По какъв начин България може да не остане в опашката в глобалната технологична надпревара и колко е важно едновременното реформиране на образователната система и придобиването на нови умения и знания от квалифицираните служители, за да блестим на картата на ИТ инвестициите - това бяха само част от темите в дискусионен панел на форума Digital Trends 2024.

В престижното международно събитие участваха технологични експерти и лидери от едни от най-големите компании и организации в света – Google, Amazon Web Services, Accenture, UEFA, FIFA, Bundesliga, Aston Villa, LiveScore, заедно с визионери и ръководители от българската технологична и финансова среда.

Организаторите на събитието Profit.bg и Sportal.bg са част от Ringier AG.

Утре е днес! Светослав Иванов откри Digital Trends 2024

Проблем ли е, че децата използват AI

Децата използват изкуствен интелект - ние живеем с това и трябва да свикнем с него. Съответно и образователната система трябва да се адаптира, заяви Елена Маринова, предприемач и филантроп с 25-годишна кариера в ИТ сектора, активно ангажирана с Европейската младежка олимпиада по информатика и Международната олимпиада по изкуствен интелект.

Дали това е проблем - не. Напротив. Това е част от нашето ежедневие, но ние трябва да направим следващата стъпка - децата не само да използват изкуствения интелект, а да ги стимулираме още повече да го интегрират по умен начин, допълни тя и посочи като пример опита от свое скорошно пътуване в Китай, където посещава държавно училище на средно ниво.

Това училище имаше огромен кампус с хиляди деца и разбира се, тенис кортове, футболно игрище, в кабинета по биология имаше мини зоологическа градина, а в коридора 3D принтер, освен стаи за обучение по ИТ и 3D принтиране.

Моментът, в който останах без думи, беше, когато ми показаха кабинета по чип дизайн и производство.

Тогава си казах - ако България изобщо трябва да е на картата на света в следващите години, трябва на всяко такова китайско училище да имаме две, защото ние с мащаб не можем да се борим. Можем да се борим само с висока добавена стойност.

Визия, знания, характер: mini MBA превръща предприемачите в устойчиви бизнес лидери

Противоположно мнение изрази Венера Александрова, основател на Axelerify и главен лектор в новата мини MBA програма на Telerik Academy.

Научно е доказано, че големите постижения се правят в сферата на ограничения. Мисля, че това е възможността на България. Ние сме свикнали да правим невероятни неща – в спорта, музиката, математиката, информатиката и т.н. Условията, при които учат нашите деца, са несравними с тези в други държави, като например в Китай.

Силно не вярвам, че всичко трябва е поднесено на тепсия. Напротив - смятам, че това прави хората мързеливи.

Маринова заяви категоричното си несъгласие с това, че децата трябва да се поставят в ограничения.

Светът е ограничен. Ние още като човечеството не сме минали толкова много лимити. Идеята, че трябва да ограничим децата си още повече, да им затваряме врати, които светът вече е отворил, за да бъдат по-креативни е абсурдна, допълни тя.

Бизнес и общество: Как технологиите променят света ни

Тънкият баланс между талант и продуктивност

Александра Мечкова, главен изпълнителен директор на Telerik Academy, постави акцент върху това, че ролята на познанията е не само за децата, но и за възрастните, затова огромно значение има въпросът кога да вкараме AI, стартирайки някаква кариера.

Преди да можеш да го ползваш, трябва да знаеш каква ще бъде професията ти, така че аз съм с една идея по-балансирана относно нуждата от изкуствен интелект.

Това, което в момента се опитваме да направим заедно с Telerik Academy е надграждането на уменията на изградени специалисти, подготвянето им за изискванията на новото време и от тази гледна точка, видяхме доста кандидати, които бяха използвали AI, за да влязат в програмата, допълни Александрова.

Според нея, винаги си личи, когато човек е успял, въпреки ограниченията, да постигне нещо. Затова е на мнение, че децата трябва да бъдат поставени в условия, в които да проявят своята естествена дарба и да има образование, което да я насочва в бъдеще. Проблемът с AI е когато се неглижира дарбата на човек, за да се вдигне продуктивността.

Петра Еман, Ringier: „AI изяжда софтуера“

Сегментът на мързеливите „изчезва в небитието“

Според Маринова, „AI ще изяде мързеливите, немислещи хора“.

През последните 20-30 години ние отгледахме поколение от хора, които ги мързи и не мислят, заради недостига, който имаше. Секторът гълташе всякакви хора, които просто имаха някаква идея за ИТ,

нямаше необходимост да завършват образование, да имат математическо алгоритмично мислене, изобщо мислене. Сегментът от такива хора буквално ще изчезне в небитието.

Паралелно с това, създадохме хора, които могат да мислят, обаче ги мързи и този сегмент ще трябва да се събуди и да започне да мисли.

Смятам, че сегментът, който ще движи България напред в света, е мислещият. И такива хора има - много. Които имат познанията, необходими както за ИТ сферата, така и за AI, и мисленето, адаптивността, начинът по който комбинираш.

Според Александрова, ИТ индустрията вече не е сектор от икономиката. Тя засяга всички индустрии и AI помага това са се случи по-бързо отколкото преди 10-20-30 години.

В момента продуктивността се вдига и вече не е достатъчно само да пишеш код, което преди години беше голямото предизвикателство. Сега трябва да можеш да разбереш нуждите на клиента и AI да ти помогне в това да си по-продуктивен, допълни тя.

Майк Голубев, Amazon: AI вече не е концепция, а реално прилагана технология

Какво има извън розовия балон на стартъпите

В дискусията участва и Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация BESCO, който обясни, че през последните 15 години IT индустрията и стартъп екосистемата в България са създали един балон, „в който си живеем добре, хората са добре, усмихнати“.

Не обръщахме внимание на проблемите в образованието и всички други сектори в страната ни, отчете той.

Да, в образованието има една малка група хора, които ходят по световни състезания и печелят медали, но има една маса хора, които излизат функционално неграмотни.

Това сега се променя и започваме да излизаме от балона, защото това, което се случваше в ИТ индустрията, вече влияе на всички останали. Това се вижда и в образованието, където основният двигател за реформи са организациите в бизнеса и хората от ИТ индустриите.

Според него, за да може да повишим стандартите, имаме нужда от капитал, от външни инвеститори, а те се сблъскват със същите проблеми, които го има и в производството, което иска да отвори стандартен завод, например.

Европа по стъпките на САЩ: Как ще ги стигнем американците в дълбоките технологии

За две години, откакто БЕСКО се включи активно в процеса на осъществяване на образователната реформа, има огромно количество разписани текстове, тоест има консенсус как ние да преминем към фокусирано образование с високи критерии какво да се постигне, но и да се знае как, допълни предприемачът.

AI в крайна сметка е инструмент, който не може да замени начина ти на мислене и това да си градивен човек.

Реално, през последните 100 години ние виждаме как бързият ръст на технологиите заменя цели индустрии - като например хора, които подковават коне, започват да правят двигатели. Това не е нещо ново. Но способността на човек да се адаптира винаги е надделявала.

Digital Trends 2024 идва с фокус върху работещите бизнес стратегии за AI трансформация

Обучението става все по-важно от образованието

Според Александра Мечкова, в ерата на AI нуждата от хора ще продължи.

Технологията по-скоро ще управлява повторяеми задачи, които могат да се оптимизират и да се правят по-бързо, ще позволи да се отвори повече време за креативност и мислене в мащаб. Така че, влиянието на тези продукти ще бъде много по-голямо и като досег, и като размер.

Според нея, висшето образование вече не носи стойността, която е имало през последните 10 или 20 години заради скоростта, с която се променят нещата.

4 години за мен са пропуснато време и светът може да е много по-различен от момента, когато стартираш висшето си образование и когато го завършиш. Що се касае за професионалния сектор и хората, които работят в него, обучението става все по-важно от образованието. За България по-важно е инвестицията занапред да бъде и в роли и в дисциплини, не само технологични, но и в маркетинг, бизнес. Това трябва да е фокусът на развитие в следващите 30 години.

Според Добромир Иванов от BESCO, aко се фокусираме върху това какво трябва да е образованието в България - може би целта е след 20 години да имаме най-добрата образователна система в Европа. Това е добра цел, която би дръпнала напред и всичко останало след нея.

Ще замени ли AI човешките учители?

България като информационен хъб на центрове за данни

Димитър Зарчев от българския Електроенергиен системен оператор акцентира върху ролята на изкуствения интелект не само в образованието, но и като отварящ възможности България да бъде освен енергиен, и информационен хъб.

Ние, въпреки че се занимаваме с крайно базови неща, от години използваме изкуствен интелект. Защото, за да поддържаш непрекъснат баланс в електроенергийната система, всичко това се прави чрез математика. За направиш тези изчисления, имаш необходимост от много точни данни, които да пристигат своевременно - тоест сега, обясни експертът.

Една секунда за нас е век - защото явленията стават с такава скорост.

Тези данни трябва да бъдат обработени чрез телекомуникации, чрез средства за автоматизация във всеки един обект, в който имаме и чрез огромни центрове за данни, с които управляваме тази система.

Центровете за данни ще консумират все повече и повече електроенергия, и ще искат да тя да е все по-сигурна и чиста, защото трябва да бъдат захранвани 24/7. Това ще даде тласък на тези устойчиви източници, като например ядрената енергетика, които могат да доставят това количество електроенергия 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Според Зарчев, за да могат тези центрове за данни да бъдат използвани, а не само да си стоят някъде там в едни бункери, трябва да бъдат свързани, което става чрез надеждни телекомуникации и физическа инфраструктура.

Ние имаме телекомуникационна мрежа с оптични влакна върху всички наши далекопроводи, която е над 7500 км и ни си свързва както с всеки един град в България, и със съседните ни държави, тъй като с операторите в цяла Европа в реално време - което означава под 10 секунди.

Това, с което стъпваме на пазара, е аналогична мрежа, отворена към всички, с достъпни точки навсякъде в Европа, която ще може да ускори развитието на тази индустрия, въвеждането на изкуствен интелект и развитието на тези центрове за данни, допълни експертът.

Изкуственият интелект ни позволи да вдигнем глава от всички тези безкрайни уравнения, детерминати, системи линейни уравнения и да се съсредоточим върху физиката на процесите, които са описвани с тези явления. Това ни помогна все повече и повече да овладеем прехода към зелена енергия, тъй като, ако преди имахме 60 източника на енергия, сега имаме 400, допълни в заключение той.

Центрове за данни в Космоса: Може ли Европа да сбъдне технологичната си мечта

Два позитивни сценария за бъдещето

В края на дискусията, участниците се обединиха около тезата, че България има огромен потенциал за развитие, но внедряването на изкуствения интелект трябва да бъде стратегически планирано, в секторите, в които бихме могли да сме най-силно конкурентоспособни. А хората в тях няма да загубят работните си позиции.

Представям си след 10 години в България масата от хора да могат много по-бързо да създават неща на световно ниво. Вярвам, че това може да стане, защото имаме основата, инфраструктурата, системата на ограничения, която ни поставя в условия да сме с много голямо желание за конкурентоспособност, допълни Венера Александрова.

Това, което ни липсваше до момента, беше да си повярваме, защото ролята на хората, които са постигнали нещо, е да връщат обратно не само знания, но и вяра в следващото поколение, че то може да се справи.

България има уникалната възможност да поведе един немалък пазар от 50 милиона души на Балканите и в Югоизточна Европа, които да са по-мислещи и вдъхновени да създават висока добавена стойност.

Според Добромир Иванов, скоростта на развитие в САЩ и Китай е недостижима. Това, което се създава там, не може да бъде пренесено с кораби и самолети. То трябва да се произвежда в Европа.

България вече не е евтината работна ръка, тук има хора, които са припознати, че работят на световно ниво и това дава потенциал. Има много работа, която трябва да свършим, но това нещо дава ноу хау да създаваме и наши компании на световния пазар и българският бранд да е позитивен по света, смята представителят на BESCO.

Елена Маринова е категорична, че ъдещето ще е по-хубаво от настоящето и има два сценария за България, които са хубави.

Единият е, оставаме на опашката на Европа, която остава на опашката на света. Но целият свят се развива, а заедно с него и опашката, и нейната опашка. И ние живеем все по-добре и няма нужда да се напъваме. Ще е по-хубаво.

Има втори сценарий. В който вярваме в себе си, учим се цял живот и успяваме да пробиваме световните ограничения. Свят, в който няма загубено време в учене. Свят, в който сме жадни за повече знания и иновации. А в този сценарий, ние сме много будна нация, която е интегрирана напред към главата, а не на опашката, допълни Маринова.