Слави Стоев, психолог: Ефективността на AI може да струва независимостта на ума ни. Изборът е наш

Темата за начините, по които масовизацията на изкуствения интелект (AI) променя обществата и индустриите, не губи актуалност вече няколко години – забележителен факт в днешния динамичен свят.

Едни акцентират върху трансформационната сила на технологията по отношение на бизнеса и пазара на труда, други поставят фокус върху това как платформи като ChatGPT и Google Assistant улесняват ежедневието ни. Едни подкрепят бързата интеграция, други бият камбаната за етичните предизвикателства, които тя носи със себе си.

Дебатът се разгоря още повече преди ден, след като водещата лаборатория за изкуствен ителект OpenAI представи новия си флагмански модел GPT-5. Той идва със заявката да ни отмени в редица дейности – както професионални, така и ежедневни.

Но замисляли ли сте се как AI ще повлияе на човека от гледна точка на неговите най-отличителни черти спрямо останалите биологични видове на Земята – умението да мисли и учи?

Това е основната тема за разговора ни с психолога Слави Стоев, специалист по професионална интелигентност и социално взаимодействие и партньор в консултантската агенция в областта на организационното развитие InManagement.

Ето какво сподели той пред Profit.bg:

Какви са потенциалните когнитивни рискове от честата употреба на AI системи като ChatGPT в ежедневието? Възможно ли е ако прекалено често загърбваме собственото си критичното мислене и тренирането на паметта си, това да доведе до „когнитивна атрофия“?

Така поставен, въпросът предполага абсолютно спонтанният отговор „да“. Ако една функция на човешкото тяло, независимо дали е физиологична или неврологична, не се използва, тя атрофира. Следвайки различни принципи на еволюцията, тялото започва да пести енергия и да не се занимава с развиване на нещо, което не му трябва. Насочва се към друго, за което човекът дава сигнал, че му трябва.

Въпросът е да не се подхожда прекалено паникьорски, да не се влиза в черно-бяло мислене - смърт или „Осанна!“ на изкуствения интелект. Тези машини със сигурност ще бъдат част от живота ни заради това, че дават много висока добавена стойност откъм производителност. Въпросът е как те да бъдат посрещнати и интегрирани по-добре в живота ни, така че да се управляват някои съвсем предвидими рискове.

Последната година се натрупаха няколко големи изследвания, даващи добри насоки за разсъждения какъв е ефектът от използването на изкуствен интелект върху човешкия мозък и поведение.

Осъзнатото ползване на тези модели със сигурност подобрява времето за изпълнение на сложни задачи и освобождава мисловно пространство, което би могло да бъде използвано за някаква по-висша функция. Но тук идва важният момент за какво ще използваме освободеното пространство, а човешката цивилизация няма много добри примери в тази посока.

Моделът за учене има три стъпки:

Първо, възприемане на информацията - колкото по-лесно успяваме да възприемаме една информация, толкова повече енергия пестим и можем да я използваме за нещо друго.

Втората стъпка на ученето е първичната обработка - разбирането на тази информация. Колкото е по-лесна за разбиране и колкото по-лесно можем да я схванем, толкова повече пространство се освобождава за третата и най важна стъпка.

Тя е интеграцията на тази информация в дългосрочната ни памет, обвързването ѝ с други неща, които знаем, и намирането на потенциални възможни приложения не само сега, но и в бъдеще.

Ако тези AI модели за синтез и предоставяне на информация бъдат използвани за облекчаване на първите две стъпки, то ние можем да насочим енергията си за дългосрочното запаметяване и интегриране на тази информация в нашето съзнание.

Изследванията обаче сочат друго. Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, Калифорнийският и Шанхайският университет доказват, че когато хората са извършват сложни задачи, свързани с мисловна дейност, възприемане и синтез на информация, имат много по-ниско ниво на ангажираност с отговори, които използват входящи данни от големи езикови модели.

Иначе казано, когато ние използваме едно парче информация, което не е минало през нашето съзнание, не сме го разбрали, синтезирал и възпроизвели, имаме много по-малка дългосрочно свързаност с него. Не го складираме в дългосрочната си памет. Това се случва, когато пропускаме ключови етапи на ученето, като запаметяване и разбиране, и преминаваме директно към използване.

Когато прескочим тези две базови нива, е много трудно да използваме автономно тази информация в бъдеще. Това удря капацитета ни. Рискът е в загубата на умения, които ни помагат да живеем пълноценно.

AI и суперкомпютрите променят правилата на играта. Какво предстои според носителя на „Тюринг“ Джак Донгара

Кои са най-уязвимите групи?

Със сигурност най-уязвими са хората, които никога не са използвали мозъка си, за да развият базовите умения. Ако възрастен човек започне да използва прекомерно AI модели, просто ще деградира капацитетът му за осмисляне, който е имал. Мозъкът му ще започне да дава патологии на неспособността. Освен ако, разбира се, не го вложим в нови неща, но изследванията показват, че това се случва само при много силна вътрешна мотивация или силна външна принуда.

В най-рискова позиция обаче са хората, които никога не са развивали тези умения. Иначе казано, това са децата, младежите и младите професионалисти.

Българската обучителна реалност много малко тренира у децата критично мислене и анализ, както и креативност. Затова и работодателите и висшите учебни заведения са тези, които се сблъскват със задачата да отглеждат, да изискват и да помагат на младите специалисти да формират онези по-висши интелектуални функции – анализ, критична оценка и креативно използване. Така че тези хора са в особен риск от загуба на това, което ние към момента наричаме функционалност.

Има хипотеза също така, че ако делегираме мисловните процеси на машините, това ще доведе до ускорени невродегенеративни заболявания. Вече има доказателства, че неизползването на мозъка е условие за заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и и др.

Винод Хосла към Gen Z: Не професията, а новите знания ще ви спасят в ерата на AI

Може ли изкуствен интелект да повлияе върху начина, по който хората формират своето мнение и оценката си за заобикалящия ги свят? Да се окаже, че си създават абсолютно илюзорни представи?

Ние интегрираме нашите присъщи човешки грешки на мисленето в изкуствения интелект. Много хора работят за тяхното минимализиране, но има и много, които работят да ги има, защото това е много силен инструмент за пропаганда и контрол над общественото мнение. Вече има доказани много сериозни рискове, че наводняването на информационната среда с определен тип информация затруднява машините да отсеят кое е истина, и кое не.

А ефектът на Дънинг-Крюгер показва, че колкото по-малко компетентни са хората, толкова по-убедени са, толкова по-категорично застават зад мнението си, защото нямат широта на знанието, спрямо която сами да осмислят алтернативни възможности. Ако си виждал само бели хора, ще твърдиш, че има само бели хора, нали?

Т.нар. „фейсбук убеденост“ – изграждане на мнение на база на картинки и постове в социалните мрежи – може в един момент да се превърне в масов модел на формиране на идея за реалността. А когато не си полагал усилия да стигнеш до дадени изводи сам, нямаш и критична оценка – просто репликираш дадено твърдение, без да знаеш кой и какво стои зад него. В същото време изкуственият интелект намира отговор на всеки един въпрос и винаги подхожда с категоричност, която човек, ако няма развито критично мислене, приема за истина.

Microsoft посочи професиите, които най-вероятно ще бъдат заместени от AI

А как се отразява всичко това на самооценката на младите хора от гледна точка на тяхната компетентност? Може ли това да се превърне в проблем?

Това е много индивидуален въпрос, защото зависи от начина, по който даден човек формира оценката си и до каква степен има развито критично мислене към себе си. Тоест доколко е реалистична тя.

Някои мениджъри, с които работя, вече ми казват, че има млади хора, които не могат да работят, ако даден модел падне. Не могат да напишат един имейл. Това са хора на по 24-25 години, които комуникират от деца и би трябвало да са много компетентни в тази област. Но тяхната самооценка е, че не могат да напишат имейл, не могат да дефинират послание, защото някаква платформа не работи. Всъщност те могат, но докато не се опитат, няма как да знаят.

Така че фундаменталното предизвикателство и големият въпрос е къде да сложим границата на използване на тези машини, така че те да не поразят основните ни функции, и кои основни функции сме готови да жертваме, за да освободим енергия за други.

Като цяло голяма част от нашето мислене не е с цел продукция. Ние мислим заради самото мислене, защото мозъкът ни така работи, за да затвърди идеята си за реалността. И колкото по-малко обекти, върху които да мислим, имаме (докато използваме готови мнения), толкова по-вероятно е да не вадим добър резултат и да имаме много ограничен репертоар за създаване на невронни връзки в мозъка си по отношение на взимането на решения.

Не просто технология: Дъглас Рушков и мисията му за изкуствен интелект, с човека в основата

Как ще се отрази всичко това, за което говорихме, на професионалния ни живот?

Има всякакви хипотези. Към момента, очаквано, бизнесът се метна в посока оптимизация, максимализиране на печалбата и минимализиране на разходи. Хората също преживяват възторг от производителността си. Затова и страшно много бизнеси в момента инвестират в обучение на хората как да използват изкуствен интелект.

Но много от големите корпорации вече започват да планират и компенсаторни обучителни дейности, защото знаят, че ще има упадък на определен тип функции, които може би са критични за някои сектори, като да речем анализът на информация и адекватната реакция в реално време. А това са функции на интелекта, които има риск да закърнеят, ако хората не ги използват.

AI ще изяде мързеливите - но ще отвори време за креативност и мислене в мащаб

Къде тогава е балансът?

Много се надявам уроците, които научихме за последните 20-30 години - с масовото навлизане на технологиите в живота ни – да намалят флуктоацията на отклонението и много по-рано да се усетим, когато отиваме в грешна посока или в крайност, която не е добра. Нито пълното неизползване на изкуствен интелект е добра идея, защото ще ви постави в неравностойно положение спрямо другите, нито прекаленото използване.

В научните среди вече назрява разбирането, че в процеса на учене при децата, например, трябва да се избягва максимално използването на тези платформи, защото той трябва да създава у тях навика и умението да мислят. А проблемът на тези езикови модели е, че всичко се фокусира върху резултата, а не върху процеса за неговото достигане.

Ювал Ноа Харари за AI: За пръв път от десетки хиляди години човечеството има конкуренция. И тя идва бързо

Какво ще се случи след 10 години – симбиоза между човек и технология или човечество, което наистина е отдало изцяло съдбата си в ръцете на технологиите?

Според мен ще има страшни ексцесии, от една страна. Ще има хора с жакове и чипове в главите си, тотално интегрирани с машините. Ще има и такива, които ще трошат машините в знак на протест.

Останалите ще сме пръснати някъде в средата между възможността да функционираме автономно, без машини, и зависимостта си от тях. Но големият въпрос е как ще бъде регулирано това на обществено ниво. Сценарият зависи от това какви правила ще поставят обществата. Аз много се надявам максимално бързо да бъдат въведени ограничения за употреба на подобни платформи в обучителна среда, особено при деца и млади хора в първите години на обучението.

Иначе бизнесът ще се опита да извлече максималното, военните ще го интегрират максимално много, системите за сигурност в държавите също. А накъде ще решим ние, хората, да тръгнем, е въпрос на пропаганда, информация и комуникация. И критично мислене.

Слави Стоев е психолог с дългогодишен опит в подкрепата на хора чрез методите на когнитивно-поведенческата терапия, мотивационното интервюиране, коучинга, водене на тренинги и терапевтични групи, както и чрез най-обикновенно човешко отношение.

Основател и съдружник в консултантската организация InManagement, където е зает основно по проекти, свързани с промяна и управление на организационната култура и повишаване на личния капацитет на хората.

Автор е на над 10 детски книги, посветени на развиване на емоционалната интелигентност на децата.

Водещ на подкаста „Естествен интелект“, посветен на психичното и повишаването на качеството на живот на хората .