По време на концерт в Шарлът, Северна Каролина, Род Стюарт поднесе на публиката една необичайна изненада – сред „гостите“ на сцената се появиха Ози Озбърн, който почина миналия месец, както и други звезди като Майкъл Джексън, Тина Търнър и Боб Марли. Естествено, не в плът и кръв, а като AI-генерирани образи – своеобразна среща в „рая на рока“.

Реакциите от страна на феновете бяха разностранни – за някои това беше трогателен и красив жест от страна на Стюарт, но други го сметнаха за неуважително и безвкусно представление, пише The Guardian.

Почти по същото време на хоризонта се появи и още един AI-скандал: бившият кореспондент на CNN в Белия дом Джим Акоста „интервюира“ дигитално пресъздадено копие на Хоакин Оливър – момче на 17 години, убито при нападение в гимназия в Паркленд, Флорида, през 2018 г. Родителите му, които създали аватара, казват, че е благословия отново да чуят гласа му.

А през юни съоснователят на Reddit Алексис Оханян сподели в X анимация, в която майка му го прегръща, когато е бил дете.

„Не бях готов за това чувство… Нямахме свои общи видеозаписи, но това е начинът, по който ме прегръщаше… Гледах го 50 пъти“, написа той.

Индустрията на дигиталното безсмъртие вече не е научна фантастика – от Neuralink до аниматронния Уолт Дисни, технологиите все по-често заменят хора в името на памет, печалба и прогрес

„Бягство от смъртта“: Как трансхуманизмът се превърна в бизнес модел за киното и технологиите

Всички тези примери са част от нарастващия феномен на т.нар. „дигитално възкресение“ – пресъздаване на образи, гласове и дори интерактивни „ботове“ на починали хора чрез снимки, видеа, гласови съобщения и други дигитални следи. Пазарът вече е залят от десетки компании, които специализират в изработката на „griefbots“ или „deathbots“ – и заедно с това се увеличават въпросите за етиката, личните данни и влиянието върху процеса на скръб.

„Технологично това вече е напълно възможно заради големите езикови модели като ChatGPT, достъпни за масова употреба и лесни за използване“, казва лондонският киберпсихолог Елейн Каскет. „Когато човек почине, ако има достатъчно дигитални следи – съобщения, имейли, гласови бележки, снимки – може да се изгради нещо, което изглежда изключително правдоподобно.“

Само преди няколко години „виртуалното безсмъртие“ звучеше като футуристична фантазия. Днес интерактивни аватари могат да бъдат създадени бързо и на сравнително ниска цена, а интересът изглежда се увеличава. Проучване на YouGov за британския тинк-танк Theos през 2023 г. показва, че 14% от анкетираните биха открили утеха в общуването с дигитална версия на свой починал близък. Колкото по-млади са респондентите, толкова по-отворени са към идеята.

Желанието да се запази връзка с починалите не е ново явление. Хората от векове насам пазят лични вещи, снимки, писма и дори кичури коса на свои починали близки. Но „deathbots“ пренасят тази връзка в нова, интерактивна среда – и това, според експертите, може да бъде нож с две остриета.

„Всичко това може да попречи на осъзнаването и приемането на загубата, защото взаимодействието може да продължи до безкрай“, казва Луиз Ричардсън от Йоркския университет. А философът Майкъл Чолби допълва: „Често тези аватари представят стерилизирана версия на вашия любим човек – като изключват неприятните черти от характера му.“

Целта? Да бъде на разположение 24/7 за избирателите от района си

Виртуален депутат: Британски политик създаде AI клонинг на себе си

Риск има и за живите, защото някои могат да развият зависимост към бота, предупреждава авторът на доклада AI and the Afterlife Нейтън Младин. „Това е измамно преживяване – мислиш, че говориш с човек, а всъщност говориш с машина.“

Тази технология вече се използва масово в Азия. В Китай един аватар може да струва едва 20 юана (около 2,20 паунда), а пазарът през 2022 г. е оценен на 12 млрд. юана, с прогноза да се утрои до 2025 г. По-сложните версии, които говорят и се движат, могат да струват хиляди. Според Китайската асоциация за погребални услуги цената за „възкресяване“ на един човек е около 50 000 юана.

Въпросите за личните данни и правото върху „дигиталните останки“ са все по-остри. „Починалият няма как да даде съгласие, няма право на отговор или контрол“, казва Каскет. Някои вече включват в завещанията си изрични забрани за използване на дигиталния им архив.

Но дигиталните аватари не се използват само за починали хора. Например шоуто Abba Voyage, в което виртуални копия на групата пеят в разцвета на кариерата си, носи около 1,6 млн. паунда седмично, докато истинските музиканти – вече на 75-80 години – си почиват у дома.

Ако живеем твърде дълго, това сковава обществото, смята основателят на Tesla, който настоява за свежа кръв в правителствата

Безсмъртие? Мъск казва не, обществото се нуждае от промяна

Технологията има и по-образователни приложения. Националният център и музей на Холокоста във Великобритания създаде през 2016 г. проект с интерактивни аватари на оцелели от лагерите, които ще могат да отговарят на въпроси на бъдещите поколения.

Въпреки потенциала, Чолби смята, че „AI вълнението“ около deathbots може да е преувеличено: „Може да се ползват в определени моменти – например на рожден ден или празник – но не вярвам хората да поддържат дългосрочни ‘отношения’ с тях.“

Младин вижда и по-дълбок културен подтекст: „Това е израз на върховната модерност – убеждението, че технологията ще победи смъртта. Класическите религиозни вярвания избледняват, но стремежът към вечна любов и живот след смъртта се пренасочва към технологични решения.“

Каскет обаче предупреждава: „Скръбта и загубата са част от нормалния човешки опит. Ако ги превърнем в проблем, който трябва да бъде ‘решен’ от технологии, рискуваме да загубим способността си да се справяме с тях.“