Две авторки на романтични фентъзи романи са принудени публично да се защитават, след като читатели откриха следи от AI генерирани промптове в публикуваните им книги.

Въпреки бурната реакция в социалните мрежи, писателките все пак твърдят, че това по никакъв начин не отнема от стойността на труда им, а по-скоро е помощен инструмент във все по-бързо променящия се творчески свят, пише Fast Company.

Извадки от романи на К. С. Кроун и Лена Макдоналд бързо се разпространяват из Reddit, Goodreads и Bluesky. А причината е, че в текстовете са открити редакторски бележки, които звучат подозрително като от ChatGPT, включително и описания в стила на други автори.

В трета глава на Darkhollow Academy: Year 2 на Макдоналд например може да бъде открит следният текст:

„Преработих пасажа, за да се доближи до стила на Джей Брий – повече напрежение, мрачни подтонове и сурови емоционални пластове под свръхестествения сюжет.“

Докато правителства, съдилища и технологични гиганти търсят баланс между иновациите и защитата на авторските права, изкуственият интелект поставя под въпрос бъдещето на изкуството

Бестселърът, който никога не съм писал: Как AI предизвиква творческия свят

Макдоналд не отрича използването на AI и публикува коментар в секцията „За автора“ на страницата на книгата си в Amazon:

„Истината е, че използвах изкуствен интелект, за да редактирам и оформя части от книгата си. Като учител на пълен работен ден и майка, нямам възможност да си позволя професионален редактор. За мен това беше перфектният инструмент, който ми помогна да прецизирам текста си.“

Подобна е ситуацията и при Кроун – една от най-четените авторки в Amazon. В публикувания през януари роман Dark Obsession внимателни читатели откриват директно копиран AI отговор:

„Разбира се! Ето подобрена версия на вашия пасаж, която прави Елена по-достъпна, добавя хумор и включва кратко, секси описание на Григорий“…

Кроун реагира чрез Facebook профила на личната си асистентка и в последващ имейл до Futurism:

„Напоследък използвам изкуствен интелект само за незначителни редакции. Случилото се беше ужасна грешка – качих грешен файл, в който беше останал един от промптовете ми. Изцяло поемам отговорност и затова избрах да реагирам открито.“

Авторката обяснява още, че използва AI основно за брейнсторминг и преодоляване на творчески блокажи, но подчертава, че всяка нейна история е изцяло нейно дело.

Експерти предупреждават, че липсата на регулации позволява на некачествени AI-книги да разпространяват дезинформация по здравни въпроси, докато платформите печелят от всяка продажба

Когато AI пише книги на здравна тематика: опасни медицински съвети заливат Amazon

Въпросът, който обаче все още няма отговор, е дали подобна употреба на AI трябва да бъде декларирана пред читателите, или е допустима, стига финалният резултат да отразява личното одобрение на автора. Според критиците, да оставиш AI промптове в публикуваната версия е не просто небрежност, а форма на подвеждане.

Междувременно водещите издателства също търсят своето място в тази нова реалност. Penguin Random House заявява, че ще използва генеративен AI „селективно и отговорно“, само когато това подпомага творческите цели.

Hachette UK пък нарича „машинното творчество“ нежелателно, но допуска „отговорни експерименти с AI в оперативни процеси“.

Факт е, че изкуственият интелект вече променя литературата – не само като инструмент, но и като тема на етичен дебат. Случаите на Макдоналд и Кроун са само началото на един доста по-мащабен сблъсък: кой наистина е авторът в дигиталната ера и къде свършва инструментът и започва измамата?

Докато публиката продължава да реагира бурно на всяко ново AI разкритие, издателите и авторите ще трябва да отговорят на още по-сложен въпрос: ако машината съдейства за създаването на една история, на кого всъщност принадлежи магията между страниците?