Лятото е сезонът за презареждане, дълги дни край морето и весели партита. Училището е свършило, слънцето грее, музиката звучи от прозорците на колите, а високоговорителите гърмят.

Но това лято плажовете изглеждат по-тихи. Плейлистите изглеждат безцелни. Радиовълните не са доминирани от обичайните весели мелодии, които всички знаят и пеят. Къде е песента на лятото?

В тази епоха на разнородни слушателски навици е трудно да се определи категорично един фаворит, отбелязва Associated Press. Въпреки това, седмичната класация на Billboard Song of the Summer се опитва да короняса една песен всяка година. За целта проследява стрийминга и продажбите между Деня в памет на загиналите във войните и Деня на труда в САЩ. Често песента е еуфорична – от California Gurls на Кейти Пери, първият избор през 2010 г., до миналогодишната I Had Some Help на Post Malone и  Морган Уолън.

Но през последните 14 седмици, а и към момента първото място е заето от любовната балада Ordinary на Алекс Уорън. Както отбелязва професорът от Berklee College of Music Джо Бенет, издадената през февруари песен е „малко по-бавна от средната скорост за Hot 100 или за предишните песни на лятото“.

Как тогава романтичната бавна мелодия на Уорън се задържа на първото място през почти цялото лято?

Пържоли, евтин алкохол, „рецесионен поп“: Как 2008 г. се завръща в живота нa американците

Слушателите се връщат към познатите хитове

Една от причините за известността на Ordinary може да е, че конкуренцията тази година е слаба. Песента на лятото обикновено излиза доста преди лятното слънцестоене, но въпреки това интересът към новите парчета на любимите ни поп звезди намалява, което оставя малко конкуренция за Уорън. Например, Джъстин Бийбър и Сабрина Карпентър ни представиха нова музика през този летен сезон, но но нито едно парче не постигна успеха на Ordinary.

Според полугодишния доклад на Luminate, компанията, която произвежда данни за класациите на Billboard, слушателите се придържат към миналото и избират по-стари мелодии.

Стриймингът на нови песни е спаднал с 3,3% през първата половина на 2025 г. в сравнение с 2024 г. Само три от 10-те най-популярни песни в доклада – въз основа на аудио стрийминг по заявка в САЩ, са били издадени през 2025 г. Повечето от песните в класациите на Billboard са там от десетки седмици, като Pink Pony Club на Chappell Roan, която в момента е на 8-мо място в лятната класация и е в Hot 100 от 63 седмици.

Джейми Марконет, вицепрезидент на Luminate, казва, че незаинтересоваността към нова музика, съчетана с нашите носталгични слушателски навици, също води до възраждането на „рецесионния поп“.

Въпросният термин се отнася до музика, която е излязла в периода преди и след финансовата криза от 2008 г. „Всъщност наблюдаваме, че поп музиката от онези години изпреварва растежа на индустрията като цяло. Това подчертава чувството на носталгия и потенциално по-големи теми за бягство от реалността“, обяснява Марконет.

В допълнение към поп хитовете от края на първото десетилетие на 21-ви век, срокът на годност на песните от миналата година се оказа дълъг, като препълва пространството и оставя малко място за пробив на нова музика. Миналото лято беше „абсолютно цунами, излишък, изобилие от поп“, посочва Паула Харпър, музиковед и асистент-професор в Чикагския университет.

„Когато разговарям с хора за песента на лятото на 2025 г., не е необичайно те да назоват заглавие от миналата година – в такъв момент някои от тях се плашат, защото осъзнават колко отдавна са излезли те”, коментира Харпър. Според нея TikTok е един от двигателите, който поддържа популярността им.

„Рецесионен поп“: Защо музиката от мрачните икономически времена пак е на мода

Какво показва популярността на Ordinary за слушателите?

Не е необичайно песента на лятото да е балада – друг пример е Driver’s License на Оливия Родриго. Но те не са създадени, за да отговарят на нуждите на сезона.

„Тя няма да поддържа веселата атмосфера на барбекюто, няма да развесели партито на басейна“, обяснява пред AP Харпър за Ordinary. „В крайна сметка, тя е създадена за нещо друго, а не за да бъде песента на лятото.“

Итън Хейн, професор по музика в Нюйоркския университет и в New School, смята, че известността на баладата разкрива нещо за благосъстоянието на слушателите.

„Когато преподавам писане на песни, винаги задавам за проект забавна поп песен, а тази година никой не прояви голям ентусиазъм към това или предаде мрачни парчета като Ordinary“, споделя той.

Според Хейн незаинтересоваността към типичната весела поп музика е знак за презрение както към настоящето, така и към бъдещето.

„Обикновено поп музиката е насочена към младите хора. Спомням си, че като дете през 80-те и 90-те години мислех колко футуристично звучат поп, хип-хоп и техно музиката. Но в момента не познавам много млади хора, които да са ентусиазирани за бъдещето.“

Музикалният психолог Рей Леоне, който изучава взаимодействието между музиката и здравето, коментира, че хората може би предпочитат Ordinary, защото тя е антитеза на привидно необикновеното състояние на света.

Визуализиране на симфонията: Невронауката разкрива как мозъкът реагира на Бетовен и Дебюси

„Изглежда, че всеки ден има хаос, където и да погледнеш“, отбелязва Леоне. „Мисля, че за да се противопоставят на това, хората се обръщат повече към себе си. Търсят нещо лично, с което да се свържат. Сякаш такава песен ни говори на лично ниво, а не на колективно.“

Любовната песен на Уорън, написана за съпругата му, изглежда действа като фар в мрака на настоящата реалност.

„Песните за любов и преданост са постоянна величина в нашия свят“, допълва Бенет. „Каквото и да се случва в живота ни, някъде винаги ще има човек, който пее любовна песен.“