Индонезия ще забрани строителството на нови хотели и ресторанти върху разчистени оризови полета и земеделска земя на популярния курортен остров Бали, след като последните внезапни наводнения отнеха живота на най-малко 18 души.

На 10 септември на Бали беше обявено извънредно положение, след като островът преживя най-тежките наводнения от повече от десетилетие.

Породени от проливни дъждове, наводненията нанесоха сериозни щети на домове, обществени сгради и инфраструктура и засегнаха хиляди хора в Денпасар и околните райони.

Екологични активисти отдавна алармират за въздействието на масовия туризъм върху острова, като посочват, че по-строгият контрол върху преобразуването на земи би намалил риска от наводнения и други природни бедствия.

В отговор на бедствието губернаторът на Бали Уаян Костер заяви наскоро, че вече са въведени нови правила.

„От тази година вече има инструкция към всички ръководители на райони и кметове на Бали“, каза той, цитиран от държавната новинарска агенция Antara и The Guardian.

„След като се справим с последиците от наводненията, ще се срещнем отново, за да гарантираме, че няма да се издават повече разрешителни за хотели, ресторанти или други обекти върху плодородна земя, особено оризища“, добави Костер.

„От тази година забраната за преобразуване на земя ще бъде в синхрон със 100-годишния план за развитие на Бали. От 2025 г. нататък никаква плодородна земя няма да може да бъде превръщана в търговски обекти.“

Банда макаци продължават да крадат телефони, очила и други ценности от туристите – и ги разменя срещу банани и манго

Свещени, но коварни: Престъпната организация на Бали, управлявана от маймуни

Прочут със зелените си оризови тераси и зашеметяващи плажове, „островът на боговете“ претърпя бърза трансформация през последните 50 години, като местните жители и туристите се оплакват от трафик, замърсяване и лошо поведение на чужденците, дошли заедно със строежите на хотелите и курортите, които вече заливат острова.

Миналата година Индонезия заяви, че ще наложи мораториум върху строежа на нови хотели заради опасения от презастрояване, но планът не беше реализиран. Очаква се новите наредби да влязат в сила до края на 2025 г.

Мярката следва предупреждение от индонезийската метеорологична и климатична агенция за потенциално екстремно дъждовен сезон тази година, както и влошаваща се криза с отпадъците, която изостря наводненията в няколко региона, включително Бали.

Островът настоява за още по-строги мерки срещу чуждестранни посетители, които излизат извън собствения си контрол

Бали иска да депортира туристи с криминално поведение

Наводненията са често срещани в Индонезия по време на дъждовния сезон, който обичайно продължава от септември до март.

Учените обаче казват, че климатичната криза засилва дъждовния сезон, носейки по-интензивни валежи и по-чести внезапни наводнения. Презастрояването и масовото обезлесяване също се смятат за фактори, които утежняват последствията.

Индонезийският министър на околната среда Ханиф Файсал Нурофик заяви след наводненията, че новите наредби са важна стъпка за острова.

„Това е от решаващо значение и за туризма на Бали, тъй като последните наводнения привлякоха сериозно внимание“, каза той.

„Миналата седмица всъщност казах на губернатора, че наистина се надявам незабавно да спре преобразуването на земя в Бали. Това е изключително важно.“

Докато за посетителите всичко е слънце и парти, за персонала в огромните комплекси животът прилича на летен лагер и на моменти се чувстват „заклещени“ на малко парче земя, обградено от вода

От Бали до Малдивите: Разликите в това да си турист и да работиш на райски остров

Екстремните валежи стават по-чести и по-интензивни заради причинената от човека климатична криза в по-голямата част от света - особено в Европа, по-голямата част от Азия, централна и източна Северна Америка, както и части от Южна Америка, Африка и Австралия.

Това е така, защото по-топлият въздух може да задържа повече водни пари. В резултат на това наводненията вероятно са станали по-чести и по-тежки, но тяхното въздействие зависи и от човешки фактори, като наличието на защитни съоръжения и начина на използване на земята.