Бившата директорка в Meta, Сара Уин-Уилямс, предизвика сериозни вълни в технологичния свят със своята книга Careless People – разобличителен разказ за моралните провали и безскрупулната култура в една от най-влиятелните компании на съвремието, пише Fast Company.

Но зад разкритията за ролята на Facebook в потискането на инакомислието в Китай, намесата в избори в САЩ и дори подстрекателството към геноцид в Мианмар, се крие един по-дълбок въпрос: хората ли са сбъркали или проблемът е в цялостната система?

Уин-Уилямс не пише само за Facebook. Тя говори за цялостната епоха, в която растежът се превръща в самоцел, а технологичните гиганти се крият зад една обща стратегия: максимална експанзия, минимален морал.

Amazon, Google, TikTok, X – всички те следват един и същи модел, в който ангажираността на потребителите се монетизира без оглед на последиците.

Meta е перфектният пример за това как жаждата за растеж може да измести всяка етична граница. Вместо да празнуват достигането на 1 милиард потребители, ръководителите на компанията са се питали как да стигнат до още по-труднодостъпни аудитории – включително деца и пазари с враждебни режими.

Главният директор по растежа е действал „бързо, на ръба, и винаги в тъмните зони на отсъстваща регулация“, спомня си Уин-Уилямс.

Добрият милиардер и как се печели морално надмощие чрез „филантропия“

Компанията инвестира в алгоритми, които умишлено подхранват радикализация, дезинформация и психологически уязвими състояния у потребителите. Вътрешни документи показват, че Meta знае за връзката между Instagram и влошаването на психичното здраве при тийнейджърите – включително пробуждането към хранителни разстройства и мисли за самоубийство. Но въпреки всичко това, именно подрастващите в криза са обозначени като „ценна аудитория“.

И тук възниква логичният въпрос: ако Facebook може да проследи кога дадено момиче се чувства несигурно, защо тогава не може да разпознае речта на омразата?

Отговорът всъщност е изключително прост – когато става въпрос за печалба, за „креативността“ не съществуват граници. Когато има реална нужда хора да се защитават, внезапно задачата се оказва „технически невъзможна“.

И точно по този начин попадаме в капана на капитализма

Careless People рисува портрет не само на един човек, а на цял един период. Заглавието на книгата е пряко вдъхновено от Великият Гетсби, където героите Томи и Дейзи „разрушават вещи и хора, а след това се крият зад парите и безличието си“… Е, изглежда, същото важи за Зъкърбърг и Сандбърг – хората, които превръщат една технологична идея в глобална заплаха за демокрацията.

Но отговорността не е само личен въпрос. Проблемът е системен. Капитализмът, който боготвори растежа, е този, който именно създава Meta. Това е икономика, в която всяко кликване е приход, а всяка уязвимост – бизнес възможност. В такава среда компания, която носи печалба, рядко бива спирана поради морални съображения.

„Трябваше да ги купим за 1 млрд. долара“: Имейл от Зъкърбърг разкрива как Meta погълна Instagram

Съществува ли алтернатива?

Все по-често се говори за т.нар. „дегроут“ – движение, което поставя под съмнение нуждата от безкраен растеж. Вместо да измерва прогреса чрез БВП, то предлага нови стандарти: обществено благосъстояние, екологична устойчивост, достъп до универсални услуги и етични модели на бизнес.

Примери вече съществуват – като Patagonia, която дарява собствеността си на природозащитен тръст, или Fairphone, която прави устойчиви, лесни за поправка телефони.

Критиците определят тези идеи като утопични. Но още по-утопично изглежда да вярваме, че системата, създала Meta, може да продължи, без да руши психичното здраве, политическата стабилност и човешкото достойнство.

Историята на Facebook звучи като предупреждение. Тя показва как липсата на ограничения в преследването на растеж може да подкопае самата тъкан на обществото. Ако компанията беше съдена не по приходите от реклами, а по сигурността на потребителите и етичния дизайн, светът щеше да изглежда по различен начин.