Мери и Беноа Дейджвил се превръщат в милиардери само за една нощ, когато компанията им за облачни услуги Snowflake става публична през септември 2020 г.

От този момент, който променя живота ѝ завинаги, Мери, бивша медицинска сестра в хоспис, се заема да проучи всички начини, чрез които да дарява за благотворителни цели от състоянието си.

„Трябва да преразпределим онова, което имаме и което е твърде много“, казва тя в интервю за Associated Press от дома си в Силициевата долина.

Макар че според мнозина, да разпределяш огромното си състояние за различни каузи, е трудно начинание, Мери не смята така. Нейният съвет е просто да започнете.

Най-богатите хора в Америка се насърчават взаимно към дарителска дейност поне от 1889 г., когато Андрю Карнеги публикува знаменитото си есе „Евангелие на богатството“. Той твърди, че най-богатите трябва да раздадат своето състояние в рамките на живота си, отчасти за да намалят тежестта на нарастващото неравенство.

Развива се цяла индустрия от консултанти, курсове и фондове за благотворителност, за да се улесни даряването, а значителен принос за това има и фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. През 2010 г. Уорън Бъфет, Бил Гейтс и Мелинда Френч Гейтс призовават и други милиардери да обещаят да дарят половината от състоянието си през живота си или в завещанието си. Досега са се включили 244 души.

Какво обаче пречи на най-богатите да даряват повече и по-бързо?

Рискове, логистика, емоции

Консултантите по филантропия казват, че някои от отговорите на горния въпрос са структурни, като например намирането на подходящите логистични средства, а други са свързани с емоционални и психологически фактори, като например преговорите с членове на семейството или желанието на дарителите да изглеждат добре в очите на колегите си.

„Това е като огромна, перфектна буря от поведенчески бариери“, казва Пиюш Тантия, главен директор по иновациите в ideas42, който наскоро участва в изготвянето на доклад, финансиран от фондация „Гейтс“, в който се разглежда какво спира най-богатите дарители.

Той изтъква, че за разлика от обикновените хора, които могат да дарят в отговор на молба от приятел или член на семейството, най-богатите обмислят много по-сериозно къде и за какво да дарят.

„Можем да си помислим: „Той е милиардер. Пука ли му за 100 000? Ще си ги върне в следващите 15 минути. Но това не е така.“, казва експертът.

Неговият съвет е филантропията да се възприема като портфейл, в който различните нива на риск и стратегии в идеалния случай работят съгласувано. По този начин става дума не толкова за резултата от безвъзмездна помощ, колкото за кумулативното въздействие.

Мери Дейджвил смята, че е спечелила от разговорите си с други дарители и най-вече с човек, който я съветва да създаде общи оперативни грантове, което означава, че организацията може сама да избере как да изразходва средствата.

Вярва, че организациите с нестопанска цел, близо до общностите, в които работят, знаят най-добре как да изразходват парите и не се притеснява, че ще ги използват не по предназначение. Освен това смята, че се обръща прекалено голямо внимание на желанията на дарителите, а не на нуждите на получателите.

Убеждаване и учене

Частните и открити разговори между дарителите също им помагат да вървят напред, установяват консултантите.

Центърът за филантропия с голямо въздействие към Университета на Пенсилвания провежда академия, която събира много богати дарители, техните съветници и ръководителите на фондации, за да се учат заедно в групи.

Кат Роскета, изпълнителен директор на центъра, казва, че дарители като бившата съпруга на Джеф Безос Макензи Скот, показват, че е възможно да се действа бързо.

„Трябва ли всички спонсори с ултрависока нетна стойност да действат по-бавно от Макензи Скот? Не!“

Но според нея понякога дарителите се затрудняват да разберат как да постигнат промяна, като се има предвид, че филантропското финансиране е малко в сравнение с държавните разходи или бизнес сектора.

Кара Брадли, заместник-директор на отдела за филантропски партньорства във фондация „Гейтс“, заяви, че контролът върху филантропията на милиардерите означава също, че те изпитват огромна отговорност да използват средствата си по възможно най-добрия начин.

„Те са подписали обещание, с което искрено се ангажират да се опитат да раздадат това огромно богатство. И тогава могат да се затормозят. Това е трудно. Филантропията е истинско усилие“, казва тя.

Прозрачността насърчава

Не е лесно да се провеждат и емпирични изследвания на милиардерите, казва Дебора Смол, професор по маркетинг в Йейлското училище по мениджмънт.

Според нея обаче, сегашните социални норми ценят повече анонимността при даряването, тъй като самоличността на дарителя не е разпозната. „Би било по-добре за каузите и филантропията като цяло, ако всички са открити, защото това би създало социалната норма.“, обяснява тя.

Хорхе Перес, основател и главен изпълнителен директор на компанията за недвижими имоти Related Group, заедно със съпругата си Дарлийн, се присъединяват към инициативата „Дарителско обещание“ през 2012 г.

В интервю за AP Перес заяви, че често разговаря с колегите си за повече и по-бързо даряване. „Мисля, че хората вече са спрели да отговарят на обажданията ми“, шегува се той.

Освен това, той е ангажирал наследниците си в своята благотворителност, голяма част от която те осъществяват чрез фондация „Маями“. Използват я вместо да създават свои собствени организации, за да ускорят оценката на потенциалните получатели на субсидии.

През 2011 г. семейството дарява колекцията си от произведения на изкуството заедно с парични средства, на обща стойност 40 млн. долара, на музея на изкуствата в Маями, който след дарението е преименуван на Pérez Art Museum Miami.

„Продължавам да продавам идеята, че даряването е поради много егоистични причини. Една от тях е, че това те кара да се чувстваш добре. Но второ, особено в града, щата или страната, в която живеете, в дългосрочен план това ще има огромно значение за превръщането на нашето общество в по-справедливо, по-добро и по-прогресивно и вероятно ще доведе до увеличаване на богатството.“, допълва той.