Въпреки че акциите на Tesla отбелязаха рязък спад през последните седмици, Илон Мъск тихо работи за разширяване на влиянието си в друга технологична област - суперкомпютрите с изкуствен интелект.

Наскоро стана ясно, че неговият AI стартъп - xAI - изгражда нов център за данни в Атланта. В съоръжението ще се помещават около 12 000 графични процесора (GPU) на Nvidia - ключови чипове, които захранват изчисленията на моделите. И въпреки че центърът за данни в Атланта е скромен в сравнение с проекта за суперкомпютър на Мъск в Мемфис, наречен Colossus, който ще разполага със 100 000 графични процесора, изграждането му е част от по-широка тенденция в света на технологиите. Тя се развива до голяма степен под радара.

През декември миналата година Meta обяви плановете си да изгради център за данни на стойност 10 млрд. долара в Ричланд Париш, Луизиана. През февруари OpenAI започна да изгражда съоръжение в Абилин, Тексас, като същевременно проучва потенциални обекти в 16 други щата, тъй като иска да инвестира 500 млрд. долара в инфраструктура за изкуствен интелект през следващите четири години в рамките на проекта Stargate на администрацията на Тръмп.

Макар че мегапроекти като Colossus и Stargate привлякоха вниманието - особено след като Мъск обяви целта си да създаде „най-мощния“ суперкомпютър с изкуствен интелект в света - тази по-широка вълна от изграждане на центрове за данни до голяма степен се осъществява в тишина, с минимален обществен надзор, особено от страна на общностите, които ще приемат тези центрове.

Тази тиха експанзия подчертава един важен въпрос: Може ли да се позволи на големите технологични компании да имат безконтролен контрол върху развитието на AI инфраструктурата, особено при липса на каквато и да е прозрачност?

Компанията обяви, че подобрява ефективността, наличността и дизайна на изчислителните си съоръжения, за да ги поддържа в готовност за работа и да им осигури необходимата мощ за нови генеративни приложения

Amazon удвоява залога за центровете за данни, приветствайки ерата на генеративния АI

Проблемът с неконтролираното разширяване на AI е многостранен, пише в свой анализ Fast Company. Макар че технологичните компании обещават, че техните центрове за данни ще подпомогнат и актуализират местните икономики с работни места и данъчни приходи, не е съвсем ясно дали рисковете не надхвърлят ползите.

Първо, индустрията на изкуствения интелект е тлееща екологична криза, която се очаква в един момент да изригне. Центровете за данни обикновено консумират огромно количество ресурси, особено вода. Системите за охлаждане на базата на течности са от съществено значение за предотвратяване на прегряването на огромните мрежи от сървъри, които ги захранват, като този процес изисква огромни количества вода. Само проектът Colossus в Мемфис се оценява на един милион галона вода на ден (един галон е равен на 4,5 литра), според данни на компаниите за комунални услуги в града.

В същото време, с оглед на прогнозите, че до 2025 г. 50% от световното население ще живее в райони с недостиг на вода, нарастващото търсене в центровете за данни с изкуствен интелект представлява реална заплаха за местните общности. В Мемфис активисти вече алармират за въздействието върху местните водоизточници, особено в регион с история на замърсяване на питейната вода с арсен. xAI постигна споразумение с града за изграждане на съоръжение за рециклирани отпадъчни води за нуждите на центъра за данни от охлаждане, което има за цел да намали натиска върху местните водоизточници.

Въпреки това компанията не е била прозрачна с местната общност по отношение на плановете си за съоръжението, което се очаква да намали натоварването на пясъчния водоносен хоризонт на Мемфис само с 9% - дори когато xAI обяви плановете си да разшири своята суперкомпютърна дейност до един милион графични процесора. Това е повече от 10 пъти над сегашния ѝ капацитет.

Само центровете за данни с AI се очаква да увеличат търсенето на електроенергия в САЩ с около 323 тераватчаса до 2030 г.

Ще доведе ли AI до бум в изполването на природен газ?

Но въздействието на AI върху околната среда се простира отвъд използването на вода. Индустрията за суперкомпютри е с висока въглеродна интензивност. Според доклад на Morgan Stanley до 2030 г. се очаква центровете за данни в света да отделят 2,5 милиарда тона CO2. Много от тях се изграждат в южната част на САЩ - регион, който вече е уязвим от повишаването на температурите. Въглеродните емисии от тези проекти само ще влошат рисковете от горещини в райони, които и без това се затоплят бързо.

Ефектите от екстремните горещини не се усещат еднакво. В Атланта например, където някои квартали са били построени през 20-ти век, жителите на предимно чернокожи общности често нямат достъп до климатици и сенчести зелени площи. Те вече са изложени на непропорционално висок риск от заболявания и смърт, свързани с горещините. Продължаващото разрастване на центровете за данни и топлината, генерирана от техните въглеродни емисии, само ще задълбочат тези неравенства. Въпреки че xAI на Мъск може да изтъква ролята си в развитието на иновациите в областта на изкуствения интелект, тези екологични разходи не могат да бъдат пренебрегвани.

Освен това дори не е ясно дали има нужда от такава изчислителна мощ. По-рано тази година появата на първия AI модел на DeepSeek, който използва по-ефективно ресурсите, шокира технологичната индустрия. Пробивът на китайската компания подсказа, че бъдещето на AI може да бъде много по-малко ресурсоемко от това, което Мъск и други залагат. След успеха на DeepSeek технологични гиганти като Microsoft отмениха договорите за наем на центрове за данни в САЩ, сигнализирайки, че може би нуждата от суперкомпютърна мощ не е толкова належаща, колкото се смяташе.

Това повдига нов въпрос: Необходими ли са изобщо тези огромни центрове за данни, или те са просто част от балона AI?