25 години „Американски психар“: Някогашната лудост е днешната нормалност
„Аз не съществувам в реалността. Въпреки че мога да скрия студенината си и да се ръкувам с теб - аз просто не съм тук“, казва Патрик Бейтман. Четвърт век по-късно неговият култ към визията, стоките и повърхностния успех вече не е отклонение, а стандарт
&format=webp)
Всяка сутрин Патрик Бейтман прави по 1000 коремни преси. Докато тренира, носи охлаждаща маска с гел, за да не е подпухнало лицето му. След това започва с грижите по кожата си – общо девет стъпки със специални препарати. И казва: „Продуктите с алкохол състаряват кожата ви“.
Патрик Бейтман е психопат. Живее в апартамент в Манхатън и работи в голяма финансова компания, а нощем убива хора. Понякога и денем.
Патрик Бейтман е перфектно изигран от Крисчън Бейл преди 25 години в „Американски психар“. Този образ се превърна в емблема на неговата кариера, но идеята зад персонажа е много по-голяма от едно актьорско изпълнение.
“Аз не съществувам в реалността. Въпреки че мога да скрия студенината си и да се ръкувам с теб, а ти да усетиш плътта ми и дори да си помислиш, че живеем по един и същи начин, аз просто не съм тук“, казва Бейтман.
Двайсет и пет години по-късно това е новото нормално, пише CNN.
Инфлуенсърите се снимат почти ежеминутно. Абонатите им знаят абсолютно всичко за тренировките, режима им, грижата за кожата. А продуктите нямат край. Под хаштага „morning shed“ в TikTok се разпространяват милиони видеа за хидратиращи маски, лепенки за бръчки, продукти за през нощта, продукти за през деня, изобщо продукти за всеки и всяка кожа.
„Този филм изглежда доста уместен за времената, в които живеем днес. Той се основава на принципа за външния вид, т.е. маскирането на стоката за заблуда, докато отвъртре всичко е празно“, казва Яп Койман от Амстердамския университет. Неговата специалност са изследвания върху социалните мрежи и той е чел лекции за книгата „Американски психар“, по която е направен филмът.
Бейтман може да бъде смятан за първия инфлуенсър и макар да е сериен убиец. Той изобразява и серийното консуматорство, което във времето на създаване на филма се пропагандира от телевизия и вестници, а днес е във всеки един смартфон.
Героят е сочен и като един от първообразите на това, което днес е модерно да се нарича „сигма мъж“ – привлекателен, упорит, работлив, организиран, но често – презиращ жените. Още когато книгата излиза, авторът Брет Истън Елис е критикуван заради ярката линия на женомразство.
Режисьорката Мери Харън обаче избира друг подход. Тя запазва оригиналните черти на Бейтман, но в същото време изгражда абсурдно-комичен образ.
„Ние пак гледаме сериен убиец, но той е толкова краен и толкова умело изигран от Бейл, че в един момент става абсурден и никой не го взема насериозно“, казва Койман.
Днес подобно определение може да се използва за редица „вайръл“ трендове. Не е ли абсурдно да си топиш лицето в ледена газирана вода с лимони преди сутрешната тренировка? Да, има такова нещо и се пропагандира от Аштън Хъл, инфлуенсър и фитнес инструктор.
Не е ли абсурдно други потребители да пускат „отговор“, т.е. видео със собственото си потапяне в купа с ледена вода? Бейтман може само да гледа, да се учи и да води бележки.
Във филма Бейтман е обсебен от предмети, които счита за символи на успеха и обществения си статус. Например – той побеснява, когато решава, че визитката на негов колега изглежда по-престижна.
Побърква се и от факта, че друг, а не самият той, е успял да си направи резервация в един от най-известните ресторанти в града. С този колега се случват много неприятни неща.
Скъпата визитна картичка и луксозният ресторант са показателни за успеха на един човек през 80-те години в Ню Йорк. Днешният еквивалент е навсякъде в социалните мрежи.
Макар че Бейтман в крайна сметка признава престъпленията си, това не прави останалите му действия по-малко привлекателни дори за днешните млади мъже.
Ще ги видите на тълпи из всякакви платформи, прехласнати от перфектните си, оформени с тренировки тела и увлечени в грижата за кожата и прическата.
И много от това е заснето, монтирано и презентирано пред света, само за да добият по-висока самооценка.
„Винаги можеш да бъдеш по-слаб и да изглеждаш по-добре“, казва Бейтман. Скромната разлика е, че днес да си слаб не се приема особено добре. Днес е хубаво да изпитваш затруднение, когато минаваш през вратата или се разминаваш с някого.
Във филма Бейтман се крие зад перфектна външност и социален статус. Маската е винаги на лицето, освен ако сам не реши да я свали. И тогава идва страшното.
Всъщност той е една лишена от съдържание съвкупност от скъпи предмети, показност за пред другите и болна душа.
Бейтман не е изчезнал. Просто си е направил профил.