С премиерата на най-новата му книга Бил Гейтс отново завладява медийния свят – в подкаст съдържание, телевизионни предавания и при бляскавите създатели на съдържание, които го представят като „доброто момче“ на технологичния свят, пише Fast Company.

В сравнение със своите колеги Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Джеф Безос, които напоследък се превръщат в политически фигури с все по-десни убеждения, Гейтс наистина изглежда като мъдър спасител с благородна мисия. Но… дали това наистина е така?

Историята ни връща в края на 19. век, когато стоманеният магнат Андрю Карнеги – един от най-богатите хора за всички времена – пише есето „Евангелието на богатството“.

В него той излага идея, която звучи познато и днес – че богатството е полезно за обществото, защото стимулира иновации и растеж, а след това може да се върне към хората чрез… магията на филантропията. С други думи: „Да, тъпкахме ви, докато работихте, но ето ви малко литература.“

Днешните технологични милиардери мислят по същия начин. Инвеститори като Марк Андрисън вярват, че има един неписан договор между Силициевата долина и обществото – нека създаваме богатства с максимална свобода, а след това ще върнем част от тях под формата на дарения. Нищо че междувременно се случват „дребни“ неща като климатична криза, неравенство и дехуманизация на труда.

А когато президентът Джо Байдън нарушава тази „сделка“, според Андрисън точно това подтиква мнозинството от технологичния елит да се обърне надясно и да застане до фигури като Доналд Тръмп.

Но ако трябва да посочим едно лице на съвременната филантропия в стил „аз знам кое е най-добро за света“… няма чие друго име да споменем, освен това на Бил Гейтс.

Не че подценяваме успехите му по някакъв начин – фондацията на Гейтс, например, подкрепя ваксините срещу полиомиелит, ротавирус и COVID-19, борила се е срещу маларията и ХИВ, и според някои оценки е спасила над 100 милиона човешки живота към момента.

Това са доста впечатляващи успехи и няма как да ги оспорваме.

Но, както и при Карнеги, критиката към филантропа не липсва. Много от проектите на Gates Foundation се водят повече от личния интерес на Гейтс, отколкото от реалните нужди на общностите.

А провалите – като някои образователни програми или аграрни инициативи в Африка – често показват точно това: едни решения, спуснати отгоре, без местно участие и без ефект във времето.

Да не забравяме, че еволюцията му във филантроп не започва точно заради доброто му сърце…

През 90-те Microsoft беше въвлечена в мащабно дело за антиконкурентни практики. Публичното поведение на Гейтс през това време – отбранително и дори арогантно – сериозно накърни имиджа му. И точно тогава той прави „опасния завой“ към образа на „добрия милиардер“.

Истината е, че когато няколко души – дори с наистина добри намерения – решават как да харчат огромното си богатство, това поставя под въпрос самата идея за демокрация. Защото дори когато раздаваш милиардите си за деца, ваксини и болни животни… все пак ти си привилегирован и можеш да задържаш власт.

А практиката доказва този довод.

Образователната реформа на Gates Foundation в САЩ, например, активно насърчава стандартизирани тестове и независими училища с държавно финансиране – без да се допитват до учителите и техния опит. А повярвайте ми, ако има едно нещо, което учителите по целия свят мразят – това е точно някой да прави реформи, без реално да е стъпвал в обувките на един преподавател. Особено когато става въпрос за по-малки ученици.

В крайна сметка инициативите задълбочават неравенствата в системата, а учителите са натоварени с отчети и метрики, които ги превръщат в администратори, а не вдъхновители в класната стая.

В Африка фондацията финансира индустриално земеделие и ГМО култури – често против волята на местни фермери, които настояват за устойчиви, но не толкова мащабни практики. Въпреки милионите, инвестираните усилия не водят до трайна продоволствена сигурност.

Дори и в темата за климатичните промени, където Гейтс е считан за лидер, той отново залага основно на скъпи и експериментални технологии като директно улавяне на въглерод и геоинженерство – за сметка на изпитани и справедливи политики за намаляване на емисиите, които поставят в центъра социалната отговорност и климатичната справедливост.

Много хора от неправителствения сектор споделят сходни разочарования – че Gates Foundation деформира цялата екосистема на дарителството, воден от собствената логика и интереси. Всичко се подчинява на числата, алгоритмите и „оптималните решения“, а културният, историческият и човешкият контекст изчезват от уравнението.

Този подход отразява философията на ефективния алтруизъм (ЕА) – любима идея на елита в Силициевата долина. Според нея моралните решения трябва да се взимат като математически уравнения, базирани на показатели като „качество на живот за година“.

Това звучи обективно, но всъщност води до дехуманизацията на цели групи, като хората с увреждания, и елиминира всяка инициатива, която не може да бъде изразена в проценти и оптимизация.

И нека не забравяме – Сам Банкман-Фрийд, дискредитираният крипто предприемач, е горд ефективен алтруист. А Илон Мъск сам заявява, че това е философията, която най-много се доближава до неговата лична.

Сега сме в момент, който поразително напомня на Златната епоха от края на 19. век – технологични скокове, свръхбогати фигури, политическо напрежение, обществено недоволство.

И тогава обществото реагира – с вълна от реформи, наречена Прогресивна ера, която върна фокуса върху човека, справедливостта и публичния интерес.

Дали обаче днешната многоизмерна криза – климатична, социална, икономическа – ще роди същия пробив?

В условията на нов мандат за Тръмп изглежда изкушаващо да търсим опора в т.нар. „добри милиардери“, както предложи и председателят на Демократическата партия Кен Мартин. Но не можем да говорим за нова Прогресивна ера, ако не започнем да си задаваме най-неудобния въпрос:

Как е възможно един човек да натрупа подобно богатство? И на каква цена.