Научните списания съществуват с една цел – да предоставят точни, рецензирани от научни колективи доклади за нови изследвания на заинтересованата аудитория. Но според статията, публикувана тази седмица в PNAS – официалното издание на Националната академия на науките на САЩ, тази цел е сериозно застрашена. Научната измама, заключават авторите, се случва в мащабни размери и се разраства бързо. Всъщност, въпреки че броят на научните статии се удвоява на всеки 15 години, броят на тези, считани за фалшиви, се удвоява на всеки 1,5 години, пише Economist.

Това е изключително вредно за науката, твърди Луис Нунес Амарал, физик от Северозападния университет в Чикаго и старши автор на проучването. Без по-строги мерки ще стане невъзможно за изследователите да разчитат на научната литература, а и могат да загубят време и средства в опит да повторят фалшиви експерименти. Ако не се предприеме нищо, „научната дейност в сегашния ѝ вид ще бъде унищожена“, подчертава той.

Отдавна е ясно, че измамите в публикациите рядко са дело на едно лице. Обикновено компании, известни като „фабрики за статии“, подготвят некачествени научни материали, пълни с измислени експерименти и фалшиви данни. Това често се случва с помощта на изкуствен интелект. Авторските права за готовите статии се продават на академични лица, които искат да увеличат броя на публикациите си.

Гледали ли сте филма Gattaca? Е, спокойно може да се каже, че темата тук плашещо наподобява сюжета му

Да предскажеш IQ-то на ембрион: Новото съмнително обещание на генетичните стартъпи

Анализът, проведен от д-р Амарал и колегите му, показва, че някои редактори на научни списания може би съзнателно допускат подобни материали. Колективът предполага, че част от редакторите на списания са отговорни за по-голямата част от съмнителните статии, публикувани в изданията им.

За да стигнат до това заключение, авторите са разгледали статии, публикувани в PLOS ONE – развито и като цяло добре оценено списание, което посочва кой от 18 329 редактори е отговорен за всяка статия. (Повечето редактори са академични лица, които са се съгласили да наблюдават рецензирането на статии успоредно с научната си дейност.) От 2006 г. насам списанието е публикувало 276 956 статии, 702 от които са оттеглени, а 2241 са получили коментари в PubPeer – сайт, който позволява на други академични лица и онлайн потребители да изразяват мнението си.

Когато екипът анализира данните, открива 45 редактора, които много по-често са допускали публикуването на оттеглени или маркирани статии. Въпреки че въпросните лица са рецензирали само 1,3% от статиите в PLOS ONE, те са отговаряли за 30,2% от оттеглените такива.

Данните показват и други тревожни тенденции. На първо място, повече от половината от тези редактори са всъщност автори на самите публикации, които впоследствие са премахнати от PLOS ONE. Освен това, когато са изпращали материалите си в списанието, те редовно са се препоръчвали един друг. Въпреки че статиите могат да бъдат оттеглени по много причини, д-р Амарал счита, че тези тенденции сочат за съществуването на мрежа от редактори, които си сътрудничат, за да заобикалят обичайните стандарти на списанието.

Авторът на проучването не разкрива имената на редакторите, но научното списание Nature впоследствие използва анализа му, за да проследи пет от съответните лица. PLOS ONE твърди, че и петимата са били разследвани и уволнени между 2020 и 2022 г. Тези, които отговарят на запитванията на Nature, отричат да са извършили нарушения.

Учени са разкрили причинителя на десетгодишна епидемия, убила 5 млн. представители на вида.

Защо умират морските звезди?

Разбира се, анализът на д-р Амарал, макар и убедителен, не е окончателно доказателство за нечестно поведение. Все пак констатациите се прибавят към нарастващия брой сведения за активната роля на някои редактори в публикуването на некачествени изследвания.

 Разследване от 2024 г. на RetractionWatch – организация, която следи оттеглени статии, и списание Science установи, че фабрики за статии са подкупвали редактори в миналото. Самите редактори могат да използват и властта си, за да напредват в академичната си кариера. Следователите от PubPeer са сигнализирали за статии в няколко списания, които изглежда са написани съвместно с редактора, отговарящ за рецензирането, или от един от неговите близки сътрудници – явен конфликт на интереси.

Разкриването на мрежи от редактори по начина, по който го прави екипът на д-р Амарал, „е напълно ново“, коментира Алберто Руано Равина от Университета в Сантяго де Компостела в Испания, който изследва научната измама и не е участвал в проучването. Той е особено загрижен за фалшивите статии, които остават част от научната документация в областта на медицината.Там неверните заключения могат да бъдат използвани в систематични прегледи или обобщения, които служат за основа на клинични насоки. Неотдавнашна статия в медицинското списание BMJ установи, че 8-16 % от заключенията в систематичните рецензии в крайна сметка са се оказали грешни. „Това е реален проблем“, допълва д-р Руано Равина.

Въпреки това стимулите за измама продължават да надвишават последствията. Броят публикации и цитирания на един изследовател се възприемат като съществени показатели за академични постижения и се считат за необходими за изграждането на кариера. „Отдаваме твърде голямо значение на цифрите“, отбелязва д-р Амарал.

Понякога това си личи съвсем ясно – от персонала на индийските медицински колежи се изисква да публикуват определен брой статии, за да напредват в кариерата си. От своя страна, някои списания печелят повече пари, колкото повече статии приемат.