През 50-те години около 35% от работните места в частния сектор в САЩ са били в производството. Днес производствените работни места са 12.8 милиона, което представлява едва 9.4% от работните места в частния сектор.

Президентът Доналд Тръмп заявява, че мащабният му тарифен план има за цел да върне производството обратно в САЩ. Икономистите обаче се съмняват, че митата могат да постигнат това, отбелязвайки, че вредите ще надхвърлят ползите.

За да разберем дали е възможно възстановяване на производството в САЩ, трябва първо да разберем как страната изгуби лидерската си позиция в световната индустрия.

Възходът на американското производство

Издигането на САЩ като световна производствена сила е резултат от съвпадение на редица фактори.

В началото на XX век САЩ въвеждат използването на взаимозаменяеми части и организирани процеси за масово производство. Втората световна война води до огромно разрастване на производствените капацитети и едновременно с това разрушава индустриалните конкуренти, отбелязва пред The Wall Street Journal Сюзан Хелпър, икономист от Case Western Reserve University.

В следвоенните години все повече американци влизат в средната класа, което води до ръст на потреблението на дълготрайни стоки – автомобили, домакински уреди и други продукти за новите им домове. Америка е най-големият потребител на собствените си произведени стоки.

Много от тях са високотехнологични за времето си – съдомиялни, телевизори, реактивни самолети – често резултат от иновации, възникнали по време на войната. Производството им в САЩ, а не в чужбина, е имало смисъл, защото иновациите изискват близка връзка между научноизследователските екипи и производствените мощности.

Допълнително предимство е образованата работна сила, благодарение на движението за масово средно образование от началото на века – тогава САЩ разполагат с най-образованите работници в света.

Последните стратези: Какво остава от американската дипломация без Бжежински и Кисинджър

Превес на услугите

След 50-те години ролята на производството в икономиката на САЩ започва да намалява. Една от причините е, че с увеличаването на богатството американците започват да харчат повече за услуги – пътувания, ресторанти, здравеопазване.

„Когато забогатееш, можеш да си купиш само определен брой коли, а след това започваш да купуваш услуги“, обяснява Хелпър.

Работните места следват разходите – все повече хора се насочват към сектора на услугите: хотели, банки, адвокатски кантори, болници. Макар да има възходи и падения, между средата на 60-те и началото на 80-те години заетостта в производството остава сравнително стабилна, докато работните места в услугите растат непрекъснато.

Пазарни ветерани: Технологиите са над митата, независимо дали Тръмп или Мики Маус управляват САЩ

Междувременно се променя и географията на производството - много от по-евтините стоки, като дрехи - започват да се произвеждат в южните щати на САЩ заради по-ниските разходи за труд.

По същото време страни от Латинска Америка и Азия с още по-ниски трудови разходи започват да развиват собствено производство. Постепенно САЩ започват да внасят все повече от тези продукти, включително и леки дълготрайни стоки като блендери.

САЩ и Китай са в търговска война - и всички ще пострадат

Китайският шок

През 80-те американските производители започват да изпитват сериозни затруднения да се конкурират със страни с евтин труд. Това се засилва през 90-те години с подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), което намалява митата върху мексиканските стоки.

Производителите на стомана също губят позиции заради увеличеното производство в страни като Южна Корея, което води до глобален излишък от стомана, отбелязват икономисти пред WSJ.

Но събитията през 80-те и 90-те години бледнеят в сравнение с онова, което се случва след като Китай се присъединява към Световната търговска организация през 2001 г. Това отваря страната за чужди инвестиции и ѝ осигурява достъп до глобалните пазари.

„Изведнъж имаме огромен производствен капацитет в държава с ниски заплати – това беше радикална промяна“, казва икономистът от Харвард Гордън Хансън.

Си Дзинпин предупреждава, че „няма победители“ от търговската война на Тръмп

САЩ са се сблъсквали с конкуренция от други страни и преди, но никога от такава мащабна икономика с толкова голямо население. И Китай навлиза много по-бързо от предходни конкуренти като Япония. През 1999 г. износът на китайски стоки възлиза на едва една десета от този на САЩ – дори по-малко от този на Швеция. До 2008 г. Китай вече е най-големият износител на стоки в света.

Най-сериозно страдат производителите на нискотехнологични продукти като мебели и домакински уреди. Хансън, заедно с Дейвид Аутор и Дейвид Дорн, документират как приливът на евтини китайски стоки нанася тежък удар върху производствените общности в южните и среднозападните щати. Те наричат това явление „Китайският шок“ – име, което остава трайно в икономическата литература.

Изцяло американски iPhone: Просто скъп или тотално невъзможен?

Къде са САЩ днес

Докато Китай произвежда все повече физически стоки, САЩ се усъвършенстват в производството на услуги.

Много от тях не могат да се търгуват международно – човек в Лондон трудно би отишъл на зъболекар в Сан Диего. Но други, като софтуер и интелектуална собственост, могат. През 2023 г. например САЩ са изнесли услуги в сферата на рекламата на стойност 24 милиарда долара, отбелязва WSJ.

Общият износ на услуги от САЩ надхвърля 1 трилион долара - повече от която и да е друга страна. Реалният обем вероятно е още по-голям, тъй като много американски компании прехвърлят правата върху интелектуална собственост (като патенти и търговски марки) в други страни с по-благоприятно данъчно облагане. Така например Ирландия, където често се регистрират тези права, се счита за четвъртия по големина износител на услуги в света.

Според ново изследване на Хансън и Енрико Морети, през 1980 г. производството е представлявало 39% от добре платените работни места в САЩ (след корекция за образование и други фактори). До 2021 г. този дял е спаднал до 20%. За същия период делът на високоплатените работни места във финансовия, юридическия и професионалния сектор нараства от 8% до 26%.

Може ли производството да се върне?

Икономистите отдавна се обявяват срещу широкото използване на мита – и това не се е променило. Според тях по-високите цени, които потребителите и бизнесът ще плащат, ще намалят разходите за други стоки и услуги – включително такива, произведени в САЩ. Това ще неутрализира всякакви ползи от увеличеното вътрешно производство.

Дори 30% ръст на производствените работни места би повишил дела им в частната заетост до едва около 12% – значително по-ниско от предишните нива, отбелязва Хансън.

iPhone за $3500? Тръмп казва „Америка на първо място“, Apple отговаря „Господи, не“

Сюзън Хаусман, икономист в института Upjohn, фокусиран върху изследванията на заетостта, обаче посочва, че производствените работни места създават вторични ефекти и водят до възникване на допълнителна заетост, каквато други сектори не генерират. Тя е сред растящия брой икономисти, които смятат, че САЩ трябва да произвеждат повече у дома – но чрез целенасочени инвестиции, а не чрез широкомащабни мита.

Пример за това е увеличеното вътрешно производство на високотехнологични стоки като полупроводници – не само заради потенциалните работни места, а и по стратегически икономически и военни съображения. Но тази логика не важи за евтини стоки. Или както Хаусман пита риторично „Искаме ли отново да започнем да произвеждаме тениски?“