Ако пътешественик във времето от преди 50 години се озове в Обединеното кралство днес, вероятно ще бъде по-малко изненадан от познатата вече политическа реторика и доста повече – от това колко силно звучи музиката на Fleetwood Mac в културните среди.

Пиесата Stereophonic на Дейвид Аджми, която се играе в Уест Енд след рекорден брой номинации за наградите „Тони“, ни пренася директно в 1976 г., когато една млада рок група записва албум, който може да я превърне в легенда.

Ако ви звучи познато, не сте единствените – така мисли и продуцентът на албума Rumours – Кен Кайат, който води дело срещу продукцията за сходство с мемоарите си. Случаят беше уреден извън съдебната зала, а Аджми продължава да настоява, че творбите му не са биографични.

Но пиесата е само върхът на айсберга. През последните няколко години Fleetwood Mac се превръщат от класическа рок група в истински културен феномен.

Книгата и сериалът Daisy Jones and the Six са напълно вдъхновени от историята на групата. Музиката им – особено мекият, емоционален рок от албума Rumours – вдъхновява цели поколения артисти, като Шарън Ван Етън и Джулиен Бейкър.

Дори в клубната сцена те откриват мястото си – тематичните вечери на Fleetmac Wood предлагат ремикси и за танцуващите любители на музиката.

Един упорит режисьор, купища изгубени архиви и неочаквани срещи създават първия оторизиран филм за ранните години на легендарната банда

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

А интересът няма намерението да стихва: компилацията 50 Years – Don’t Stop е на шесто място в британските класации, а Rumours все още се намира в Топ 30 – почти половин век след излизането си.

С над 1000 седмици в класациите, това е не просто носталгия, а доказателство за трайна релевантност.

Историята на албума е изключително интересна, защото в него в реално време се документират любовни и творчески сривове. А това продължава да вълнува феновете и до днес.

Както е и при ABBA, именно искреността, облечена в мелодии, изглежда печели сърцата на аудиторията. А музиката звучи сякаш е написана днес.

„Dreams звучи изключително модерно и днес“, казва Тамара Линдеман от The Weather Station. От структурата до ритъма на Стиви Никс, композицията има много повече общо със съвременния хип-хоп и R&B, отколкото с рок сцената на 70-те.

TikTok също играе роля в ренесанса на Fleetwood Mac: през 2020 г. видеото с Dogg Face, който кара скейтборд и пие сок под звуците на Dreams, съживи интереса към песента.

След пет операции, депресия и години далеч от сцената, Ози Озбърн се готви за последното сбогом – велико събиране на Black Sabbath и цялата тежест на метъла, събрана в един финален, неповторим акт

Великият финал: Black Sabbath се завръщат, за да кажат сбогом

Когато групата излиза на сцената на Уембли през 2019 г., в публиката не присъстват само „възрастни двойки“ – младите жени вече доминират. И това изобщо не е изненада за Линдеман: „Групата в много отношения се води от жени. Именно песните на Стиви Никс и Кристин МакВий остават във времето. Това е причината новото поколение да се припознава в тях.“

Образът на Никс е уязвим, но изключително силен – резонира особено добре с момичетата и жените днес. „Тя пише за личните си преживявания, но никога не звучи като жертва. По-скоро е супергероиня на емоциите“, казва Линдеман.

Британската звезда и фронтменът на бандата имат общ проблем - Синдром на дефицит на вниманието, който създава огромно приятелство помежду им

Как Роби Уилямс стана „терапевт“ на инди групата The Lottery Winners

Разбира се, зад устойчивия успех стои и капка прагматизъм.

За разлика от други легенди, Fleetwood Mac не спират да обикалят по турнета – в продължение на цели две десетилетия. Без нови албуми, без усложнения – само музиката, която хората вече обичат.

И изглежда, че трудът им се отплаща. Две години и половина след смъртта на Кристин МакВий, групата официално не е активна, но Fleetwood Mac все пак остават най-стилните „зрели хора“ в света на музиката, както и една от най-модерните банди за новото поколение.