„Играчите не показаха достатъчно характер.“

Това е една от класическите реплики в анализите след футболен мач, особено когато става въпрос за загубилия отбор, пише The Guardian.

Но как всъщност може да бъде измерен характерът на един играч? И възможно ли е психологията да бъде превърната в числа – така, както изчисляваме брой отигравания, километри и пасове?

Днес, когато футболът все по-смело работи с данни, за да измерва физическите качества на играчите, показателите за психологическо поведение все още се възприемат като неуловими. Но това може би е на път да се промени.

Във Висшата лига клубове като Брайтън вече използват иновативна методология, която позволява да бъдат анализирани качества като емоционална стабилност, самоконтрол и дори лидерски потенциал.

„Когато спреш да се взираш в топката, откриваш адски много полезна информация“, казва Яу Аманква, бивш професионален защитник в Норвегия и Дания, а сега експерт по поведенчески анализ.

Заедно с професора по психология Гейр Йордит, Аманква създава компанията Inside Out Analytics, която събира база данни от над 100 хиляди наблюдения върху поведението на футболисти – включително всички играчи от Висшата лига и Женската суперлига.

„Когато играч пропусне удар и след това съотборник го потупа по рамото, това е знак за добро лидерство. Малък жест, който мнозина ще пропуснат – но на терена означава много“, казва Аманква.

Методологията на Inside Out не просто отбелязва колко често играч говори с останалите или как се държи под напрежение – тя поставя поведението в контекст. Например: дали даден защитник попада в топ 5% по самоконтрол сред всички на тази позиция в лигата? Или е сред 10-те най-слабо реагиращи при провокация?

„Това е нова карта, която се разгръща пред футболните клубове“, обяснява Йордит. „Можеш да измериш дадено поведение, да го сравниш с останалите на същата позиция и по този начин да разбереш дали един играч е в 90-ия или 10-ия персентил.“

Байерн Мюнхен вече тества системата по времето на Юлиан Нагелсман, а днес с нея работи и Брайтън. „Във всеки клуб отделите носят числа – за физика, тактика, скорост – но не и за психологическата страна на нещата“, обяснява бившият психолог на Байерн, а сега част от Брайтън, Макс Пелка.

По негови думи дори съществуващите когнитивни тестове не дават ясна представа за поведението на терена. Новият подход търси точно това – как психиката се проявява чрез реално игрово поведение, в моментите на напрежение, в реакцията след грешка или при успех.

През втората половина на сезон 2022/23 Пелка анализира близо 25 мача на Байерн. Заедно с екипа на Inside Out Analytics, той събира детайлни данни за езика на тялото на всеки един играч: стойката, движенията на главата, жестовете на ръцете. След всеки мач Пелка обобщава всичко на една страница – своеобразен психологически отчет на отбора. Тази информация се представя на треньорския щаб и се използва като още една „променлива“ при подбора на стартовия състав.

„Дали имаш нужда от лидер в центъра на защитата или по-тих, но стабилен характер? Такива въпроси вече могат да се разглеждат и с помощта на данни“, обяснява Пелка.

Играчите също получават достъп до индивидуалните си анализи. Един от защитниците на Байерн проявява особен интерес към това как може да използва езика на тялото си, за да води отбора. „Не се случва от първия път, но когато имаш отправна точка, можеш да работиш върху това“, казва Пелка.

Сега той използва същия подход и в Брайтън. Макар че не анализира състава на Фабиан Хюрцелер толкова често, процесът е идентичен: следи се психологическото поведение на терена, обобщава се и се представя на треньора. Това дава не само моментна снимка, но и възможност за развитие.

Системата на Inside Out Analytics първоначално разчита на ръчно кодиране – часове, прекарани в наблюдение и бележки. Йордит и Аманква обаче все повече внедряват изкуствен интелект, който автоматизира процеса и позволява анализ на неограничен брой отбори едновременно.

„Скоро няма да има лимит на това колко отбора можем да анализираме. А тогава ще можем да помагаме на клубовете не само със селекцията, но и да им посочваме потенциални рискове или скрити таланти, които иначе биха останали незабелязани“, казва Йордит.

С други думи – психологията вече говори с езика на данните. И макар числата никога да не заменят напълно интуицията и човешкото познание, те стават все по-добри в това да разказват историите, които не се виждат с просто око.