Повечето румънци смятат, че по време на така наречената „Златна ера“ на Чаушеску страната се е грижила по-добре за своите граждани и е имало по-голямо сътрудничество между тях, показва проучване на INSCOP Research.

От анкетираните 66,2% смятат, че диктаторът е бил добър лидер, а само 24,1% изразяват отрицателно мнение за него.

Дори комунистическият режим се представя добре в проучването: за 55,8% от анкетираните той е по-скоро нещо добро за Румъния, докато само 34,5% не са съгласни.

Преобладаващото мнозинство от анкетираните са напълно наясно с липсата на свобода в комунистическата ера: 80% заявяват, че такава не е имало, докато 9% смятат, че тогава е имало повече свобода, съобщава резултатите Euronews.

Данните са събрани чрез телефонни интервюта с извадка от 1505 души на възраст над 18 години.

Резултатите от проучването изглеждат шокиращи в страна, която е членка както на ЕС, така и на НАТО. Мнозина в Румъния смятат, че вината за това е в селективната памет и носталгията по времена, които наскоро бяха съживени от руската пропаганда.

Според президента Никушор Дан, избран през май, проучването отразява дълбоко недоволство от десетилетията след падането на Чаушеску.

„По мое мнение, основната причина все повече румънци да идеализират комунизма е дълбокото разочарование от политическата класа през последните три десетилетия“, заяви той в публикация в социалните медии, цитирана от новинарския сайт Romania Insider. „Корупцията, липсата на прозрачност, неспазените обещания и чувството за несправедливост са отслабили доверието на хората както в настоящето, така и в бъдещето.“, допълва Дан.

Президентът предупреждава, че дезинформационните кампании значително изкривяват обществената памет, като насърчават романтизирано виждане за комунистическата епоха. Това, според него, скрива суровите реалности на този период, като недостига на храна и драконовските ограничения на основните свободи.

Румъния на кръстопът: Крайнодесен завой или твърд курс към проевропейска траектория

Единственият екзекутиран диктатор от комунизма в Централна Европа

Репресивният и жесток комунистически режим на Николае Чаушеску е единственият в Централна Европа, който завършва с кръвопролитие през 1989 г.

Той е начело на комунистическа Румъния от 1965 до декември 1989 г., когато е свален от десетдневна революция и след това разстрелян заедно със съпругата му Елена, само месец след падането на Берлинската стена.

Това са последните месеци на Студената война.

Комунистическите режими в Централна и Източна Европа се променят драстично или падаха мирно един след друг: Унгария, Полша, Източна Германия.

Последните стратези: Какво остава от американската дипломация без Бжежински и Кисинджър

На 21 декември, след дни смъртоносна репресия в град Тимишоара, диктаторът трябва да се обърне към 100 00 поддръжници на марш в центъра на Букурещ; но неочаквано за минути възгласите се превръщат в освирквания, тъй като румънците са изтощени от години на мизерия и репресии от комунистическия режим.

Силите откриват огън по демонстрантите и 24 часа по-късно Чаушеску и съпругата му Елена трябва да напуснат бързо Букурещ. Докато бягат са заловени и екзекутирани от армията и новото политическо ръководство в Търговище, на 25 декември 1989 г.

Официалните доклади сочат, че военен съд е произнесъл смъртното наказание след едночасово съдебно заседание, а заповедта е дадена от Съвета на Националния фронт за спасение, извънреден изпълнителен орган, създаден на 22 декември, ден след началото на безредиците в Букурещ и бягството на Чаушеску от Дворцовия площад, площад „Революция“ с днешна дата, припомня Euronews.

Сталин, Чаушеску, Ескобар: трябва ли да забранят сувенирите с исторически злодеи

Бунтът в Тимишоара – искрата, която запали пламъка

На 16 декември 1989 г. унгарското малцинство в западния град Тимишоара организира малък протест срещу режима на Чаушеску заради репресивните мерки, предприети срещу етническия унгарски протестантски пастор Ласло Токеш за критиките, които той изразява по унгарската телевизия срещу комунистическата политическа система.

Това е началото на въстанието. Населението на града се присъединява към малкия протест, превръщайки го в антикомунистическа революция. Демонстрантите щурмуват местната централа на комунистическата партия и унищожават символите на култа към личността на Чаушеску.

На 17 декември армията и политическата полиция Секуритате откриват огън по демонстрантите, убивайки десетки от тях, докато целият град въстава срещу комунистическия режим. На 20 декември, след 3 дни на жестока репресия, армията се оттегля.

Ехото от сблъсъците в Тимишоара се разпространява в цялата страна и стига го Букурещ, проправяйки пътя към края на режима.

Румъния отбеляза 20 години от падането на комунизма

Причините за края

Причините, довели до падането на режима на Чаушеску, са определени както от външни, така и от вътрешни фактори, като края на Студената война и непоносимата тежест на комунистическата автокрация, наложена от семейството на Чаушеску и неговия кръг на властта.

Към края на 80-те години румънският народ е изтощен от десетилетие на икономически ограничения и нарастваща репресия на основните свободи от режим, основан на култ към личността.

Пропагандата нарича Чаушеску „Геният на Карпатите“ или просто „Кондукаторът“ – същият титул, използван от Ион Антонеску, лидер на румънския фашистки режим по време на Втората световна война.

Николае Чаушеску се възползва от разрушителното земетресение през 1977 г., за да започне изграждането на нова Румъния, вдъхновена от принципите на Мао Дзедун от Китай и Ким Ир Сен от Северна Корея, дядото на Ким Чен Ун.

Той нарича това „Систематизация”, имаща за цел да проправи път към пълна колективизация на румънското общество. Старите градове и села са разрушени (градоустройството на Букурещ, Банат и Трансилвания е обърнато с главата надолу), цели населени места са насилствено изместени, за да се създадат нови селски и индустриални центрове, базирани на производствени модели, вдъхновени от Китай на Мао.

Грандиозният план на Чаушеску е икономически неустойчив за бедното население (с централноевропейски традиции) и за страна, обременена с тежки дългове. Така недоволството на народа нараства и режимът решава проблема чрез засилване на репресиите срещу всяка една форма на несъгласие или просто критика.

Си по пътя на Мао: Защо китайски компании се надпреварват да създават частни милиции

Сурова репресия и дистопия

Режимът установява строг контрол над обществото чрез Министерството на държавната сигурност (Секуритате, сталинска политическа полицейска структура), което разполага с обширна и разклонена мрежа от информатори.

Всяка комуникация е подслушвана и контролирана, а всички пишещи машини са регистрирани от службите за сигурност. Секуритате има пълна свобода да измъчва и елиминира опоненти, дори и в чужбина.

Художници и интелектуалци са систематично преследвани, както и етническите малцинства.

Режимът забранява контрацепцията и абортите, не по религиозни или морални съображения, а за да увеличи демографията и бъдещата работна сила. Бременните жени са строго контролирани от властите.

Има ли личен живот и уединение в съвременната технологична реалност?

Многоликият диктатор

Въпреки това, Николае Чаушеску се радва на политическо уважение на международната сцена до началото на 80-те. Западът го възприема като автономен глас (по отношение на Москва) в рамките на Варшавския договор. Румъния на Чаушеску е единствената страна в социалистическия блок, която не изпраща войски в Чехословакия, за да потуши Пражката пролет.

От края на 60-те години тя развива външна политика, която често се отличава от общите насоки, наложени от Съветския съюз на социалистическите страни. Това позволява на Николае Чаушеску да установи политически отношения както със Запада, така и с Китай, страна в комунистически режим, противопоставяща се на Москва.

Чаушеску допринася за предварителните стъпки, които впдят до голямото сближаване между Китай на Мао и Дзоу Ен Лай и САЩ на Ричард Никсън и Хенри Кисинджър. Тази световна политика позволява на Румъния да получи чуждестранни кредити от западни банки, до степен, че става една от малкото соцстрани членки на МВФ в началото на 70-те години.

През 1974 г. Румъния е единствената социалистическа страна, която подписва преференциален тарифен договор с Европейската общност, която по-късно се превръща в ЕС.

Румъния и Полша потвърдиха европейския си път

Петролният шок от 1972 г. дава на Румъния относителна власт на международните пазари. Страната е малък производител на суров петрол и има преференциални споразумения с Иран и Ирак. През 70-те години това позволява на режима да провежда експанзивна политика с относителни ползи за населението, което за първи път в историята си има достъп до масово потребление и щедра социална държава.

От началото на 80-те години на миналия век спадащите цени на петрола и погрешните икономически решения принуждават страната да предприеме строги мерки за икономии с амбицията да изплати външния си дълг.

Резултатът е спад в производителността и масово обедняване в контекст на сурова политическа репресия – експлозивна смес, която води до насилствения край на режима през 1989 г., завършва Euronews.