Защо туристите са ужасни по време на почивка
Лошото поведение може да варира от невъзпитано, като блокиране на пешеходна пътека, за да се направи перфектна снимка за Instagram, през обидно, като позиране гол на публично място, до опасно, като приближаване до диви животни
От рушене на древни скални образувания в Невада до имитация на непристойни действия със статуя в Италия – историите за лошо поведение на туристи по време на почивка са все по-често срещани, а потърпевши са всички дестинации по света.
През последните месеци редовно се провеждат протести срещу свръхтуризма и „лошото“ поведение на туристите.
Уебсайтове и акаунти като Tourons Of Yellowstone и Welcome to Florence са нещо като хранилища за случаи на съмнително поведение на туристите и с всеки нов такъв мнозина могат се питат: „Защо тези хора се държат така?“
Според Хавиер Лейбърт, клиничен психотерапевт и запален пътешественик, отговорът е разнообразен, пише BBC. „Има много фактори, които могат да повлияят на подобно поведение. Може да са индивидуални има контекстуални, и може да има групови фактори. Така че мисля, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е: „Добре, дали този човек би имал такова поведение, когато си е у дома?“
Лошото поведение на туристите може да варира от невъзпитано, като блокиране на пешеходна пътека, за да се направи перфектна снимка за Instagram, през обидно, като позиране гол на публично място, до опасно, като приближаване до диви животни.
Според д-р Алана Дайлът, асистент по хотелиерство и управление на туризма в Държавния университет в Сан Диего, някои видове неподходящо поведение, например опитът да се помогне на животно да се присъедини към стадото си в Националния парк Йелоустоун, може да се дължи на обща неосведоменост за социалните норми и за това какво е приемливо в различните дестинации.
„Голяма част от лошите постъпки са свързани с липсата на познания и разбиране на въздействието върху мястото, което посещавате. Толкова много хора пътуват и мислят как това ще бъде преживяване за тях, но не мислят как техните действия влияят на мястото, на което са, защото просто нямат необходимите знания.“
Друга класическа форма на лошо поведение на туристите е това, което бихейвиористът и автор на книгата „Да бъдеш неразумен“ д-р Кърсти Седгман, нарича „енергия на главния герой“.
Когато са далеч от дома си, някои хора могат да станат груби и взискателни, защото предполагат, че местните жители, професионалистите в сферата на услугите и другите са там единствено, за да ги обслужват.
Това поведение се наблюдава особено често в самолетите, където редовно се съобщава за „въздушна ярост“ – пътници, които се държат агресивно, избягват елементарна учтивост и отказват да изпълняват инструкциите на екипажа.
Положението стана толкова лошо, че през 2021 г. организации от авиоиндустрията изпратиха писмо до Министерството на правосъдието на САЩ с молба за помощ за ограничаване на проблема.
„Не става въпрос само, че хората стават все по-зле възпитани. Става дума, че често, когато са призовани за това лошо поведение, е много по-вероятно да се разсърдят. Чувството „не ми казвай какво да правя“ е силно“, казват експертите.
В някои случаи обаче, може да става дума за по-дълбоки психологически проблеми. Когато пътуваме, ние трябва да се свържем с дестинацията, с новата култура. Тази връзка изисква да бъдем в различна емоционална позиция, а не всеки е готов за това.
Финансово и психологическо въздействие на лошия туризъм
Въпреки че е изписано много за въздействието на свръхтуризма върху околната среда, лошото поведение на туристите – особено вандализма, е нещо, което често се пренебрегва във историите.
Финансовите и психологическите последици от тези случаи, като например унищожаването на свещени пещерни рисунки в Южна Австралия, са много по-трудни за изчисляване.
„Когато обекти на културното наследство се оскверняват и вандализират, това говори, че те нямат значение за туристите“, обяснява Брент Легс, изпълнителен директор на Фонда за действие за културното наследство на афроамериканците. „Често това предизвиква спомени за исторически несправедливости и системен расизъм, като реактивира травмата на поколенията.“
Дори щети, които не са с конкретна цел да навредят, могат да нанесат тежки поражения, както в емоционален, така и във финансов план. „Често собствениците на имоти и управителите на исторически ценности се борят за тези ресурси. Така че, когато една сграда е вандализирана, това добавя неоправдана финансова отговорност“, допълва той.
Нещо повече, понякога щетите не могат да бъдат възстановени. Например през 2021 г. посетител издълбава над 4000-годишни петроглифи с името си в националния парк Биг Бенд в Тексас, унищожавайки трайно обект, свещен за местните коренни общности. Безценни произведения на изкуството и културата също са били засегнати от поведението на туристите.
Какво може да се направи?
Начинът, по който туризмът се рекламира, допринася за проблема.
„Има елемент на анонимност, който хората усещат, когато пътуват, и който ги кара да действат по начин, по който иначе не биха, но част от това е свързано с начина, по който... корпорациите и правителствата предлагат на хората туристически услуги“, обяснява Дайлет. „Ето защо не съм голям фен на масовия туризъм... Целта е просто да накараш хората да отидат на място, където могат да прекаляват с алкохола, с храната, с консумацията. Това е като да ги подготвяш за провал.“
Участието в по-локализирани пътувания може да помогне на посетителите да бъдат по-внимателни - както по начина, по който действат в дадена дестинация, така и по отношение на въздействието, което оказват върху хората, които живеят там.
Правителствата се опитват да ограничат лошото поведение, като въвеждат по-строги закони, създават официални насоки и налагат високи глоби.
От кампанията на Амстердам „Stay-Away“, насочена към пияните британски посетители, до вълната от ограничения и глоби в Италия, дестинациите предлагат нови решения за справяне със ситуацията.
Лейбърт обаче смята, че самите пътници трябва да се променят. Според експерта, въпреки че за все повече хора е по-лесно да пътуват, не всички са емоционално готови за въздействието на излизането от зоната на комфорт, което може да обясни нарастването на антисоциално поведение.
И двамата експерти са единодушни, че лечението на подобно поведение се свежда до промяна в начина на мислене – такава, която насърчава хората да осъзнаят, че пътуването е привилегия, че посещението на дадено място означава, че сте гост в чужд дом и трябва да контактувате с хора от различни среди внимателно и уважително.
„Туризмът е интересен, защото има силата буквално да променя живота на хората. Той има силата да измъкне хората от бедността, да свързва различни култури, религии и езици. Но въпросът е как го правим. А просто да спрем да пътуваме не е решение.“, допълват експертите.