„Ние сме като шивашко ателие – осигуряваме плата, маншетите, всичко. Казвате ни какво искате, а ние го изработваме за вас“, казва Тан Ю Конг, който управлява операциите на GlobalFoundries в Сингапур – една от най-големите компании за чипове в света.

Но днес GlobalFoundries не само персонализира чипове. На компанията ѝ се налага да персонализира и бъдещето си, за да се адаптира към непредсказуемата търговска политика на американския президент Доналд Тръмп, пише BBC.

С наближаването на 9 юли – датата, когато изтича 90-дневният срок на паузата върху новите мита от инициативата „Денят на освобождението“, правителства и бизнеси по целия свят правят всичко възможно, за да омилостивят Вашингтон. Но и този път никой не знае какво точно вещае бъдещето.

На 5 юли Тръмп обяви, че САЩ ще започнат да изпращат писма с детайли за новите тарифни ставки, които влизат в сила от 1 август. По негови думи ще бъдат изпратени 12 писма, а митата ще варират от „60–70% до 10–20%“, без да назовава конкретни страни.

Чиповете са изключени от митата към момента, но неведнъж са били обект на заплахи, което прави бъдещето почти невъзможно за планиране.

„Не можеш просто да натискаш ключа всеки ден или през седмица. Това прави планирането в дългосрочен план невъзможно“, казва Тан.

По данни на Bloomberg, Белият дом обмисля поредното ограничение – контрол върху износа на AI чипове към Малайзия и Тайланд поради опасения, че технологията може да бъде пренасочвана към Китай чрез контрабанда. Министерството на търговията на САЩ не коментира това изказване.

Американската компания GlobalFoundries, със седалище в САЩ, произвежда чипове за гиганти като AMD, Broadcom и Qualcomm и има производствени мощности от Индия до Южна Корея. Компанията планира да инвестира 16 милиарда долара, за да отговори на растящото търсене на AI хардуер.

Част от стратегията ѝ включва преместване на производството и веригата на доставки на американска територия в партньорство с администрацията на Тръмп.

Засегнати не са само производителите на чипове.

Текстилната индустрия и автомобилният сектор, чиито вериги са дълбоко интегрирани в Азия, също търсят спешни алтернативи.

„Бизнесите трябва да преосмислят начина си на работа – да увеличат запасите и времето за доставка, за да отчетат нестабилността“, казва Апарна Бхараджу от Boston Consulting Group. Според нея именно това ще отвори нови възможности, въпреки че има риск да навреди на конкурентоспособността на компаниите на определени пазари.

„Несигурността вече е новото нормално.“

Но Тръмп въведе мита още през април – от 24% за Япония и 25% за Южна Корея до цели 46% за Виетнам. По-късно те бяха временно намалени до 10% за повечето страни, но по-високите ставки могат да бъдат върнати още в сряда.

Премиерът на Малайзия предупреждава, че митата ще ударят текстила, мебелите, както и индустриите за каучук и пластмаса. Сингапур ще бъде обложен с 10%, въпреки че има свободно търговско споразумение със САЩ.

Премиерът на страната заявява, че „това не е поведение, което показваш на приятел“.

Единствено Виетнам успява да сключи сделка със САЩ – американският внос от страната ще бъде облаган с 20%, но виетнамският износ за САЩ ще остане необложен.

Междувременно Сеул и Токио все още водят преговори със САЩ, въпреки заплахата от мита до 35% за Япония. Автомобилният сектор на страната е особено уязвим – Mazda заяви, че вече действа в режим на оцеляване.

Дори Австралия, която е стратегически съюзник и нетен вносител на американски стоки, настоява митата за нея да бъдат „нулеви“. Индонезия и Тайланд пък предлагат да купуват повече американски продукти в замяна на по-ниски тарифи.

Камбоджа, с ограничена възможност за преговори, е изправена пред шокиращи тарифи от 49%, без ресурси да отвърне с насрещни покупки.

„Азиатските икономики са зависими както от Китай, така и от САЩ – те стоят в сърцето на глобалната верига на доставки“, казва професор Пушан Дът от INSEAD. Според него експорто-ориентирани икономики като Сингапур, Виетнам и Китай ще пострадат най-много, докато страни с по-голям вътрешен пазар като Индия може би ще останат изолирани.

След първия мандат на Тръмп, Сингапур и Малайзия насочват инвестиции към сектори като производство на чипове и центрове за данни. Част от стратегията е т.нар. friend-shoring – производство в държави с добри отношения със САЩ.

Икономиките в азиатските страни също се възползват от модела „Китай + 1“, който цели да разшири производствените вериги извън Китай и Тайван към Югоизточна Азия.

„САЩ си остават ключов пазар, независимо от митата“, казва Бхараджу. „Това е най-голямата икономика в света с динамична потребителска база.“

Но цената се покачва.

Nike вече обяви, че ще повиши цените заради митата. Американските модни брандове от десетилетия разчитат на производства във Виетнам и Индонезия, които вече не са толкова бюджетно решение.

Компаниите може да започнат да местят инвестиции от Виетнам, Лаос и Камбоджа към по-нискообложени страни като Филипините, Сингапур, Малайзия и Индонезия – или да търсят нови пазари в ЕС, Близкия изток и Латинска Америка.

„Полупроводниковата индустрия вече не прави глобализация, а по-скоро регионализация“, казва Тан. „Търсим място, което е сигурно, където доставките ще продължат. И трябва да свикнем, че това вече няма да бъде толкова евтино.“

САЩ постепенно се утвърждават като непредвидим партньор, а според проф. Дът ситуацията отваря възможност за Китай да се позиционира като пазител на глобалния търговски ред.

Сделката с Виетнам е едва третата, след договорките с Великобритания и Китай. Дотогава бизнесът и азиатските правителства ще трябва да се ориентират в нова реалност.

„Докато САЩ и други държави залагат на протекционизъм, Азия се движи в обратната посока – с все по-отворени към бизнеса правителства“, казва Бхараджу.

„Митата ускоряват две големи тенденции: забавяне на търговията между Китай и Запада и ускоряване на търговията между Китай и развиващите се азиатски икономики.“

Търговският хаос, създаден от администрацията на Тръмп, може да прекрои глобалната икономическа карта. И изглежда, че САЩ може да не излязат като победител от това…