Отвъд табелата „Не пътувай“ - защо някои туристи отиват там, където други виждат само риск

На картата с препоръки за пътуване на Държавния департамент на САЩ калдъръмените улички на Дамаск, позлатените катедрали на Южна Украйна и оживените рибни пазари на Могадишу, Сомалия, са оцветени в червено – Ниво 4 „Не пътувайте“. Всички са официално забранени за туристи зони.

За швейцарския предприемач Кристиан Мишлер обаче те изглеждат като идеална ваканция.

През последното десетилетие той е посетил редица места, които мнозина правителства категорично съветват своите граждани да избягват. Отдава тази си страст на дълбоко любопитство. „Искам да видя реалността отвъд заглавията в новините“, казва пред The Wall Street Journal 43-годишният Мишлер. „Тези държави често се представят само като зони на война и хаос, но техните култури остават жизнени, а пластовете от история и пейзажи не могат да се усетят отдалеч“, добавя той.

Това обаче не означава, че Мишлер не е попадал в неприятности. Избягвал е снайперисти в сирийски територии, контролирани от бунтовници, и е пътувал в Сомалия под охраната на въоръжен конвой. Имало е напрегнати срещи с тежко въоръжени граничари.

Също така е ял студени нудли в ресторант в Пхенян, разглеждал е джамии в Багдад и наскоро е карал рент-а-кар в Украйна без проблеми. Следващите му цели са Йемен и Афганистан.

Да пътуваш по-евтино, като купиш чужда ваканция на принципа на eBay - колко добри са сделките?

През последните години такива рискови пътувания – някога запазени за военни кореспонденти и екстремни авантюристи – започват да навлизат в масовия туризъм. Лондонската агенция Untamed Borders, която организира турове в Афганистан, Либия и Централноафриканската република, отчита стабилен ръст на резервациите.

„Има пристрастяващо усещане, когато посещаваш места, които почти никога не се виждат през призмата на туризма“, казва пред WSJ Джеймс Уилкокс, основател на компанията. Като пример посочва калните небостъргачи на Шибам в Йемен: „Гледате жив обект на ЮНЕСКО такъв, какъвто е бил от векове – и все още не докоснат от масовия туризъм.“

Тези дестинации са магнит за социалните мрежи. В YouTube видеа със заглавия като Inside Afghanistan in 2025 (World’s Most Dangerous Country) или пък 100 Hours in Mogadishu, Somalia (Intense) събират стотици хиляди гледания, а TikTok и Instagram са пълни с влогъри, които се снимат в Алепо и Кабул.

Американската стюардеса Морган Пейнтър Хач пътува в почивните си дни вече 20 години, като е била в Русия, Нигер и Южен Судан. Тя наблюдава как социалните мрежи представят тези рискови дестинации, които е видяла лично. „За много създатели на съдържание това вече е начин за печалба. Колкото по-екстремна изглежда една дестинация, толкова повече кликове носи“, коментира тя пред WSJ.

По думите ѝ някои влогъри или преувеличават рисковете, или ги омаловажават, като пропускат да покажат партньорите, водачите и охраната, които правят пътуванията възможни. „Става дума за събиране на печати в паспорта и за хвалене, а не за свързване с мястото и хората.“

Островът е безлюден, маршрутът таен: Ново приключение за смели туристи

Макар че предупрежденията за пътуване към опасни зони не са абсолютна забрана, те носят тежест. „Не бива да се подценяват“, казва пред WSJ Дан Ричардс, главен изпълнителен директор на Global Rescue, компания за управление на рискове при пътуване. Той обяснява, че анализаторите, които определят нивата на риск, вземат предвид престъпност, терористични заплахи и природни бедствия.

„Тези предупреждения са насочени към широката публика, не само към опитни пътешественици, затова често изглеждат прекалено консервативни“, добавя Ричардс. Туристи, които ги игнорират, го правят на свой риск: в някои случаи това може да повлияе на консулската подкрепа, а някои застрахователи не покриват дестинации с най-високи нива на предупреждение.

Готови ли сте за почивка в Афганистан? Талибаните искат да станат туристическа сила

Мишлер смята препоръките за прекалено предпазливи и се доверява на местните, когато пътува. Едно то правилата му е да не се движи през нощта. Следи и събития в рискови райони чрез приложения като Liveuamap, което отразява сблъсъци, протести и движения на оръжия. „Целта не е да тествам границите на безопасността, а да минимизирам излагането на риск.“

Туроператорите подхождат по-предпазливо. „Преди да стартираме пътуване, прекарваме месеци – понякога години – в изграждане на връзки с местни водачи, оператори и общности“, казва Рик Бинкс, основател на нидерландската агенция CultureRoad Travel. Тя предлага екскурзии във Венецуела (Ниво 4), Нигер (Ниво 3) и много други смятани за опасни дестинации. „Те знаят ежедневната ситуация и са най-добрият барометър за това кое е – и кое не е – безопасно.“

Когато нещата се объркат, плановете за резервни маршрути са критични. След престрелки между Индия и Пакистан през май тази година, които затвориха въздушното пространство, Untamed Borders трябва да пренасочи клиенти, останали блокирани в Пакистан, през Хайберския проход към Афганистан. Но някои опасности не могат да се избегнат с просто заобикаляне: през януари британска двойка, пътуваща с мотор из Иран, беше арестувана по обвинение в шпионаж, което прерасна в дипломатическа криза.

Дори за най-смелите туроператори някои места остават забранени. „Не водим гости в активни военни зони“, казва Уилкокс от Untamed Borders. „Спряхме пътуванията си до Судан по време на гражданската война и избягваме да водим големи групи в райони с прясна травма, като Мосул в Ирак, където посещенията могат да изглеждат като воайорство.“

Швейцарския предприемач Мишлер признава, че някои могат да възприемат неговите пътувания просто като търсене на адреналин. Но за него смисълът е в малките, ежедневни жестове, които разрушават предразсъдъците:

„Когато споделяш чай със собственик на хотел в Одеса или когато търговец на пазара в Алепо ти подава сладки като знак на благодарност, че си посетил страната му, осъзнаваш, че зад предупрежденията и тревожните новини повечето хора просто са добри и се радват, че си дошъл.“