„Когато си в Джеймстаун, знаеш, че трябва да бъдеш твърд“, казва 29-годишният боксьор Абдул Уахид Омар.

Шесткратният национален шампион, който представлява Гана на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г., има предвид най-стария район в Акра, столицата на родната му страна.

Децата там имат безгранична енергия, но малко положителни начини да я насочат в правилната посока.

Тук идва боксът, който отваря врата към по-малко опасно бъдеще. Или дори към спортна слава, ако тренираш достатъчно упоритo, пише CNN.

Тази стара колкото света приказка за бокса е повтаряна многократно - от Хавана през Манила до Филаделфия, но няма място на света, което да демонстрира по-силно валидността ѝ от Буком, част от Джеймстаун.

От Буком са излезли цели осем души, стигнали до световния връх в различни категории. Естествено, това не значи, че Гана е страната с най-много шампиони изобщо. В спорта, както и в много други области, важи правилото, че където има най-голям брой хора е най-голям шансът да се появи талант. Но в случая с Буком е учудваща голямата концетрация на малка площ.

В Буком е израснал и Абдул Омар, който върви по пътя на Азума Нелсън - световен шампион в две категории, също прекарал доста време из залите в квартала.

„Обичаме да се бием. Това ни е в кръвта“, простичко обяснява местния феномен треньорът Чарлс Куарти.

Буком е място, в което боксът не е просто обичан спорт, а част от наследството на местните. Там залите са на всяка крачка, нужда от официален ринг няма. Тълпа зяпачи, събрани в кръг, ще играят ролята на въжета. Днешните боскьори тренират под плакати на шампиони, покорявали световни върхове.

“На пръв поглед това място би следвало да прелива от насилие. Но всъщност не е така, там е спокойно. Боксът сближава хората“, казва Кодзо Гавуа, доцент в Университета на Гана, който проучва бокса в Джеймстаун като част от антропологичните си изследвания.

Това съвсем не означава, че животът на местните е лесен. Най-големият проблем си остава бедността. Голяма част от тях не могат и да си помислят за по-солидно образование, защото не могат да си платят таксите.

Битката е една от най-значимите стъпки на компанията в областта на спортните стрийминг предавания на живо

Майк Тайсън срещу Джейк Пол: Netflix залага ударно на спорта

„Аз бях късметлия“, спомня си треньорът Куарти.

Благодарение на бокса той служи в армията няколко години. Живее известно време в САЩ, а когато се връща, заварва познатите си да работят на същите места, на които са били преди да замине. Днес той е бизнесмен със зала и работи с деца, които събира буквално от улицата.

„Грижим се за тях, храним ги, обличаме ги, пращаме ги на училище. Стараем се да не пораснат отхвърлени от всички“, казва той.

Между залите в Буком има силна конкуренция. Големите клубове се състезават в националната професионална лига, а често в предградието се провеждат и големи спортни събития. През 2016 г. там е построена специална зала, първата по рода си в страната. Естествено, фокусът на съоръжението са боксовите мачове. Залата е открита лично от бившия президент Джон Драмани Махама.

Състезателите в националния боксов отбор на Гана наричат себе си „Черните бомбардировачи“. А техният треньор Офори Асаре описва Буком така:

„Това е боксов университет. Ако сте от друга част на страната, трябва да дойдете тук“.

Нейните противници често се опитват да я свалят на пода, смятайки, че така ще я победят по-лесно. Досега не са успели

Дакота Дичева, която побеждава всички

Гана се състезава на Олипмийски игри от 1952 г. Оттогава страната е спечелила пет медала. Четири от тях са в бокса.

Тази година Гана е домакин на Африканските игри, а боксовите събития, естествено, се провеждат в залата в Буком. Един от победителите е Самуел Таки, бронзов медалист от Олимпийските игри в Токио през 2020 г. Той е роден и израснал в Буком, започва да тренира бокс на 9 години. Днес е на 23 и казва за родното си място:

„Това е домът на шампионите“.

Един от тях е двукратният световен шампион Джоузеф Агбеко. Когато го питат каква е тайната на неговия успех, той отговаря:

„Трябва да си винаги готов“.

И припомня как през 2007 г. е разбрал, че ще се бие за световна титла едва три седмици преди мача. Две години по-късно той губи пояса, но си го връща след това, което доказва решителността и упоритостта му.

Въпреки очевидната експертиза в областта на бокса, Гана засега не се е класирала за следващите Олимпийски игри. Последният шанс това да се случи е на турнир в Банкок през май. Един от фаворитите за такова класиране е Коми, който в момента тренира по три пъти на ден. Той вече е успял да израсне като спортист в Буком. А успееш ли там, можеш навсякъде.