По-малко от два месеца след като лидерите на ЕС получиха ангажименти за разрешаване на проблема с износа на редкоземни елементи по време на посещение в Пекин, европейските компании съобщават за нови забавяния при получаването на лицензи.

Търговската камара на ЕС в Китай (ECCC) обяви в сряда, че членуващите в нея компании са потърсили помощта ѝ за повече от 140 заявления за лицензи, откакто контролът беше въведен през април. От тях едва около една четвърт са били одобрени.

„Имаме редица членове, които в момента понасят значителни загуби поради тези затруднения“, казва пред Financial Times Йенс Ескелунд, президент на камарата.

По думите му проблемите временно са се облекчили, след като през юли председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща посетиха Пекин, където се срещнаха с китайския президент Си Дзинпин, но след това отново са се влошили.

„Проблемът не е изчезнал“, акцентира той.

Китай разшири контрола си върху износа на критични минерали, особено на средни и тежки редкоземни елементи, след като през април американският президент Доналд Тръмп обяви високи тарифи за „деня на освобождението“. Ограниченията, заедно с други контролни мерки, като например върху износа на германий - метал, който е от решаващо значение за отбранителната промишленост - веднага доведе до криза в доставките извън САЩ, включително в Европа.

По време на срещата на върха със Си през юли Фон дер Лайен се съгласи да установи „подобрен“ диалог по отношение на контрола върху износа. Целта беше да се повиши прозрачността и да се даде възможност на ЕС да посредничи, ако европейските компании се сблъскат със забавяния при достъпа до постоянни магнити и редкоземни елементи.

Но Ескелунд е категоричен, че проблемите си остават.

„Мисля, че е справедливо да се каже, че от срещата на върха насам не сме видели съществена промяна в начина, по който се справят с този въпрос“, казва той.

В годишния си доклад за условията за правене на бизнес в Китай Камарата е включила рекорден брой препоръки от европейски компании, които основно призовават Пекин да премахне бариерите за достъп до пазара си. Организацията е категорична, че Китай трябва да се заеме с дългогодишните структурни дисбаланси между търсенето и предлагането в икономиката.

Тъй като политиците в Пекин в момента изготвят следващия икономически план на страната – 15-ия петгодишен план – Камарата се надява в него да бъдат включени повече мерки за стимулиране на потреблението.

„Макар страната да произвежда около 30% от всички промишлени стоки, нейният дял в глобалното потребление е едва 15%, което е дори под нейния дял от 18% в световния БВП“, се казва в документа.

Докладът посочва медицинската индустрия в Китай като пример за бариери за достъп – разследване на Европейската комисия през 2024 г. на 380 000 търга на китайското правителство в медицинската индустрия установява, че 87% от тях строго ограничават офертите на некитайски участници.

„Изискванията за локализация оказват влияние върху обществените и дори частните поръчки за мрежово оборудване и телекомуникационни услуги. Политиките за „купуване на китайски продукти“ в области като здравеопазването също са довели до дискриминация срещу чуждестранни компании в процесите на възлагане на обществени поръчки“, се казва в документа.

Ескелунд предупреждава, че бариерите за достъп в Китай, съчетани с бързо нарастващия търговски излишък, засилват търговските напрежения, като страни от целия свят предприемат мерки срещу китайския внос.

„Вярваме в свободната търговия, виждаме цялата стойност, която се създава от свободната търговия. Но за да има смисъл свободната търговия, е необходимо по-справедливо разпределение на тези ползи“, казва той.

Срив на доверието към Китай

Редкоземните елементи са категория минерали, които са от критично значение за редица продукти - от автомобили до полупроводници. Според Американската геоложка служба през 2024 г. Китай контролира над 69% от производството им и почти половината от световните запаси.

Пекин използва тази си водеща позиция в търговските преговори със САЩ и други свои партньори, което определено му дава силни позиции - близо половината от вноса на редкоземни елементи в ЕС през миналата година е дошъл от Китай, следван от Русия и Малайзия.

Но тази политика руши доверието на чуждестранните компании в страната. То е спаднало значително от началото на пандемията, когато ограниченията нарушиха веригите на доставки. В същото време вътрешната икономика остава в застой, повлечена от спада в сектора на недвижимите имоти и свръхкапацитета в индустриалните сектори.

Американската търговска камара в Шанхай съобщава миналата седмица, че проучване сред членовете ѝ между май и юни показва, че доверието на бизнеса за следващите пет години е достигнало ново дъно. То също така установява, че почти половината от анкетираните – най-високият процент досега – са пренасочили инвестициите, планирани за Китай, към други региони, предимно Югоизточна Азия.

Европейски и американски компании предупреждават, че през третото тримесечие ще настъпи недостиг на редкоземни елементи, в допълнение към прекъсванията в производството по-рано тази година.

Затова и ECCC планира да се срещне с политици от Европейския съюз следващата седмица в Брюксел, за да ги информира за бизнес ситуацията.

ЕС обмисля нови рестрикции срещу Пекин, за да угоди на Тръмп

Междувременно ситуацията може да се влоши още повече, тъй като ЕС планира да предложи санкции срещу още китайски компании, свързани с военните действия на Кремъл, като част от дипломатическа офанзива за убеждаване на американския президент Доналд Тръмп да натисне Русия да сложи край на войната в Украйна.

През уикенда Тръмп заяви, че ще се присъедини към ЕС в засилването на санкциите срещу руския президент Владимир Путин, но само ако страните от НАТО преустановят изцяло вноса на петрол от Русия и наложат мита между 50 и 100 процента на Китай. В отговор на това дипломатите от ЕС искат да покажат готовност както да прекратят остатъчния внос на руски петрол, който вече е драстично намален, така и да подкрепят усилията на Тръмп да затегне винтовете на Китай.

Според източници на POLITICO дискусиите по 19-ия пакет от санкции на ЕС, очакван в петък, включват потенциалното добавяне на китайски компании към списъка с целеви обекти. Това обаче е далеч от исканията на Тръмп за мита, а китайските компании, които бяха добавени в миналото, не успяха да задоволят американския президент.

Тръмп е обсъдил пакета с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във вторник вечерта. В публикация в интернет за разговора тя посочва, че новите санкционни мерки ще са насочени към „криптовалутите, банките и енергетиката“.

Дипломатите от ЕС са подготвени за това, че американският президент няма да бъде впечатлен от усилията им, и дори подозират, че той може да им е подготвил капан. Те се опасяват, че исканията на Тръмп от уикенда – особено призивът за тарифи, който ЕС счита за невъзможен – могат да бъдат стратегия за забавяне на действията срещу Русия и прехвърляне на вината върху съюзниците от НАТО за това, че не са предприели необходимите твърди мерки за прекратяване на войната.

Като цяло ЕС предпочита целенасочени санкции срещу компании, свързани с войната, вместо общоприложими тарифи, но в момента блокът се оказва в менгеме - от едната страна са проблемите с вноса на редкоземните минерали, а от друга - Тръмп и неговата фиксация върху икономическата война с Китай.

Тази седмица трябва да разберем как Брюксел планира да излезе от тази хватка. А решението няма да е лесно.