Дагестан - фабриката за ММА бойци

Най-вероятно не знаете кой е Ибрагим Ибрагимов. Но със сигурност знаете кой е Хабиб Нурмагомедов – един от най-известните и титулувани ММА бойци в UFC. Е, Ибрагимов върви по неговите стъпки. Макар че се състезава за не толкова известна верига – PFL, той жъне успехи и е въпрос на време все повече хора да научат кой е. Наскоро Ибрагимов регистрира поредната си победа – срещу Кени Мокхоана. На едва 24 години Ибрагимов няма загуба в деветте си мача на професионалния ринг.

И Нурмагомедов, и Ибрагимов са част от плеяда бойци, излезли от Дагестан. Тази малка страна с едва 3,1 млн. души население, в миналото съветска република, а днес част от Руската федерация, буквално е фабрика за ММА бойци, пише CNN. Първият, станал световноизвестен, бе Нурмагомедов, но след него идват още мнозина. Днес дагестанци се състезават в три от най-големите вериги – UFC, PFL и Bellator. И всеобщото мнение е, че са топ бойци.

Как се случва това?

„В Дагестан наистина искаме да сме бойци. В Европа няма друго място, на което момчетата да имат толкова голямо желание за битки. Не говоря за всички европейски бойци, но поне за половината от тях. Те сякаш се захващат с това заради рекламата и снимките в Instagram. В Дагестан е друго“, казва Ибрагимов.

Един от най-важните фактори е, че в Дагестан имат много силни традиции в борбата. А статистиката сочи, че най-добри резултати в ММА постигат именно борците. Но има и друго, посочва Майкъл Любимов, ММА треньор и мениджър на зала в Ню Мексико със силен фокус върху откриването на нови таланти.

„В Дагестан са бедни, буквално нямат нищо. Много от състезателите, които идват в САЩ, са на тепиха от шест-седемгодишна възраст. Докато стигнат в UFC или някоя друга голяма верига, те вече имат по 200 мача. Накъдето и да се обърнеш в Дагестан, виждаш момчета със смачкани уши“, казва той.

Друга причина може да се търси в религията, обяснява още Любимов. Повечето дагестанци са мюсюлмани, строго следващи канона. Това означава, че са дисциплнирани, не пият и не ходят по заведения. Тоест имат много време за тренировки и го прекарват в залите.

Бойците от Дагестан и региона са готови да се подложат на тежки хранителни и тренировъчни режими в името на това да подпишат договор с голяма верига и да забогатеят. Понякога го правят с цената на сериозни контузии, които лекуват едва след като постигнали целите си. Това ги прави неумолими бойци, казва Любимов, спомняйки си как веднъж един дагестанец му заявил, че по-скоро би умрял, отколкото да се откаже.

Уличен университет за шампиони: Историята на един беден квартал в Гана, който създава велики боксьори

Много показателна в това отношение е историята на Исмаил Исраилов от съседната на Дагестан Чечня. При последния си мач той получава тежка контузия в рамото още в първия рунд. Не се отказва и побеждава. Преди да стигне до залата на Любимов в САЩ той претърпява тежка автомобилна катастрофа и едва не губи едната си ръка. Въпреки това, само на 24 години, той е кален в стотици мачове.

„В Чечня беше така – едно парче хляб в раницата и пътуваш час и половина само за да стигнеш до залата по борба. А когато не можехме да стигнем, просто се борехме на улицата. Ние живеем в средата на нищото, наоколо има само планини. Какво да правим освен да се борим“, казва Исраилов.

Върхът не е точка, а посока: Млади шампиони вдъхновяват връстниците си да действат осъзнато - за бъдещето

Любимов, който е роден в Русия, е бил част от екипа на Нурмагомедов. Тогава, разказва той, е имал възможността да види отблизо културата в Дагестан.

Залите там се издържат от държавата и всеки може да тренира. Но това не са залите в западните страни, а методите – още по-малко. В Дагестан са маниаци на тема дисциплина.

„Ето защо когато Хабиб влезе в някоя зала, всички стават на крака навеждат глави и не говорят. Те са свикнали никога да не закъсняват, да не отговарят на треньорите и винаги да им показват уважение. В противен случай може да получат дори шамар и обида“, казва Любимов.

Този почти казармен ред произвежда бойци с поведение, близко до това на машини. Когато някой от тях подпише договор с голяма верига, треньорите знаят, че няма нужда да му показват нещо, защото е научен, а трябва само да го усъвършенстват.

Залози, стрийминг, имидж: Кой какво спечели (и загуби) от битката Тайсън-Пол

Каква е целта на дагестанските бойци?

Естествено, Америка, големите вериги и големите пари. В това отношение най-големият им пример е Хабиб, който отива САЩ като световно неизвестен, а към края на кариерата си е шампион, побеждавал противници от ранга на Конър Макгрегър. Всъщност Нурмагомедов е този, който показва пътя на сънародниците си към световната ММА сцена. Той е известен с изключителни си умения в борбата и граплинга, а от гледна точка на шоуто – с голямата си дагестанска шапка, с която влиза в клетката. Поведението му също е различно, Хабиб рядко влиза в словесни престрелки с противниците си, но в клетката не прощава на никого.

След като се отказва от активна състезателна дейност през 2020 г. Нурмагомедов става ментор на следващото поколение дагестански бойци. С неговото съдействие друг дагестанец – Ислам Махачев става световен шампион на UFC в лека категория. Магомед Анклаев, отново от Дагестан, пък е шампион в полутежката.

Преди последната си победа над Мокхоана Ибрагимов също тренира с Нурмагомедов и Махачев в Дубай. Той ги нарича „дагестански братя“ и казва, че те формират процъфтяващата му кариера.

„В тренировката с Хабиб няма ограничения. Бием се, докато той не каже „стоп“, казва Ибрагимов.

Той добавя, че за него издигането в UFC е по-лесно, защото Нурмагомедов вече е прокарал пътя. Наскоро Ибрагимов се премести в Манчестър, където пък братята му тренират в академията на „Манчестър Юнайтед“. Очевидно е, че ако всичко върви по план, го чакат големи успехи в ММА. Още повече с хора като Нурмагомедов и Махачев в екипа му.