Призрачните градове на Мадрид се възраждат на фона на ескалацията на жилищната криза в Испания
Зарязани преди повече от десетилетие, огромни комплекси отново се строят заради космическите цени
&format=webp)
Първото обаждане идва две минути след като брокерът Сеги Гомез пуска обява за имот в комплекс в Сесеня. Жилището се намира на 80 километра от Мадрид и до скоро се е водело част от т.нар. „призрачни градове“. Иначе казано – започнати, но недовършени проекти, изоставени строежи, които чакат по-добри времена.
Такива може би са дошли. Или по-скоро зависи от гледната точка. Испания преживява жилищна криза, която обаче удря само онези, които не притежават имот. Останалите печелят – от високи наеми и продажби на космически цени, пише Reuters.
Строителството в Сесеня започва преди повече от десетилетие. През 2008 г. обаче испанският имотен балон се спуква и цените се втурват към дъното. Затова проектът е зарязан. Минават години, появява се следващата криза, но този път цените хвърчат нагоре. И строителството се възобновява.
В момента търсенето на жилища там е толкова голямо, че Гомес има списък с по 70 чакащи наематели за всеки апартамент. Цените са възстановили нивата си след като по време на предишната криза са паднали наполовина, казва той.
С нарастването на цените обаче нараства и гневът в испанското общество. В момента един от приоритетите на правителството, ръководено от премиера Педро Санчес, е да осигури имоти на приемливи цени. Едновременно с това обаче расте и населението, било заради емигранти, било заради вътрешна миграция към големите градски центрове.
Това прави проблема още по-сериозен. През 2024 г. населението на Мадрид се е увеличило с 140 хил. души. В същото време местните власти са издали разрешителни за строеж на едва 20 хил. жилища. Недостигът предполага още по-големи увеличения на цените. Тук са намесени и други фактори – например отдаването под дългосрочен наем на имоти, планирани уж като ваканционни, увеличена миграция и тежка бюрокрация при строителството на нови сгради.
„Проблемът е, че не можем да съгласуваме търсенето и предлагането достатъчно бързо. Затова цените растат, а хората, които искат да купят или наемат, трябва да правят компромиси. Един от тях е пътуването“, казва Карлес Вергара, специалист по недвижими имоти и преподавател в IESE Business School в Мадрид.
Сесеня е точно такова място – град на пътуващи за работа или просто спалня за хора, които всеки ден преживяват трафика към столицата. Тъй като Мадрид „прелива“, този комплекс е удобна алтернатива, макар че се намира в съседна област – Кастилия ла Манча. Там няма нито добре организиран транспорт, нито пък достатъчно услуги. Именно затова в миналото купувачите не са впечатлени от комплекса. Създателят му и пръв инвеститор Франсиско Ернандо си представя 13 хил. апартамента с градини и басейни в един равнинен терен. Проектът обаче се превръща в нарицателно за спекула, алчност и корупция. В крайна сметка са построени само 5 хил. апартамента. Ернандо стартира проекта през 2004 г. Няколко години по-късно обаче се оказва, че е „забравил“ да каже на бъдещите собственици, че не е подсигурил водоснабдяването, нито пък градски транспорт или училища. Ернандо умира през 2020 г. След като пазарът се срива, цените падат, а голяма част от жилищата стават собственост на банки заради неплатени ипотеки.
Но днес Сесеня е различно място. Там живеят млади семейства, които записват децата си в построените междувременно три училища, а след това отиват в отворените наскоро кафенета и фитнес зали. Компанията Impact Homes, която строи 156 апартамента, очаква жилищата да бъдат довършени до края на годината. В сградата в съседство до тяхната половината апартаменти са продадени на зелено. Сесеня се оформя като град и вече си има и кмет – Хайме де Хита.
„Тук всичко е на 100%“, казва той за имотния пазар.
И това не е учудващо. Показателна е историята на Нестор Делгадо, който си купува апартамент през 2021 г., защото цената му е с 20% по-ниска от Мадрид. През тази пролет си купува и къща.
„Избрахме Сесеня, защото можем да си го позволим“, казва 34-годишният мъж.
Какъв е компромисът? Той става всяка сутрин в 5 ч., за да е на автобусната спирка в 6.30 ч. Така успява да стигне до работното си място около 8 ч. Ако изпусне автобуса, трябва да чака още час за следващия.
Сесеня не е единственият град-призрак, който се връща към живот. „Валделуз“, комплекс на 75 километра от Мадрид, проектиран за 30 хил души, бе изоставен при около 25% завършено строителство. Сега обаче там живеят около 6 хил. души. А кметът Енрике Кинтана твърди, че населението може да се увеличи с 50% през следващите 4 години.
В друг комплекс, край село Бернуй де Порерос, на около 100 километра северно от столицата, също отново се строи. 37-годишната Лусия, държавен служител, наскоро си е купила жилище там. Всеки ден тя шофира около 15 минути до гарата в Сеговия. После се качва на високоскоростния влак и след 28 минути е в Мадрид. За жп-транспорта плаща по 48 евро на месец.
Интересът към жилищата в този район се възражда след като банката Sareb, държавна институция, създадена с цел да поеме лошите кредити от търговските банки, изпаднали в криза, започва продава апартаменти за едва 97 хил. евро през 2021 г. Към днешна дата стойността на имотите се е удвоила.
Mеждувременно Мадрид се превръща в мегаполис от типа на Париж и Лондон. Пътуването до домовете на работещите в столицата се простира далеч отвъд границите й, казва Хосе-Мария Гарсия, зам.-министър на регионалното развитие. Прогнозите са, че сегашните 7 млн. жители ще се увеличат с още 1 млн. в следващите 15 години. В момента в Мадрид има дефицит от 80-100 хил. жилища. Този недостиг нараства с около 15 хил. годишно. Плановете са до 2028 г. да се построят 110 хил. нови жилища, казва Гарсия.
Докато това се случи, в Сесеня планират още ново строителство. Кметът де Хита казва, че е започнала процедура за нов проект, в който ще се инвестират 2.3 млрд. евро. Ще се строи логистичен парк, който ще създаде работни места за живеещите там, както и 2200 нови апартамента. И това не са фантазии.
„Поучихме се от грешките в миналото. От основно значение е да търсим растеж без да забравяме къде сме сбъркали“, казва де Хита.