Свръхтуризмът беше един от най-горещите проблеми на сектора тази година, чието решение все още не се очертава на хоризонта.

Редица дестинации се опитват да ограничат въздействието на огромните тълпи от посетители, като забраняват краткосрочните ваканционни наеми или въвеждат нови туристически такси.

Въпреки тези усилия, в много популярни места по света проблемът само се задълбочава.

Ето защо изданието за пътувания Fodor's публикува годишната си класация с дестинациите, в които не се препоръчва да пътувате през 2025 г.

Целта е по такъв начин вниманието на туристите да се насочи към „дестинациите, в които туризмът оказва неустойчив натиск върху земята и местните общности“, съобщава TimeOut.

Дестинациите са разпределени в две категории.

Първата е „постоянни, които не са включени в списъка“; места, които от известно време страдат от въздействието на прекомерния туризъм, но е постигнат малък напредък за смекчаване на проблемите.

Бали e номер едно по този критерий. По данни на Централното статистическо бюро за провинция Бали индонезийският остров е посрещнал 5,3 млн. чуждестранни посетители през 2023 г., като до края на юли 2024 г. броят им е нараснал с 22%.

Проблемът е, че икономиката на острова процъфтява именно от гостоприемството, но това зависи от състоянието на естествените му природни дадености, които се влошават.

Някогашните девствени плажове като Куат и Семиняк са покрити с отпадъци и местните системи за управление не могат да се справят.

Втората категория е „дестинации, които започват да страдат от свръхтуризъм“.

В този списък е мексиканският град Оахака. От 2020 г. насам туризмът там е нараснал със 77% и английският постепенно измества испанския като най-говоримия език.

Дългогодишните жители са прогонени от централните райони поради рязкото увеличение на цените на наемите, а обществените услуги като водоснабдяване и транспорт също усещат натиска.

Нещо повече, много жители на Оахака смятат, че важни елементи от културата им се комерсиализират прекалено.

Дестинациите с перманентни последици от свръхтуризма:

• Бали, Индонезия

• Европейски дестинации: Барселона, Майорка, Канарските острови, Венеция и Лисабон

• Кох Самуи, Тайланд

• Планината Еверест

Дестинации, които започват да страдат от свръхтуризъм:

• Агридженто, Сицилия

• Британски Вирджински острови

• Керала, Индия

• Киото и Токио, Япония

• Оахака, Мексико

• Северно крайбрежие на Шотландия

Авторите на класацията обръщат специално внимание на Европа, където годината беше рекордна по отношение на международните пътувания. По данни на ЕК броят на посетителите само през първото тримесечие на 2024 г. е бил със 7,2 % по-висок, отколкото преди пандемията.

Този наплив не просто задръства кварталите с прекомерен пешеходен трафик, а променя самата структура на обществото: повишава разходите за живот, натоварва инфраструктурата и природните ресурси и хомогенизира културата на най-популярните места в Европа.

Изправени пред нещо, което вече изглежда като екзистенциална заплаха, местните жители насочват гнева си към тълпите туристи.

Това лято напрежението прерасна в протести, които избухнаха на целия континент. В Испания местните жители на Барселона пръскаха нищо неподозиращите посетители с водни пистолети, а десетки хиляди се събраха на плажовете в Майорка и на Канарските острови с плакати, на които пишеше: „Вашият лукс, нашата мизерия“ и „Канарските острови имат лимит“.

Във Венеция тълпи протестираха срещу безсмислието (според тях) на новата входна такса за еднодневни туристи.

Това е стряскаща промяна; много от тези дестинации от години агресивно продават на посетителите и извличат икономически ползи, допълват авторите на класацията.

На Канарските острови, където туристическата индустрия съставлява 35% от БВП, през 2023 г. са генерирани 16,9 млрд. евро. През същата година туристите от Барселона са похарчили 9,6 млрд. евро в града, което е увеличение от 26,1% в сравнение с 2022 г. Експоненциално нарастващият туризъм обаче се оказва недалновиден.

В почти всички най-популярни европейски дестинации цената на жилищата е станала непосилна за местните. Смята се, че 60% от жилищата в Лисабон са ваканционни, което води до намаляване на броя за дългосрочно отдаване под наем и до повишаване на разходите.

Градът, който неотдавна беше класиран на трето място в света по най-ниска финансова рентабилност, е загубил около 30% от населението си от 2013 г.

В същото време в момента в Барселона има над 10 000 лицензирани ваканционни жилища под наем в платформи като Airbnb, а средният наем е с 68% по-висок от този преди 10 години.

Местното правителство е обещало да отнеме всички лицензи за краткосрочно отдаване под наем до 2028 г. и да се справи с незаконните туристически апартаменти в града.

Класацията на No List все пак обръща внимание и на добрата стратегия за управление на туризма, подобряваща живота на местните жители, а не фокусирана единствено върху бъдещи цели.

Едно от местата, които се справиха по-добре тази година, е Амстердам. Градът забрани на океанските круизи да акостират и обеща да намали наполовина речните круизи до 1150 плавания до 2028 г.

Той също така намали броя на ваканционните жилища под наем с 30% и забрани строителството на нови хотели, което влиза в сила незабавно (макар и с изключение на 26-те хотела, които в момента са в процес на изграждане).

Дали тези мерки са достатъчни, предстои да разберем.