ЕС инвестира милиарди в AI гигафабрики. Време ли е за технологичен суверенитет или за ново разочарование?
Първата гигафабрика за AI в ЕС ще стартира в следващите седмици, а един от най-големите проекти ще започва в Мюнхен в началото на септември
&format=webp)
Европа се насочва към т.нар. „гигафабрики“ в опит да укрепи изоставащата си роля в надпреварата за изкуствен интелект.
Концепцията за фабрики, които индустриализират усъвършенстването на AI, набра популярност през последните месеци, особено след като изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг подчерта значението на подобна инфраструктура по време на събитие през юни.
Хуанг приветства „нова индустриална революция“ по време на конференцията GTC в Париж и заяви, че компанията му работи с Франция, Италия и Обединеното кралство, за да помогне на страните да изградят успешни AI фабрики.
Европейският съюз описва тези проекти като „динамична екосистема“, която обединява изчислителна мощ, данни и таланти за създаване на AI модели и приложения.
ЕС отдавна изостава от САЩ и Китай в надпреварата за мащабиране на изкуствен интелект. По-високите енергийни разходи, забавянията в разрешителните и остарялата инфраструктура също възпрепятстват развитието.
На този фон Хена Виркунен, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по технологичен суверенитет, казва пред CNBC, че целта на ЕС е да събере на едно място висококачествени масиви от данни, изчислителен капацитет и изследователи.
„Имаме например с 30% повече AI изследователи на глава от населението спрямо САЩ. Също така имаме около 7000 AI стартъпа, но основното им препятствие е ограниченият изчислителен капацитет. Затова решихме, заедно с държавите членки, да инвестираме в тази критична инфраструктура“.
„Това са огромни инвестиции - четири пъти по-мощни от най-големите съществуващи AI фабрики“, добавя тя.
„Имаме всичко необходимо, за да бъдем конкурентоспособни в сектора, но също така искаме да изградим технологичния си суверенитет.“
До момента ЕС е осигурил 10 милиарда евро за изграждането на 13 AI фабрики и още 20 милиарда евро като начална инвестиция в гигафабриките - най-голямата публична инвестиция в изкуствен интелект в света според Комисията.
Получени са 76 израза на интерес от 16 държави членки за 60 потенциални локации.
Революция на интелигентността
ЕС представя фабриките като „единно гише“ за AI компании. Подобно на индустриални производствени процеси, те трансформират „суровината“ - данните - в продукти и услуги с изкуствен интелект.
Според Андре Кукнин, анализатор в UBS, фабриките всъщност представляват центрове за данни с допълнителна инфраструктура за обучение на модели и предоставяне на изчислителен капацитет на малки и средни предприятия.
Анализаторът Мартин Уилки от Citi допълва: „Това са чипове с невероятна изчислителна мощ, но успехът им зависи от това как ще се използват.“
Telenor вече тества собствена AI фабрика, стартирала през ноември 2024 г.
„Всичко започна от убеждението на Nvidia, че всяка държава трябва да създава собствен интелект“, казва иновационният директор на норвежката компания Карен Хилсен.
„Суверенитетът на данните е от ключово значение - бизнесът влага критична и чувствителна информация в AI модели“, подчертава тя.
„Преживяваме революция на интелигентността, а суверенните AI фабрики могат реално да изведат обществото напред“, казва още Хилсен.
Инвестиции за милиарди
Според Виркунен първата AI фабрика в ЕС ще започне да работи в следващите седмици, а един от най-големите проекти ще бъде открит в Мюнхен в началото на септември. Гигафабриките обаче са много по-скъпи - между 3 и 5 милиарда евро всяка.
Бертин Мартенс от брюкселския институт Bruegel поставя под въпрос необходимостта от държавни субсидии за подобни проекти, особено при неяснота за размера на частните инвестиции и реалния капацитет на планираните фабрики.
„Ако искаш да построиш фабрика с хиляди Nvidia чипове, ще ти трябва електричество с мощност от поне 1 гигават. А дали европейската енергийна мрежа ще издържи, предстои да се види.“
Какво показват прогнозите
UBS изчислява, че капацитетът на центровете за данни в света (в момента 85 гигавата) ще се удвои заради растящото търсене. При фабрики с по 100 000 чипа, общият капацитет на европейските проекти би бил около 1.5–2 GW - ръст от близо 15% за Европа.
След обявената сделка между ЕС и САЩ за търговия и технологии, Урсула фон дер Лайен заяви, че американските AI чипове ще бъдат използвани за захранване на европейските гигафабрики, за да „се запази технологичното предимство на САЩ“.
„Не е толкова трудно да купиш чипове от Nvidia и да построиш хардуерни фабрики - но да ги направиш икономически устойчиви е съвсем друга задача“, казва Мартенс.
Според него Европа ще трябва да започне по-скромно, тъй като в момента не разполага с възможности за изграждане на най-модерни AI модели.
„С времето обаче Европа може да изгради нужната инфраструктура и бизнес модели, за да достигне това ниво - но не веднага“, добавя той.