Някъде, в сянката на мегазаводите и китайските фабрики, в покрайнините на Луисвил, Кентъки, се случва нещо необичайно: американският производител на обувки Keen отваря нов завод.

Но това не е просто поредната история за завръщане на индустрията – а прозорец към бъдещето на производството в САЩ, където роботи заменят работници, а „патриотичното“ местно производство е въпрос на алгоритми, инвестиции и стратегия, а не просто на емоция.

„Цената на труда в САЩ е доста висока“, казва главният оперативен директор на Keen, Хари Перамал. По негови думи, спрямо Азия, американските разходи за персонал са с 10 до 12 пъти по-високи, пише BBC.

Именно тази реалност принуждава Keen да търси алтернативи още през 2010 г., когато нарастващите разходи в Китай ги подтикват да върнат част от производството обратно на територията на Щатите – стъпка, която днес им носи известна защита от митата, наложени от администрацията на Тръмп.

Новият завод на компанията в Кентъки има едва 24 служители, но е оборудван с високотехнологични роботи, които сглобяват подметки и оформят материала – автоматизация, която променя лицето на индустрията.

„Ние произвеждаме в САЩ много икономично и ефективно“, казва Перамал. „И начинът, по който го правим, е чрез доста автоматизация – още от дизайна, през използваните материали, до самия процес на сглобяване.“

Звучи като добра новина за индустриалното бъдеще на Америка, особено в контекста на „Америка на първо място“, но истината е доста по-сложна. Keen всъщност произвежда в САЩ едва 9% от обувките си. Останалата част идва от глобални вериги за доставки, основно в Азия, където ръчният труд все още е стандарт.

„Индустрията за производство на обувки остава дълбоко свързана с глобализацията“, казва Перамал – като напомня, че дори и най-мотивираните компании не могат да избегнат зависимостта от световните пазари.

Около 99% от обувките, продавани на територията на САЩ, са вносни – основно от Китай, Виетнам и Индонезия. Вътрешната верига за доставки практически не съществува.

Пепър Харуърд, главен изпълнителен директор на Oka Brands, също познава тази реалност. Заводът му в Бюфорд, Джорджия, изработва обувки за брандове като New Balance и Ryka, но непрекъснато се сблъсква с липсата на местни доставчици.

„Това не е самоподдържаща се екосистема“, казва Харуърд. „Трябва сам да си я изградиш. А това е изключително предизвикателство – доставчиците идват и си отиват.“

Именно заради това Oka решава да се обърне към автомобилната индустрия, за да осигури пяна и PVC материал за подметките – нестандартно, но наложително решение.

Реалността е, че през последните десетилетия производството в САЩ претърпява драматичен упадък. След Втората световна война американските заводи са гръбнакът на средната класа, като произвеждат абсолютно всичко – от коли до обувки.

С настъпването на глобализацията обаче, фабриките масово преместват производството зад граница в търсене на по-ниски разходи и по-слаби регулации – процес, който опустошава индустриалната сърцевина на Америка и оставя трайни политически и социални последствия.

Наскоро пандемията и търговските конфликти възраждат интереса към „reshoring“ – завръщането на производството на територията на САЩ. Но според Харуърд, митата сами по себе си няма как да бъдат достатъчни.

„Вероятно ще има нужда от 10 години на доста високи мита, за да се появят достатъчно стимули“, казва той. И дори тогава, по негови думи, едва около 6% от производството на обувки би могло реално да се върне на американска почва.

Към момента Keen демонстрира какво може да постигне една семейна, независима компания, когато не е подложена на натиск от тримесечни финансови отчети.

„Ние сме частна компания, ръководена от ценности“, казва Перамал. „Можем да си позволим да вземем подобни решения, без да се тревожим за всяко следващо тримесечие.“

И въпреки това Keen не чертае пътя си назад, а напред – към нов модел на производство, където машините вършат по-голямата част от работата, но идеята за стока „направена в Америка“ оцелява – въпреки и чрез трансформация.