Инвеститорският апетит към златото остава непроменен, въпреки че цените са достигнали рекордни върхове на фона на геополитическа нестабилност и отслабващо доверие в щатския долар.

Световното търсене на злато е нараснало с 3% на годишна база през трите месеца до юни - период, в който цената на благородния метал достигна рекордните 3 500 долара за тройунция и се задържа на високи нива, съобщи Световният съвет по златото (WGC) в тримесечния си доклад в четвъртък.

Нетните потоци към борсово търгуваните фондове, базирани на злато (ETF), остават стабилни, като глобалното търсене през първата половина на годината е достигнало най-високото си ниво от 2020 г. насам. Общото инвестиционно търсене - включващо покупките на ETF-и, златни кюлчета и монети - е нараснало с 78% спрямо същия период на миналата година.

Както търсенето, така и цените изглежда ще останат високи, посочва Съветът.

„За да бъдеш наистина песимист по отношение на златото, трябва да вярваш, че ще настъпи изблик на здрав разум и сътрудничество между големите геополитически лидери. А светът ми изглежда твърде поляризиран за това“, казва Джон Рийд, старши пазарен стратег в WGC.

„Глобалният инвеститор е притеснен“, добавя той, особено онези в развиващите се пазари, включително Китай.

Златото преживява бурно поскъпване през тази година, като достига серия от рекордни стойности, тъй като засилващото се геополитическо напрежение и съмненията относно ефекта от американските мита насочиха инвеститорите към актива-убежище.

Благородният метал, който се търгуваше около 3 300 долара за тройунция в сряда, вече е изпреварил еврото като втората най-важна резервна валута за централните банки в света, съобщи Европейската централна банка през юни.

Централните банки са продължили да купуват злато през второто тримесечие, макар и с по-бавни темпове от преди, уточняват от WGC. Покупките са били на най-ниското си ниво от 2022 г. насам, но все пак с 41% над средното тримесечно равнище за периода 2010–2021 г.

По-високите цени вероятно са ограничили темпа на покупки от централните банки, които въпреки това „остават значително над средното ниво поради продължаващата икономическа и геополитическа несигурност“, гласи докладът, като се очаква покупките да продължат и през следващите 12 месеца.

„Не виждам причина централните банки да спрат да купуват“, казва Филип Дийл, президент на US Money Reserve, търговец на благородни метали.

Той допълва пред Financial Times, че покупките вероятно ще се „разширят до още повече централни банки“.

Нарастващите „съмнения“ относно икономическото и геополитическо лидерство на САЩ „подкопават“ доверието в долара, а за централните банки е „неизбежно“ да искат да хеджират експозицията си към валутата чрез злато, казва още Дийл.

Според Рийд от WGC няма доказателства, че държави изтеглят златните си резерви от САЩ и ги преместват в собствени хранилища, въпреки че някои от тях са подложени на натиск да го направят. Страни като Германия и Италия разчитат на Федералния резерв на Ню Йорк за съхранение на част от златните си резерви.

Все пак е имало известно „оттегляне“ на потоците злато към САЩ, наблюдавано в началото на годината, което се е случило на фона на опасения, че благородният метал може да бъде обложен с мита, посочва още Рийд.

Американската администрация не е въвела мита върху вноса на злато. Но налагането от страна на Белия дом на широка гама от мита върху метали, включително алуминий, мед и стомана, е подкопало доверието и е създало среда, в която компаниите предпочитат подхода „изчакай и виж“ при вземането на инвестиционни решения, пише FT.

Докато китайските инвеститори са наляли значителни суми в ETF-и върху злато през първото тримесечие на годината - когато търговската война между САЩ и Китай засили страховете от рецесия - подобни покупки впоследствие значително са се забавили, отбелязва WGC.