Философски прочит по Аристотел: Може ли изкуственият интелект да бъде истински приятел?
Изкуственият интелект може да имитира разговор – но може ли да допринася за моралното израстване и какво всъщност липсва в „приятелството“ с машина?
&format=webp)
Марк Зъкърбърг вярва, че изкуственият интелект може да бъде перфектното лечение срещу самотата. По негови думи, AI чатботовете вече започват да изпълняват ролята на „приятели“ – особено когато става въпрос за хора, които се чувстват изолирани и имат нужда от компания.
Според него средностатистическият американец има по-малко от трима близки приятели, но копнее за поне петнайсет. Числата са почти точни – изследване от 2021 г. на Survey Center on American Life показва, че половината от американците имат по-малко от четирима близки приятели.
„Мисля, че с течение на времето ще намерим езика, с който да обясним защо това има стойност“, казва Зъкърбърг.
Но дали наистина има стойност?
Може ли изкуственият интелект да запълни празнината, която оставя липсата на човешки контакт? Или по-скоро именно технологията ще задълбочи усещането за изолация, създавайки илюзия за връзка без реална емоционална дълбочина?
Разговорът за „приятелския“ AI тепърва стартира в научните среди. Но според Fast Company някои отговорите можем да открием не в лабораториите, а във философията – и по-точно при Аристотел.
В своята „Никомахова етика“ Аристотел поставя приятелството в центъра на човешкото щастие. За него то не е просто социален бонус, а основна необходимост за добрия живот – това, което гърците наричат евдемония – пълноценен живот, изпълнен със смисъл.
„Без приятели никой не би избрал да живее, дори да имаше всички останали блага“, пише философът.
Приятелството осигурява емоционална подкрепа, сигурност и чувство за принадлежност. Но освен това – то изгражда характера ни. Истинските приятели ни правят по-добри.
Съвременната наука потвърждава думите му.
Проучване на Pew Center от 2023 г. показва, че 61% от американците смятат, че близките приятели са по-важни за пълноценния живот от брака, децата или финансовата стабилност.
Британско изследване, проведено сред 6 500 души, открива, че хората с по-широк приятелски кръг се радват на по-добро психично здраве.
А метаанализ на близо 150 проучвания показва, че липсата на близки приятели повишава риска от преждевременна смърт и застава наравно с тютюнопушенето, алкохола и затлъстяването.
Аристотел разделя приятелствата на три вида:
- Полезни – тези, в които двете страни имат нужда една от друга. Пример за това са колеги, съседи или бизнес партньори. Този тип е временен, защото трае, докато я има ползата.
- На удоволствието – базирани на споделени интереси, хобита или емоционални преживявания. Те също могат да бъдат краткотрайни – като връзките, изградени около конкретна страст или дейност.
- Добродетелни – това според Аристотел е най-висшата форма на приятелство. Това са връзки, изградени върху взаимно уважение и възхищение към характера на другия. Тук приятелите не се търсят само заради изгода или удоволствие, а защото искрено се интересуват един от друг и се стремят към общото благо.
В подобни отношения човек не само намира подкрепа, но и успява да израсне морално. Човекът отсреща се превръща в огледало, в което виждаме себе си и се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
„Истинското приятелство е между добри хора, сходни по добродетел“, пише Аристотел.
„Тези, които желаят доброто на другия заради самия него, са най-истинските приятели.“
Може ли AI да бъде добродетелен приятел?
И тук всъщност идва големият въпрос: къде в тази философска рамка попада изкуственият интелект?
Според философията на Аристотел AI няма как да бъде истински приятел – дори и да ни забавлява, информира или да „усеща“ настроението ни. Защо, ще попитате? Именно защото му липсват основни човешки качества като емпатия, морален компас, както и способност за взаимност.
AI не може да се грижи за нас от сърце – въпреки че може да го имитира доста добре. Технологията не може да се учи от нашите действия, нито да ни вдъхновява с добродетелен личен пример. И най-вече – не може да бъде наш партньор в пътя към добрия живот.
Ако приятелят е човек, който те предизвиква да бъдеш по-добър, да живееш по-осъзнато, да израстваш – то една машина със сигурност не може да изпълни тази роля.
AI може да бъде най-много… добър инструмент. Както лопатата или мотиката могат да направят градинарството по-леко, така и чатботът може да ни разведри, да ни помогне да си подредим мислите или да ни напомни за задачите. Но никой не би заменил приятелите си с градински инструменти, нали така?
Технологията – да, но не като алтернатива на човека
Накратко: AI може да запълни временна социална празнина, но в никакъв случай не може да нахрани душата ни.
И вместо да го възприемаме като заместител на връзката с хората, по-добре е да го използваме като повод да си припомним колко ценни – и незаменими – са истинските отношения.