Водещите застрахователи се страхуват, че климатичната криза скоро ще попречи на индустрията да оперира в цели региони по света.

Гюнтер Талингер, член на борда на директорите на Allianz - една от най-големите застрахователни компании в света, наскоро обясни как светът бързо се приближава до температурни нива, при които застрахователите вече няма да могат да предлагат покритие за финансови услуги като ипотечни кредити и инвестиции.

В публикация в LinkedIn, публикувана в края на март, Талингер защити необходимостта от бърза декарбонизация, посочвайки, че цели класове активи „се разрушават в реално време“ заради екстремните метеорологични явления.

Може би най-ударно от всичко е предупреждението му, че влошаващата се климатична криза изглежда е напът да разруши капитализма.

Талингер, който отговаря за инвестиционното управление и устойчивостта в Allianz, казва пред CNBC, че около две трети от икономическите загуби от природни бедствия в момента не са застраховани, което показва „голям социален проблем“.

Т.нар. „пропуск в защитата“ означава, че финансовото бреме от тези бедствия често пада върху отделни хора, компании и правителства, а не върху застрахователите.

„Ако този обем само нараства, просто имаме социална ситуация, която вече не е поносима, защото рискът е твърде голям и не е покрит“, казва Талингер.

Западна Европа продължава да чупи рекорди като най-бързо затоплящия се континент

Това предупреждение идва в момент, когато според ООН светът е напът за повишаване на температурата с между 2,6 и 3,1 градуса Целзий този век, което би довело до „катастрофални“ последици за планетата.

Учени многократно предупреждават, че повишението на глобалната средна температура трябва да остане под 1,5 градуса Целзий, за да се избегнат най-тежките последствия от климатичната криза.

Този праг се смята за ключова дългосрочна цел, защото т.нар. „точки на преобръщане“ стават все по-вероятни след това ниво.

Те могат да доведат до драматични или потенциално необратими промени в някои от най-големите системи на Земята.

„Можем да говорим за адаптация - как да изграждаме инфраструктурата си, домовете, улиците, тръбопроводите, мрежите така, че да устоят на определени метеорологични явления. Това е нещо, което можем да направим с много лесен икономически аргумент зад това“, посочва Талингер.

Allianz изчислява, че икономическите загуби от природни бедствия обикновено са около 10 пъти по-големи от разходите за адаптация, което дава ясен икономически стимул на политиците да инвестират в превантивни мерки.

„Ако обаче продължаваме с политиките, които имаме в момента, ясно сме на път към скок с 2,7 или 3 градуса, при които адаптацията просто не е възможна. Не можем да защитим Амстердам от покачване на морското равнище с три метра. Просто няма как да стане.“

Не само Allianz се опасява от най-лошото.

Zurich Insurance Group - петата по големина застрахователна компания в Европа, заяви през април в доклад за климатичната устойчивост, че перспективите са „застрашително мрачни“.

Часовникът на климатичната криза тиктака: Колко ни остава до повратния момент?

Швейцарският застраховател посочи пожарите в Лос Анджелис в началото на годината като ясен знак, че дори най-богатите икономики не са подготвени за нарастващите климатични рискове.

Zurich също установи, че световните застраховани загуби са се увеличавали много по-бързо от икономиката през последните три десетилетия.

На база на инфлация, Zurich посочва, че средните застраховани загуби са нараствали с 5,9% годишно между 1994 и 2023 г., докато глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) е растял средно с 2,7% годишно през същия период. Това показва, че застрахованите загуби са удвоили, че и отгоре, спрямо световния растеж за последните 30 години.

„Ако застрахованите загуби продължат да растат с това темпо, премиите за покритие на климатични рискове ще трябва да се увеличат, за да отразят допълнителния риск“, казва Zurich в доклада.

„Това от своя страна ще повлияе на нивото на защита, което отделните лица и бизнеси са готови и могат да си позволят, с потенциални последствия за цялостното функциониране на пазара.“

За застрахователите и презастрахователите увеличаването на тежестта и честотата на екстремните метеорологични събития съвпадна с астрономически растеж на пазара на т.нар. катастрофални облигации.

Първоначално създадени през 90-те години, тези облигации представляват финансов инструмент, предназначен да събира средства за застрахователите при природни бедствия като урагани или земетресения.

Swiss Re, водещ презастраховател в света, посочи в последен доклад, че пазарът на катастрофални облигации се е разширил с внушителните 75% от края на 2020 г., като тенденцията не дава признаци на забавяне.

За Гюнтер Талингер от Allianz обаче климатичната криза заплашва да доведе до срив дългогодишната връзка между повече риск и повече бизнес за застрахователите.

В определен момент това може да има последствия за финансовите пазари, отбелязва той.

ЕС иска да въведе въглеродни кредити, но въздействието им не е проучено

Превенция на загуби

Не всички са убедени, че застрахователната индустрия ще изпита трудности да функционира при повишаващи се глобални температури.

„Ще стане ли светът незастрахуем? Е, аз съм малко скептичен“, казва Тобиас Грим, главен климатолог в германския презастраховател Munich Re, пред CNBC.

„Всичко е въпрос на цена. Все още има желание да се предлагат — а не да се намаляват — застраховки, при условие че пазарните условия са здрави и получаваме адекватна премия за риска.“

„Основният проблем е, че продължаваме да строим имоти в зони с висок риск, и видяхме с примера на калифорнийските горски пожари как много от тези богати вили в покрайнините на Лос Анджелис бяха първите засегнати. Това е проблемът. Можем да противодействаме, като насърчаваме превенцията на загубите и мислим за схеми за управление на земеползването и подобни неща“, добавя той.