Всяка година хиляди южнокорейци умират в самота, далеч от семейството и приятелите си. Случва се да минат дни, докато телата им бъдат открити.

Има и название на корейски за тези смъртни случаи – godoksa.

Тъй като проблемът с изолацията в страната се разраства с годините, тези дни градските власти в Сеул обявиха, че са готови да похарчат 451,3 милиарда вона (близо 327 милиона долара) през следващите пет години, за да „създадат град, в който никой не е самотен“, следователно никой не умира по тази причина, предава CNN.

Планираните инициативи включват консултанти, които да говорят със самотните хора, като ще бъде достъпна и денонощна гореща линия, онлайн платформа, както и други мерки, включително лични посещения.

„Самотата и изолацията не са само индивидуални проблеми, а задачи, които обществото трябва да реши заедно“, казва кметът на Сеул О Се Хун в съобщение за медиите. „Ще мобилизираме целия общински капацитет, за да помогнем на самотните хора да се излекуват и да се върнат в обществото“, добавя той.

С около 500 000 месечни и 50 000 ежедневни потребители стартъпът Dippy доказва колко популярни и пристрастяващи са станали взаимоотношенията с чатботовете с изкуствен интелект.

Лекуват ли все по-реалистичните отношения с AI самотата, или я задълбочават?

Градът планира да въведе повече и по-достъпни психологически услуги, зелени площи и хранителни режими за жителите на средна или в напреднала възраст. Ще се създаде и специална система, която ще помага в търсенето и идентифицирането на хора, които живеят в изолация или се нуждаят от помощ. Сред целите на правителството е да се организират и дейности, които ще насърчават хората да излизат навън и да се виждат с други хора – градинарство, спорт, различни клубове по интереси са само някои от предложенията.

Profit.bg

Забравете егото и общувайте. Уроци от кризата на самотата на Уолстрийт

Проблемът привлича общественото внимание през последното десетилетие, тъй като броят на хората, които прекарват дните си изолирани у дома с месеци, надвишава 244 хил., според проучване от 2022 г.

Броят на смъртните случаи, породени от самота, също е нараснал – достигайки 3661 през миналата година, спрямо 3559 през 2022 г. и 3378 през 2021 г., според последните данни на Министерството на здравеопазването и социалните грижи.

Това увеличение може да се дължи на определението на министерството за смъртта, породена от самота. В предишни години тялото е трябвало да бъде намерено след определен период от време, за да се квалифицира това като смърт от самота. Сега обаче всеки, който живее в социална изолация, далеч от семейството и роднините си, умира заради самоубийство или болест.

Докато броят на кърмачетата намалява, регистрираната кучешка популация в Южна Корея е скочила до рекорден брой миналата година - повече от два пъти от 2018 г.

Страната с най-ниска раждаемост е разтърсена от бум в продажбите на колички за кучета

Южна Корея е изправена и пред демографска криза, като застаряването на населението и ниската раждаемост означават, че през последните години смъртността нараства. Това включва и случаите на смърт от самота.

Повече от 84% от тези смъртни случаи, регистрирани миналата година, са на мъже, което е над пет пъти повече от броя на смъртните случаи при жените, според министерството. Мъжете на 50 и 60 години съставляват повече от половината от общата група, което ги прави особено уязвими към риска да умрат сами или от самота.

Всеки пети работещ човек изпитва ежедневно това чувство, показва нов доклад на Gallup

Служителите са все по-самотни на работа – тенденцията е глобална

Защо корейците са толкова самотни?

Експертите приветстват мерките, които Южна Корея предприема, но предупреждават, че самотата е свързана с културата на страната, която е по-трудна за променяне.

Според психолози корейците често свързват самотата с чувството, че не са достатъчно добри или че им липсва чувство за цел, а не просто с неудовлетворителни взаимоотношения.

Много млади хора са склонни да бъдат самокритични и чувствителни към провал, което може да задълбочи чувството на самота. Не е ясно дали проблемът може да бъде решен с по-силни социални връзки, ако човек смята, че не допринася достатъчно за обществото или се чувства изоставащ.

Силно конкурентната и насочена към постиженията култура на страната кара хората да се чувстват изолирани, когато не отговарят на собствените си или на обществените очаквания.

В крайна сметка фокусът върху колективните ценности и неглижирането на индивидуалните интереси може да затрудни справянето с чувството за провал – и със самотата.