Цитат от телевизионния сериал „Междузвездни войни: Войните на клонираните“ от 2008 г. гласи: „Войните не се печелят с по-добри оръжия, а с по-добра стратегия“. Изглежда обаче, че сега стратегията на пазарите е да се инвестира в оръжия - по-конкретно от производители, които не са базирани в Съединените щати.

След като администрацията на Тръмп разклати дългогодишни глобални съюзи, държавите вложиха пари в собствените си бюджети за отбрана, което доведе до поскъпване на акциите във военния сектор, пише в свой анализ CNBC. Надигащата се вълна от увеличени разходи за отбрана обикновено повишава всички оръжейни акции, но сега европейските и азиатските компании се представят по-добре от американските си колеги.

Макар че като цяло върви разпродажба на акции, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви плана си за „реципрочни мита“, европейските и азиатските производители на оръжие все още отбелязват значителни печалби на годишна база. Някои от тях с над 100%.

По-малко надеждните САЩ

Ветеранът инвеститор и стратег в Quantum Strategy Дейвид Рош коментира пред CNBC, че ръстът на акциите в отбранителната индустрия извън САЩ се дължи на намаляването на доверието във Вашингтон като съюзник. Той посочва, че преориентирането на американския президент Доналд Тръмп към Русия в руско-украинската война, както и „предателството“ му към украинския президент Володимир Зеленски са накарали някои държави да преценят, че вече не могат да разчитат на САЩ.

Мнението на Рош е подкрепено от Тревор Тейлър, директор на програмата „Отбрана, индустрии и общество“ в Royal United Services Institute, базиран във Великобритания мозъчен тръст.

Тейлър обяснява, че в исторически план европейските правителства често са били склонни да купуват от САЩ, защото това е затвърждавало схващането, че най-голямата икономика в света „ще се чувства по-добре, когато носи отговорностите, които е носила като съюзник”.

Югът срещу Севера: Плановете на ЕК за превъоръжаване разделиха Европа

Сега обаче Съединените щати изглежда не искат да носят отговорностите, които имат като съюзник. Затова някои коментатори повдигат въпроса, „ами защо да влагат пари в тяхната икономика?“, добавя Тревор Тейлър.

Според Рош европейските държави ще бъдат склонни да купуват от местни компании или от твърди съюзници като Южна Корея, тъй като те имат същите стратегически цели. По думите му международните споразумения за трансфер на оръжия по принцип позволяват на страната продавач, например САЩ, да контролира начина, по който купувачът използва продадените му оръжия, така че при положение, че САЩ поставят под въпрос съюзите, европейските и азиатските страни ще предпочетат да се снабдяват с оръжия от други производители.

Един такъв пример е, когато през март Forbes съобщи, че САЩ частично са спрели поддръжката на дарените от тях изтребители F-16 в Украйна, като са възпрепятствали вградените в самолетите радарни заглушители.

„Ако искате да имате автономна отбранителна политика, трябва да имате и автономен военнопромишлен комплекс. Трябва сами да си произвеждате нещата или да ги получавате от някого, който е на ваша страна за момента“, акцентира той пред CNBC.

В Германия законодателите приеха историческа дългова реформа, проправяйки пътя за огромно разточителство за отбрана. Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър също обеща да увеличи националните разходи на Великобритания на това поле.

Европейският съюз пък изготви планове за мобилизиране на до 800 млрд. евро за укрепване на регионалната сигурност. Тези планове водят до разширяване на поръчките на компании като ThyssenKrupp Marine Systems, подразделението за военни кораби на компанията майка ThyssenKrupp. Главният изпълнителен директор Оливер Буркхард посочва, че очаква общата му достъпна клиентска база да се утрои до края на десетилетието. Според него този ход показва, че „когато става въпрос за бюджета за отбрана, вече почти няма ограничения“.

Германският производител на оръжие Rheinmetall, който е известен с производството на основните бойни танкове Leopard 2, обяви през март, че очаква продажбите му в областта на отбраната да скочат с до 40% през тази година. Компанията прогнозира „големи поръчки с голям обем от военни клиенти“. Това увеличение на продажбите се очаква дори без потенциален тласък от по-големи регионални разходи за отбрана.

Въоръжаване за печалба: Как геополитическите размирици пълнят касите на отбранителната индустрия

Тези харчове вдигат и азиатските запаси от отбранителни продукти, тъй като европейските производители на оръжие не могат да разширят производствения си капацитет достатъчно бързо, за да посрещнат това внезапно търсене, казва Тейлър. Азиатските доставчици на оръжие искат да запълнят този недостиг в производствения капацитет.

От 2022 г. насам южнокорейските оръжейни производители са получили огромни поръчки от европейски държави, които желаят да разширят арсеналите си или да попълнят оборудването, дарено на Украйна. Кorea Aerospace Industries например достави изтребители FA-50 на Полша, след като страната дари своите модели от съветската епоха на Украйна.

През последните две години Hanwha Aerospace е получила поръчки от Полша и Румъния за своите самоходни гаубици K9. През март южнокорейската компания обяви предлагане на права на стойност 3,6 трилиона южнокорейски вона (2,5 млрд. долара) за инвестиции в чуждестранни и местни отбранителни съоръжения, корабостроене и двигатели за безпилотни самолети. В съобщението си за емитиране на права компанията заявява, че има за цел да се превърне в „глобален играч“ в областта на аерокосмическата индустрия, корабостроенето и отбраната.

Сингапурската компания ST Engineering, която произвежда военно оборудване за града-държава, си е осигурила договори за производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди за европейски държави през 2024 г. Според бележка от 18 март на брокерската компания CGS International, STE „навлиза в многогодишен цикъл на повишаване на приходите“, отчасти поради големия адресируем пазар в международната отбрана, особено в Европа и Близкия изток.

ЕС привежда отбранителната си индустрия в режим на „военна икономика“

Не само липса на доверие

Кинг Малъри, старши изследовател в американския мозъчен тръст Rand, казва пред CNBC, че друга причина азиатските и европейските акции в областта на отбраната да се представят по-добре от тези в САЩ е, че Вашингтон винаги е харчил най-много за отбрана. В този смисъл, казва той, инвеститорите и портфолио мениджърите не очакват огромна промяна в търсенето на американски отбранителни акции в рамките на САЩ. Но тъй като правителствата влагат пари в национални отбранителни акции, огромният скок в търсенето води до това, че азиатските и европейските акции се преоценяват много по-радикално от американските.

Един от примерите е Япония, която наблюдава ръст на акциите на вътрешните си играчи в областта на отбраната, въпреки че има строги ограничения върху износа на оръжие. Страната планира да увеличи разходите си за отбрана до 2% от БВП до 2027 г., като традиционно те са ограничени до 1%.

Що се отнася до това дали ръстът на акциите на международните отбранителни компании ще бъде краткотраен, и тримата анализатори заявяват, че това търсене ще се запази, може би дори през следващите 10 години.

Според Рош от Quantum Strategy: „Това не е избор между оръжия и масло, а фактът, че имаш твърде много масло и нямаш оръжия, и търсенето на отбранително оборудване ще продължи минимум 10 години“.