Много мениджъри на фондове преосмислиха политиката си по отношение на отбранителната индустрия след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Сега, казват от Goldman Sachs пред CNBC, е време инвеститорите в ESG да преоценят подхода си към петролните и газовите компании. Това се случва в момент, когато големите европейски компании намалиха разходите за възобновяеми източници и удвоиха тези за изкопаеми горива в опит да увеличат краткосрочната възвръщаемост на акционерите.

Инвестициите, фокусирани върху ESG, обикновено фаворизират организации, които получават високи оценки по определени критерии, като например изменението на климата, правата на човека или корпоративната прозрачност. Тютюневите гиганти, компаниите за изкопаеми горива и производителите на оръжия обикновено са изключвани от тези устойчиви портфейли.

„По същия начин, по който нагласите към отбранителните компании се промениха с войната между Русия и Украйна, мисля, че тези към собствеността върху петрола и газа трябва да се променят“, казва Микеле Дела Виня, ръководител на отдела за изследване на природните ресурси в региона на ЕМЕА в Goldman Sachs.

Трайното нежелание за притежаване на големи енергийни компании е обусловено от „голяма грешка“ в оценката на енергийния преход от гледна точка на европейските инвеститори, смята той, но този подход ще се промени.

Дела Виня изтъква три причини за това.

Акции от отбранителния сектор в ESG портфейл? Голямата (и противоречива) промяна изглежда е в ход

„Нека да е ясно, че този енергиен преход ще бъде много по-дълъг от очакваното. Според нас пикът на търсенето на петрол ще бъде в средата на 30-те години на ХХ век, а пикът на търсенето на газ - през 2050 г.“, добавя Дела Виня. „Нашите изчисления показват, че се нуждаем от разработване на нови находища на нефт и газ през 40-те години на този век. А ако се нуждаем от ново разработване на нефт и газ, защо да не притежаваме тези компании?“.

Международната агенция по енергетика обаче очаква търсенето на изкопаеми горива да достигне своя връх до края на десетилетието. Енергийният контролен орган също така многократно е предупреждавал, че не са необходими нови проекти за нефт и газ, за да се задоволи световното търсене на енергия, като същевременно се постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г.

Вторият аргумент на Дела Виня е, че петролните и газовите компании представляват едни от най-големите инвеститори в нисковъглеродна енергия в световен мащаб. По думите му неуспехът да се ангажират и финансират петролните и газовите запаси в крайна сметка ще се превърне в пречка за енергийния преход. Според него, за разлика от комуналните услуги, които описва като строители на инфраструктура, петролните и газовите компании са „създатели на пазара“ и „поемат рискове“.

„Нуждаем се от техните възможности, баланс и поемане на риск. Те са едни от най-големите инвеститори в областта на нисковъглеродните технологии и независимо дали ни харесва или не, ние се нуждаем и от техния основен бизнес в областта на нефта и газа“, категоричен е Дела Виня. „В противен случай няма да имаме достъпна енергия, особено за развиващите се пазари, и ще имаме енергийна бедност, което не мисля, че е приемливо в която и да е рамка на ESG. Организациите, които водят енергийния преход, трябва да бъдат крайъгълен камък на ESG фондовете - а не цел за отчуждаване“.

Как ESG промени правилата и практиките за отговорно инвестиране

„Известно разхлабване по краищата”

Но не всички са убедени, че акциите на петролни и газови компании трябва да последват отбранителната индустрия в ESG портфейлите.

„Смятам, че това е малко крайно“, казва Ида Каса Йоханесен, ръководител на търговския отдел за ESG в Saxo Bank, пред CNBC. „Това, че акциите на отбранителните компании са спечелили благоразположение, не означава, че петролните и газовите компании също трябва да спечелят такова. Не мисля, че трябва да сравняваме двете директно“.

По думите ѝ негативното влияние на петрола и природния газ може да бъде видяно навсякъде.

„Настоящата климатична ситуация не е добра. Виждаме рекордни температури, нарастващи емисии на парникови газове, затопляне на океаните и повишаване на морското равнище. Защо бихме искали да виждаме повече изкопаеми горива? Повечето ESG инвеститори не биха искали“, добавя тя.

Учените неведнъж са настоявали за бързо намаляване на емисиите на парникови газове, за да се спре повишаването на средните глобални температури. Тези призиви продължават на фона на тревожната серия от температурни рекорди, след като 2024 беше най-горещата си година в човешката история. Екстремните температури се подхранват от климатичната криза, чийто основен двигател е изгарянето на изкопаеми горива.

Алън Гуд, старши борсов анализатор, покриващ петролната и газовата индустрия в Morningstar, смята, че е трудно да се предвиди момент, в който ще има пълно приемане на петрола и газа в ESG портфейлите. Той обаче добавя, че е възможен малко по-свободен подход от страна на инвеститорите, при условие че големите енергийни компании значително увеличат размера на инвестициите си във възобновяеми и нисковъглеродни технологии.

„За мен смисълът на съществуването на ESG е в енергийния преход и борбата с изменението на климата. Така че ми е трудно да повярвам, че те ще  започнат да инвестират в петролни и газови компании“, казва той. „Мисля, че това, което би могло да започне да се случва, е известно разхлабване по краищата. При него ще се постигат някакви споразумения, според които дадена компания инвестира Х в енергия от възобновяеми източници или приходите ѝ от такава ще бъдат Х след 10 години, а след това влиза в ESG портфейла. Но някой като Exxon или Chevron - трудно бих разбрал как може да се случи това“.