Мери и Беноа Дейджвил се превръщат в милиардери само за една нощ, когато компанията им за облачни услуги Snowflake става публична през септември 2020 г.

От този момент, който променя живота ѝ завинаги, Мери, бивша медицинска сестра в хоспис, се заема да проучи всички начини, чрез които да дарява за благотворителни цели от състоянието си.

„Трябва да преразпределим онова, което имаме и което е твърде много“, казва тя в интервю за Associated Press от дома си в Силициевата долина.

Макар че според мнозина, да разпределяш огромното си състояние за различни каузи, е трудно начинание, Мери не смята така. Нейният съвет е просто да започнете.

Богатите милениали и Gen Z обръщат стандартите за филантропия

Най-богатите хора в Америка се насърчават взаимно към дарителска дейност поне от 1889 г., когато Андрю Карнеги публикува знаменитото си есе „Евангелие на богатството“. Той твърди, че най-богатите трябва да раздадат своето състояние в рамките на живота си, отчасти за да намалят тежестта на нарастващото неравенство.

Развива се цяла индустрия от консултанти, курсове и фондове за благотворителност, за да се улесни даряването, а значителен принос за това има и фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. През 2010 г. Уорън Бъфет, Бил Гейтс и Мелинда Френч Гейтс призовават и други милиардери да обещаят да дарят половината от състоянието си през живота си или в завещанието си. Досега са се включили 244 души.

Какво обаче пречи на най-богатите да даряват повече и по-бързо?

Рискове, логистика, емоции

Консултантите по филантропия казват, че някои от отговорите на горния въпрос са структурни, като например намирането на подходящите логистични средства, а други са свързани с емоционални и психологически фактори, като например преговорите с членове на семейството или желанието на дарителите да изглеждат добре в очите на колегите си.

„Това е като огромна, перфектна буря от поведенчески бариери“, казва Пиюш Тантия, главен директор по иновациите в ideas42, който наскоро участва в изготвянето на доклад, финансиран от фондация „Гейтс“, в който се разглежда какво спира най-богатите дарители.

Уорън Бъфет се обявява против създаването на семейни династии, раздава още $1,1 млрд.

Той изтъква, че за разлика от обикновените хора, които могат да дарят в отговор на молба от приятел или член на семейството, най-богатите обмислят много по-сериозно къде и за какво да дарят.

„Можем да си помислим: „Той е милиардер. Пука ли му за 100 000? Ще си ги върне в следващите 15 минути. Но това не е така.“, казва експертът.

Неговият съвет е филантропията да се възприема като портфейл, в който различните нива на риск и стратегии в идеалния случай работят съгласувано. По този начин става дума не толкова за резултата от безвъзмездна помощ, колкото за кумулативното въздействие.

Двама филантропи дариха $26 млн. за възстановяване на ландшафта на Европа

Мери Дейджвил смята, че е спечелила от разговорите си с други дарители и най-вече с човек, който я съветва да създаде общи оперативни грантове, което означава, че организацията може сама да избере как да изразходва средствата.

Вярва, че организациите с нестопанска цел, близо до общностите, в които работят, знаят най-добре как да изразходват парите и не се притеснява, че ще ги използват не по предназначение. Освен това смята, че се обръща прекалено голямо внимание на желанията на дарителите, а не на нуждите на получателите.

Убеждаване и учене

Частните и открити разговори между дарителите също им помагат да вървят напред, установяват консултантите.

Центърът за филантропия с голямо въздействие към Университета на Пенсилвания провежда академия, която събира много богати дарители, техните съветници и ръководителите на фондации, за да се учат заедно в групи.

Макензи Скот промени правилата на филантропията. Но играе ли самата тя честно?

Кат Роскета, изпълнителен директор на центъра, казва, че дарители като бившата съпруга на Джеф Безос Макензи Скот, показват, че е възможно да се действа бързо.

„Трябва ли всички спонсори с ултрависока нетна стойност да действат по-бавно от Макензи Скот? Не!“

Но според нея понякога дарителите се затрудняват да разберат как да постигнат промяна, като се има предвид, че филантропското финансиране е малко в сравнение с държавните разходи или бизнес сектора.

Мелинда Френч Гейтс дарява 250 милиона долара за женско здраве

Кара Брадли, заместник-директор на отдела за филантропски партньорства във фондация „Гейтс“, заяви, че контролът върху филантропията на милиардерите означава също, че те изпитват огромна отговорност да използват средствата си по възможно най-добрия начин.

„Те са подписали обещание, с което искрено се ангажират да се опитат да раздадат това огромно богатство. И тогава могат да се затормозят. Това е трудно. Филантропията е истинско усилие“, казва тя.

Прозрачността насърчава

Не е лесно да се провеждат и емпирични изследвания на милиардерите, казва Дебора Смол, професор по маркетинг в Йейлското училище по мениджмънт.

Според нея обаче, сегашните социални норми ценят повече анонимността при даряването, тъй като самоличността на дарителя не е разпозната. „Би било по-добре за каузите и филантропията като цяло, ако всички са открити, защото това би създало социалната норма.“, обяснява тя.

Сам Алтман и съпругът му обещаха да дарят половината си богатство за благотворителност

Хорхе Перес, основател и главен изпълнителен директор на компанията за недвижими имоти Related Group, заедно със съпругата си Дарлийн, се присъединяват към инициативата „Дарителско обещание“ през 2012 г.

В интервю за AP Перес заяви, че често разговаря с колегите си за повече и по-бързо даряване. „Мисля, че хората вече са спрели да отговарят на обажданията ми“, шегува се той.

Освен това, той е ангажирал наследниците си в своята благотворителност, голяма част от която те осъществяват чрез фондация „Маями“. Използват я вместо да създават свои собствени организации, за да ускорят оценката на потенциалните получатели на субсидии.

През 2011 г. семейството дарява колекцията си от произведения на изкуството заедно с парични средства, на обща стойност 40 млн. долара, на музея на изкуствата в Маями, който след дарението е преименуван на Pérez Art Museum Miami.

„Продължавам да продавам идеята, че даряването е поради много егоистични причини. Една от тях е, че това те кара да се чувстваш добре. Но второ, особено в града, щата или страната, в която живеете, в дългосрочен план това ще има огромно значение за превръщането на нашето общество в по-справедливо, по-добро и по-прогресивно и вероятно ще доведе до увеличаване на богатството.“, допълва той.