Когато американският президент Доналд Тръмп представи своя „голям, красив законопроект“ миналия месец, критиците използваха данни от Бюджетната служба на Конгреса във Вашингтон, за да го атакуват.

Причината? Тя прогнозира дългосрочните фискални перспективи на САЩ и дори преди представянето на законопроекта, който предвижда трилионите долари данъчни облекчения, базовият сценарий е, че дългът на страната ще скочи от настоящите 100% от БВП до 156% до 2055 г.

Въпреки това, пише в свой анализ водещият колумнист на Financial Times Джилиан Тет, има едно важно и малко забелязано предупреждение, което в момента е от огромно значение: докато базовите прогнози на Бюджетната служба на Конгреса привличат цялото внимание, наскоро тя изготвя осем други такива, показващи възможното въздействие на променящите се фундаментални показатели.

„Някои от тях са по-тревожни – например, ако лихвените проценти се повишат с 5 базисни пункта годишно повече от базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса, дългът ще надхвърли 200%. Една обаче не е: ако годишната производителност нарасне с 0,5 процентни пункта повече от прогнозираното благодарение на изкуствения интелект, дългът ще се стабилизира на „едва“ 113% от БВП, дори и без строги икономии”, пише тя.

Това също не е добре, но не е и катастрофа.

„Изкуственият интелект може да реши фискалния проблем на САЩ“, акцентират от частната капиталова група Apollo, цитирани от Тет, която добавя обаче, че има поне три причини този оптимизъм да се окаже прекален.

Първо, историята показва, че иновациите влияят на производителността по непредсказуем начин. Brookings Institution, например, отбелязва, че годишната производителност е нараснала с около 3% между 1995 и 2005 г. благодарение на дигитализацията. Между 2005 и 2022 г. ръстът е едва 1,5% – колкото и между 1973 и 1995 г.

Експертът предвижда, че AI ще бъде „по-важен от самия интернет, когато той се появи“. Според него технологията ще стане толкова повсеместна, че ще трансформира множество аспекти от живота и работата ни - дори такива, които още не сме идентифицирали

AI и суперкомпютрите променят правилата на играта. Какво предстои според носителя на „Тюринг“ Джак Донгара

Второ, неравномерното въздействие е възникнало в миналото, защото има голямо разнообразие в начина, по който компаниите приемат иновациите. Според Oxford Economics това може да се засили с изкуствения интелект.

Трето, дори да се повиши сериозно производителността, това може да предизвика социални вълнения. Групи като JPMorgan и МВФ смятат, че изкуственият интелект ще замести половината от работните места в САЩ до 2034 г.

Промени от такъв мащаб са се случвали и преди. Индустриалната и селскостопанската революция са пример за това, но те са се разгръщали бавно във времето (JPMorgan изчислява, че са били необходими съответно 15, 32 и 61 години, за да се почувства осезаемо влиянието на интернет, електричеството и парните машини върху производителността). Освен това в онези периоди правителствата са реагирали със значителни политически реформи, като въвеждането на всеобщо образование и социална държава.

Този път обаче, смятат от JPMorgan, изкуственият интелект може да промени производителността само за седем години. И досега Белият дом не показва признаци, че подготвя проактивен набор от разумни индустриални и социални политики, които да компенсират негативите за хората. Това носи рискове от политически и социални конфликти, които ще подкопаят растежа и фискалната реформа в САЩ.

Оптимистите обаче имат отговор на тези три точки.

Сред тях са технологични гиганти като Amazon, Google, Microsoft и IBM, но без Meta

26 компании са подписали Кодекса за AI на Брюксел, законът влиза в сила от утре

„Негативните данни за производителността от последните години означават, че дори и скромни промени биха могли да променят статистиката значително. JPMorgan, например, прогнозира, че изкуственият интелект ще доведе до „едва“ около 10% растеж до 2034 г., докато Goldman Sachs и PwC очакват ръст от съответно 15% и 20%”, пише още Тет, като добавя, че фактът, че компаниите реагират неравномерно на иновациите, може би не е толкова катастрофален.

Тя обосновава позицията си със скорошен доклад на McKinsey, който предполага, че това, което наистина определя дали страните ще растат, е начинът, по който няколко големи и влиятелни компании приемат иновациите (или не), а не какво се случва със средната стойност.

По думите ѝ макар че досега настоящата администрация на Тръмп не успява да изработи последователна политическа реакция на растежа на изкуствения интелект – както вече направи Сингапур – бъдещите администрации може и да успеят.

„Не ме разбирайте погрешно: като отбелязвам тези контрафакти, аз не подкрепям тази оптимистична теза за AI като спасител – или поне не засега. Шокът от AI все още е толкова нов, че предполагам, че ако нещо промени пътя на американския дълг, то ще бъде инфлацията, финансовата репресия или имплицитният фалит", пише в заключение Тет, но добавя:.

„Оптимистичният сценарий за AI е важен по две причини. Първо, той е смиряващо напомняне за капризите на икономическите прогнози. Второ, това помага да се обяснят действията и мисленето на политическия екип на Тръмп”.