Президентът на Украйна Володимир Зеленски планира да призове европейските си партньори да помогнат за финансирането на по-високи заплати за украинските войници, борещи се с руската инвазия, предава Financial Times. Това е нов опит да се засили военният набор на фона на нарастващата умора в разкъсаната от война страна.

Той планира също така да поиска от западните партньори помощ за осигуряване на още седем зенитно-ракетни системи „Пейтриът“, след като Германия и Норвегия потвърдиха, че скоро ще изпратят три в Киев.

В изявление пред журналисти в Киев в четвъртък, Зеленски призна, че досега съюзниците на Украйна са отказвали да участват във финансирането на военни заплати, като вместо това насочват подкрепата си към оръжия и оборудване. Но той вярва, че може да промени мнението им, заявявайки, че „самите военнослужещи могат да бъдат оръжието, което защитава всички“.

След повече от три години война, усилията на Киев да привлича новобранци срещат сериозни затруднения. Широката мобилизационна кампания става все по-непопулярна, подхранвана от видеа в интернет, показващи как служители по набора насилствено задържат мъже по улиците, пъхат ги в превозни средства и ги изпращат в тренировъчни центрове.

Несигурността колко още ще продължи войната и липсата на обещание за демобилизация също допринасят за общественото недоволство.

Намаляването на възрастта за мобилизация от 27 на 25 години не помогна особено, а Зеленски отхвърли западни съвети за още допълнително понижаване, позовавайки се на демографски проблеми и липса на обществена подкрепа.

Правителството на Зеленски се надява, че по-конкурентни възнаграждения, в съчетание с професионални кампании за набиране, ще насърчат доброволческото записване.

Украинският президент казва, че се съветва с Киър Стармър относно независимостта на антикорупционните органи

Зеленски сигнализира за отказ от концентрацията на власт след масовите протести

Висши украински представители изчисляват, че армията има нужда от над 30 000 нови войници месечно, за да се противопостави на Русия. Тази цифра не е достигана почти никога до този момент.

Русия, от своя страна, продължава да предлага щедри бонуси за подписване и високи заплати, за да привлича десетки хиляди новобранци месечно. Това ѝ позволява да избегне задължителна масова мобилизация и недоволство, подобно на това, предизвикано от набора през 2022 г.

Зеленски заяви, че Украйна има нужда от финансова помощ за увеличаване на заплатите, тъй като се изправя пред бюджетен дефицит от 40 млрд. долара годишно заради военните разходи.

По думите му, страната ще има нужда от поне 25 млрд. долара годишно за производството на оръжия, включително ракети, дронове и системи за електронна война, което ще увеличи бюджетния дефицит догодина до около 65 млрд. долара.

Киев вече е започнал преговори с ключови западни лидери, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон, новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте, британския премиер Киър Стармър и американски представители, но „това е много труден въпрос“, призна Зеленски.

Той каза, че Вашингтон вече е одобрил покупка на дронове, произведени в Украйна, но сега правителството му търси по-голям договор - в диапазона между 10 и 30 млрд. долара.

Зеленски иска също да осигури още седем зенитно-ракетни системи „Пейтриът“ за защита на украинското небе.

„Официално получих потвърждение от Германия за две системи и от Норвегия за една. В момента работим с нидерландските ни партньори за осигуряване на още“, каза той.

На третия кръг от преговори в Истанбул са обсъдени меморандуми за разбирателство между двете страни относно мирните условия, които Кремъл определи като противоположни

Украинската мирна делегация предлага среща на върха между Зеленски и Путин до края на август

На бойното поле Зеленски заяви, че украинските сили са успели да забавят руския напредък и че руснаците търпят огромни загуби. Но тази оценка не съвпада напълно с коментарите на военни анализатори или на украински войници от фронтовата линия.

DeepState, украинска организация, свързана с министерството на отбраната и картографираща военните действия, съобщи, че руските сили напредват по източния фронт с най-бързото темпо от година насам. Аналитичната група Frontelligence Insight, ръководена от ветеран офицер, посочи, че ситуацията около стратегическия град Покровск е „критична“.

„Дълбоки пробиви по фланговете, нарастващ натиск върху снабдителните и ротационни маршрути и проникване в южните покрайнини - всичко това са признаци за влошаваща се и дори оперативно нестабилна ситуация“, пише в техен анализ.

Русия също така се приближава до съседния град Константиновка и го обстрелва с бомби и дронове.

Зеленски предупреди, че руснаците са близо до преминаване в нов украински регион - Днепропетровска област - който, по думите му, „могат да превърнат в информационна победа“.

Макар да е постигнат известен напредък към евентуална среща между Зеленски и руския президент Владимир Путин, Кремъл даде знак, че подобно събитие ще се състои едва след постигането на по-широко споразумение.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви пред журналисти в петък, че Русия настоява една такава среща да бъде „за довършване на мирния процес“, според Интерфакс.

„Може ли да се премине през толкова сложен процес за 30 дни? Очевидно не.“

Зеленски съобщи също, че в четвъртък е внесъл нов законопроект в украинския парламент, който възстановява пълната независимост на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП).

По-рано тази седмица той подписа закон, който поставя двете институции под контрола на назначения от него главен прокурор - действие, предизвикало една от най-сериозните политически кризи в президентството му и най-мащабните антиправителствени протести от началото на войната.

Големият търговски излишък на азиатската страна спрямо блока и подкрепата ѝ за Русия са основните причини за обтегнатите двустранни отношения.

ЕС настоява за реални решения по време на напрегната среща на върха с китайския президент

НАБУ и САП обявиха в четвъртък вечерта, че подкрепят новия законопроект.

Зеленски заяви, че преработеният закон включва „нови клаузи, целящи защита срещу влияние“ от страна на руските разузнавателни служби, „в отговор на случаи, свързани с определени представители на НАБУ“.

Законът предвижда всички служители в правоохранителните органи, включително НАБУ, които имат роднини, родени или живеещи в Русия, да преминават през детектор на лъжата на всеки две години.

Председателят на парламента Руслан Стефанчук каза, че законопроектът ще бъде разгледан на заседание на 31 юли.