanghai, се намира в Китай. От миналата година там се произвеждат половината от автомобилите на Tesla в световен мащаб.

  • Въпреки неотдавнашния спад от 49% в доставките, Китай все още е един от най-големите пазари на Tesla след САЩ.

  • Китайското правителство е „потърсило гаранции“, че Мъск няма да продава Starlink в Китай, съобщава FT. Миналата година милиардерът на компаниите, произвеждащи компоненти за Starlink в Тайван, да преместят производството си в други държави поради „геополитически опасения“.

Шестте предприятия на Мъск вече се възползват от около 20 млрд. долара под формата на правителствени договори =

Дълбока държава или дълбоки джобове? Какво печелят компаниите на Мъск от близостта му с Тръмп?

В САЩ SpaceX е основен правителствен изпълнител с държавни договори на стойност около 22 млрд. долара, според нейния главен изпълнителен директор. Нейното дъщерно дружество Starlink помага на Пентагона да осигури достъп до интернет в отдалечени райони

Tesla, от своя страна, е получила 11,4 млрд. долара под формата на регулаторни кредити от федерални и щатски правителства, според анализ на Washington Post. Кумулативно компаниите на Илон Мъск са сключили правителствени договори, получили са заеми, субсидии и данъчни облекчения на стойност 38 млрд. долара през последните 20 години, допълва изданието.