Преди време шахът беше теренът, на който се съревноваваха човек и компютър. Връщаме се обратно към 1996 г., когато световният шампион Гари Каспаров побеждава Deep Blue на IBM, но година по-късно губи от своя дигитален опонент.

„Загубих бойния си дух“, признава той след последната партия. Капитулацията му се възприема като поражение за цяла една епоха – човекът беше матиран в играта.

Днес, когато живеем рамо до рамо с изкуствения интелект, изглежда, че новата игра на шах вече е музиката. Тя е изкуството, което най-тясно и най-загадъчно се свързва с човешките емоции. Никой не знае как точно работи, но всеки от нас е усещал силата ѝ да ни довежда до сълзи или до възторг. Поради тази причина перспективата музикалното изкуство да бъде овладяно от собствените ни алгоритми ни засяга на особено дълбоко ниво.

Сякаш машините посягат не към разума, а към чувствата ни.

Много от приложенията на AI в музиката са безспорни – той е полезен в анализите на аудио съдържание и подобряването на звука в студиото. Но моделите, които сами създават музика, предизвикват дебати. Тези нови приложения са технологичният еквивалент на възхода на авторите-изпълнители през 60-те години, защото и те пишат, и „изпълняват“ своите песни.

Два от най-популярните примера за музикални генеративни AI приложения са Udio и Suno. Достатъчно е потребителят да въведе кратък промпт – например „песен в стил певец от 60-те“ – и за няколко секунди получава напълно нова композиция.

Новата AI функция на платформата позволява на създателите да генерират оригинални инструментали само с няколко думи, без нужда от лиценз и без притеснения за авторски права

AI композитор, моля: YouTube вече ще пише музика по заявка

В най-дистопичния сценарий подобни инструменти могат да залеят радиостанциите и плейлистите с „бездушна музика“, безкритично приета от масовата публика. Но дали този сценарий може да се реализира в действителност? Към момента AI музиката не е превзела класациите.

През 2024 г. първият напълно изкуствен хит е пародийна шлагерна песен, създадена с Udio от австрийския DJ Butterbro – „Verknallt in einen Talahon“, която стига до №48 в Германия. Дебатите около нея се фокусират повече върху текстовете със стереотипи, отколкото върху използването на изкуствен интелект.

Друг, по-скорошен пример е Velvet Sundown – „група“, която предизвика вълна от коментари, когато се оказа, че ретро-рокът ѝ е изцяло генериран от алгоритми. Но „измамата“ беше бързо разобличена, а най-популярната им песен в Spotify има 2,8 млн. слушания – малка рибка в сравнение със стотиците милиони, които истинските хитове получават.

Поп музиката винаги е била концентрирана около вокалиста – микрофонът "усилва" не само гласа, но и личността му. Кариерата на Тейлър Суифт е пример именно за това явление: предстоящият ѝ албум The Life of a Showgirl събира внимание не само заради музиката, но и заради личния ѝ живот, включително и новината за годежа ѝ. Дори в K-pop индустрията, където изпълнителите са контролирани изключително строго, за да запазят публичния си образ, харизмата на характера им е това, което създава връзката с феновете. Автентичността е още едно от нещата, които изкуственият интелект не може да пресъздаде.

И именно заради това хората все още са скептични. Но както микрофонът променя музикалната индустрия завинаги през 20-те години на миналия век, така и AI вероятно ще се превърне в стандартен инструмент. Неслучайно точно хип-хопът е жанрът, който е сред първите, възприели технологиите и използващи AI за създаването на музика. Най-голямата заплаха е за композиторите на т.нар. комерсиална музика – фонова музика за реклами и телевизия, където конкуренцията от по-евтин и светкавично бърз алгоритъм е сериозна.

Преговорите между Universal, Sony и Warner и AI стартъпите Suno и Udio имат за цел да регламентират използването на музика за обучение на алгоритми и да гарантират справедливо възнаграждение за артистите

Големите музикални лейбъли влизат в диалог със създателите на AI музика

В САЩ звукозаписни компании вече водят съдебни дела срещу Suno и Udio заради нарушаване на авторски права. Спорът е около начина, по който тези софтуери се обучават – чрез анализ на огромни количества записи. Лейбълите твърдят, че в базите данни има множество защитени произведения, а компаниите отговарят, че използването им попада под „fair use“.

Изкуственият интелект вероятно няма да унищожи до основи музикалната индустрия, но поставя въпроса за справедливостта. А именно тя се смята за най-човешката ценност – AI компаниите не бива да използват труда на музиканти за търговска изгода без тяхното съгласие и възнаграждение. Дали това ще бъде ефективно регулирано, все още не е ясно.

Играта тепърва започва, но този път човешкият фактор ще се бори с изкуствения интелект не върху шахматната дъска, а в света на музиката.