Самостоятелният живот със сигурност звучи като следващата логична стъпка към зрелия живот, но зад „мечтаната независимост“ стоят някои скрити предизвикателства - като самотата, отговорността и нуждата от дисциплина.

„Няма кой да те попита как ти е минал денят, когато се прибереш у дома“, казва пред CNBC Make It д-р Моли Бъретс, лицензиран клиничен психолог.

И в този небрежен коментар всъщност се крие една голяма истина - липсата на ежедневни взаимоотношения с някого вкъщи може да се усеща като едно празно пространство, особено в моменти, когато не се чувстваме достатъчно емоционално стабилни или след като сме прекарали дълъг и натоварен ден.

Социалните връзки са част от природата на човека и когато липсват, дори удобството на собствения дом може да се усеща като празнота.

Нир Еял обяснява как споделянето на навиците ни прави по-последователни и ангажирани с тях

Споделяй навиците си и ги превърни в част от себе си

Разбира се, да живееш сам носи и силно чувство за автономност, защото ти решаваш кога ще се събудиш, какво ще вечеряш, дали ще работиш по пижама или ще си организираш деня по-прецизно.

Да бъдеш самостоятелен със сигурност изгражда увереност - усещането, че можеш да се справиш с всичко, дори и когато няма на кого да се облегнеш. Но с тази свобода идват и всички домакински задължения - готвенето, чистенето, пазаруването. Всичко това вече е изцяло наша грижа. А когато натовареният график се съчетае с всички тези задачи, напрежението не закъснява.

Финансовата страна също не е за подценяване.

Поддържането на самостоятелен живот е скъпо удоволствие. Месечните разходи се трупат и често се налага да бъдат направени доста компромиси - по-малко пътувания, по-малко импулсивни покупки, по-строг контрол над бюджета. И макар да изглежда като поредната зряла стъпка, това бързо може да доведе до усещане за ограничение.

Депресията и тревожността се третират по различен начин, но и двете карат хората да се изолират. Работата обаче може да осигури предпазни възможности, които често биват подценявани

Чувствате ли се депресирани? Не оставайте вкъщи, съветва психолог от Харвард

Освен това, когато никой не те „наблюдава“, границите лесно се размиват.

Може да започнеш да заспиваш прекалено късно, да прекарваш часове пред екрана, да поръчваш бърза храна, защото „няма за кого да се стараеш“. Без ясна структура животът може да се превърне в хаотична поредица от импровизации.

Само 3% от служителите искат да се върнат на работното си място пет дни в седмицата, но някои от дистанционно работещите се оплакват, че изолацията смазва социалните им умения

„Мразя да работя от вкъщи“: Какво тревожи малцинството служители, които жадуват за връщане в офиса

И именно тук, според д-р Бъретс, се крие най-важният съвет: трябва да си създадем рутина.

Не като ограничение, а като опора. Дори и най-малките навици - като чаша кафе по едно и също време, кратка сутрешна разходка или готвене в неделя - могат да донесат стабилност и усещане за повече контрол.

Включването на социални активности в ежедневието ни също е от голямо значение. Независимо дали каним приятели у дома или планираме редовни излизания, контактът с хора ни помага да останем свързани със света отвъд четирите стени на личното си пространство.

„Не се впускайте в това, преди да се почувствате готови“, предупреждава Бъретс.

Опитайте се да общувате с пет различни човека всяка седмица, да поддържате поне три близки отношения и да отделяте поне един час на ден за връзки с други хора

Социалното здраве и правилото 5-3-1: Ключът към по-дълъг и по-балансиран живот

Самостоятелният живот е постижение, но в същото време изисква от нас да сме достигнали определен момент на осъзнаване и емоционална зрялост. Ако усещаме, че моментът е настъпил - значи е време да му се отдадем.

Но винаги трябва да имаме едно наум - че истинската свобода не е просто липсата на контрол, а способността да водим подреден и здравословен живот със собствените си усилия.