Разликата между мит и математика сваля доверието на Уолстрийт в технологичните гиганти
В продължение на повече от година изкуственият интелект шуми като госпел. Сега Уолстрийт, Силициевата долина и регулаторните органи задават един и същ въпрос: ами ако наистина всичко е един балон?
&format=webp)
През последната година и половина изкуственият интелект не беше просто технология — той се превърна в основна тема за всеки инвеститор. Акциите на Nvidia надминаха очакванията на Уолстрийт и направиха компанията по-ценна от Microsoft и Apple.
Microsoft обеща да харчи като суверенен фонд, за да разшири Azure. Google пренастрои целия си план около Gemini. Meta, никога сдържана в големите си обещания, заяви, че „суперинтелигентността“ е на ръка разстояние — и Марк Зъкърбърг харчеше подобаващо.
Числата съответстваха на риториката: трилиони пазарна капитализация тук, трилиони там, десетки милиарди в тримесечни капиталови разходи.
Повтарящата се формула е проста и заразителна.
Но в технологичния свят неизбежността има кратък срок на годност.
През последния месец три събития особено разклатиха историята, пише Quartz.
Лидерът на OpenAI, Сам Алтман, който изгради кариера чрез продажба на визия за бъдещето, каза на глас това, което всички тихо си мислеха. Попитан дали смята, че сме в AI балон, той отговори: „Да.“
Meta, след месеци на шумно наемане на AI кадри и харчене като за световно, според съобщения е замразила наемането и е преразпределила своя „супер“ лаборатория.
А MIT публикува изследване, което стана популярно в LinkedIn, според което 95% от корпоративните AI агенти не носят бизнес стойност. Тази тройка — пророк, който се колебае, ентусиаст, който дърпа спирачката, и академици, които са скептични — превръща неизбежността в въпрос.
Пазарите забелязаха.
Nvidia, тотемът на AI бума, ще бъде разглеждана не просто като акция, а като тест за стрес на цялата икономика, когато отчете тримесечните си резултати в сряда. Нейното тримесечно обаждане не е просто още едно обновление.
Уолстрийт очаква нов рекорд — около 46 милиарда долара приходи. Но при оценка от 4 трилиона долара „по-добре от очакваното“ може да не е достатъчно.
Ако златното дете се спъне, дори леко, разговорът за това дали приливът за AI се обръща ще стане по-силен.
A вече се появяват пукнатини.
След средата на август технологичните акции, включително Nvidia и други AI гиганти, се понижиха с около 1,6%, докато енергетиката и недвижимите имоти поскъпват. Анализаторите предупреждават, че 41% ръст на Nasdaq от април може да е раздул оценките — пенлива ситуация, която прави всяко тримесечно отчитане като момент на истината.
Когато хайпът срещне възвръщаемостта
Сигналите за напрежение в AI не се ограничават до търговските екрани. Те са навсякъде.
Вземете AI Pin на Humane, дава пример анализаторът на Quartz Шанън Керъл.
Устройството за 700 долара беше рекламирано като следващия iPhone — джаджа, която да ни освободи от екраните.
То просъществува по-малко от година, преди активите му да бъдат продадени на HP като акт на милосърдие.
Или Microsoft Recall — функция, обещаваща фотографска памет за компютъра ви. Органи за защита на личните данни го нарекоха кошмар на наблюдението и компанията трябваше да отмени плановете за внедряване.
За индустрия, която обича да заявява „това променя всичко“, първата вълна потребителски продукти промени много малко, освен търпението на инвеститорите.
Корпоративните числа не изглеждат по-добре, твърди Керъл.
Изследването на MIT поставя твърда математика на това, което много CIO-та вече са подозирали: почти всички тези блестящи AI продукти представляват нищо повече от презентации. Това откритие разтърси социалните мрежи, защото най-накрая даде на ръководителите оправдание да кажат това, което досега са шепнели: AI демонстрациите впечатляват, но не грейват в зелено в счетоводните книги.
Дори сред разработчиците почвата е нестабилна.
Проучване на Stack Overflow за 2025 показва, че докато 84% от кодерите вече използват AI инструменти, само 3% казват, че „много се доверяват“ на резултатите.
Приемането расте бързо, но доверието пада. Резултатът е парадокс: AI е навсякъде, но никой не се осланя на него напълно.
Съобщенията за новата реорганизация на Meta само усилват усещането за преоценка. След година, в която Зъкърбърг пропагандира „суперинтелигентност“ и наема AI кадри за невероятни суми, компанията внезапно замразява наемането, ограничава трансферите и разделя мега-лабораторията на четири групи. Официалната версия е фокус. Някои анализатори наричат това дисциплина. Но за повечето наблюдатели изглежда като пристъп на съмнение.
Уолстрийт не е прекъснал потока. Анализаторът на Wedbush (и яростен технологичен оптимист) Дан Айвс настоява, че това е „все още вторият иннинг“ на AI бичия пазар.
Но нервността се вижда в графиките: акциите на Palantir паднаха с над 9% в една сесия заради съмнения за балон, а Nvidia с около 3,5% същата седмица.
Професорът по финанси от Университета на Мичиган Ерик Гордън предупреждава Business Insider, че сривът на AI може да е дори по-грозен от разпадането на dot-com балона, посочвайки шокиращото падане на оценката на CoreWeave с 33%, загуба от 24 милиарда долара само за 48 часа.
Ако настроението се клати, машината за харчене не е намалила оборотите. Всъщност ускорява. Microsoft прогнозира около 30 милиарда долара капиталови разходи за текущото тримесечие — най-големият тримесечен разход в корпоративната история на САЩ.
Google (Alphabet) увеличи бюджета си за 2025 до 85 милиарда. Meta, въпреки замразяването, вдигна годишния диапазон до 66–72 милиарда. Това не са предпазливи движения.
Financial Times оценява, че глобалните инвестиции в AI инфраструктура могат да достигнат 3 трилиона долара до 2029, като почти 750 милиарда ще отидат за центрове за данни само през следващите две години. Това е надпревара, базирана на бетон и сървъри, а не само на риторика.
Защо? Според Керъл е защото надпреварата в инфраструктурата е единствената част от AI бума, която все още изглежда сигурна.
GPU-тата на Nvidia са най-оскъдният ресурс в технологиите. CoreWeave, облачен стартъп, който почти не съществуваше преди три години, сега купува центрове за данни, сякаш са имоти на плажа. Анализаторите могат да спорят за бъдещето на копилотите и чатботовете, но никой не оспорва бъдещето на изчислителната мощност.
Керъл твърди, че линията на Големите технологични компании е последователна: възвръщаемостта е там в облачни услуги, реклама и услуги за разработчици; ограничението е в разходите.
Затова пазарът може да се клати заради настроения и все пак да финансира нов център за данни. Но има и рискове от концентрацията на пазара, която всъщност е очеизвадна.
Технологичните гиганти вече съставляват около 40% от S&P 500. Ако настроенията за AI се обърнат, засегнати ще бъдат не само няколко акции — целият пазар ще го усети.
Има и макро версия на този парадокс. Колумнистът Джон Торнхил във Financial Times твърди, че сме във фазата на „инсталиране“. Маниакални инвестиции, хаотични резултати — преди да се появи „златен век“.
Анализатори от Deutsche Bank споделят загрижеността, предупреждавайки, че разширяването на AI прилича на предишни балони от 18-ти век до dot-com и телекомуникационните мании: огромни надстройки, оправдани с обещанието за трансформация, които се сриват, когато вярата отслабне.
The New Yorker направи подобен анализ: налице е „суша на печалбите“ — огромни разходи и малко доказателства.
Но физическите разходи идват на дневен ред. AI изискват толкова енергия, че Google подписа споразумение с Tennessee Valley Authority и ядрен стартъп, за да поддържа работа на центровете си за данни в Югоизточните щати. Изследователи изчислиха консумацията на вода за обучение на модели, показвайки, че всеки пробив идва с невидима сметка за комунални услуги. Оказва се, че „облакът“ е изграден от бетон, мед и охладителни кули.
Регулаторите също са нащрек. На 2 август AI Act на ЕС започна да прилага изисквания към общи модели: прозрачност за образователни данни, задължителна оценка на риска и нови декларации за безопасност. По-строгите правила ще влязат в сила през 2026, но първият удар вече е факт.
И Китай също играе роля. След променливите забрани за износ от Вашингтон, Пекин според съобщенията е обезкуражил местните компании да купуват H20 чиповете на Nvidia за Китай. Това не е тривиално; Nvidia реализира около една четвърт от приходите си в Китай. Такъв геополитически трус може да се усети в тримесечното обаждане в сряда.
Силиконовата долина винаги е работила колкото на митове, толкова и на математика. Митът за необходимостта от AI позволява на компаниите да набират абсурдни суми, да харчат като цели държави, да прикриват факта, че 95% от инструментите не правят нищо революционно - засега.
Митът е достатъчно силен, за да превърне Nvidia в компания на стойност 4 трилиона, да накара Microsoft да се преосмисли като инфраструктурна империя и да изпрати Зъкърбърг да гони „суперинтелигентността“, сякаш е сюжет от Marvel, пише Керъл.
Но митове не траят вечно. В крайна сметка някой чете баланса.