В продължение на години наред туристи от всички краища на света изкачват планината Синай с бедуински водач, за да наблюдават изгрева над девствения скалист пейзаж или да участват в религиозни екскурзии.

Сега едно от най-свещените места в Египет, почитано от евреи, християни и мюсюлмани, е в центъра на обществен спор относно плановете да бъде превърнато в мегапроект за туризъм, разказва BBC.

Наричана от местните Джабал Муса, планината Синай е мястото, където според преданието Мойсей е получил Десетте заповеди. Мнозина вярват, че това е мястото, от което според Библията и Корана Бог се обръща към пророка. Там се намира и манастирът „Света Катерина“ от 6-ти век, управляван от Гръцката православна църква, и засега монасите ще останат там, след като египетските власти, под натиска на Гърция, отрекоха, че искат да го затворят.

Въпреки това, все още съществува дълбока загриженост как се променя това дълго изолирано място в пустинята – обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, включващ манастира, града и планината.

Днес там тече строителство на луксозни хотели, вили и търговски базари.

Там обаче живее и традиционна бедуинска общност, племето Джебелея, наричано Стражите на Света Катерина, вече е било подложено на разрушаване на домовете и екологичните туристически лагери, без да получи никаква или почти никаква компенсация. Те дори са принудени да извадят телата на починалите си близки в местното гробище, за да се направи място за нов паркинг, допълва BBC.

Проектът може да е бил представен като спешно необходима устойчива инициатива, която ще стимулира туризма, но е наложен на бедуините против тяхната воля, казва Бен Хофлер, британски писател, работил в тясно сътрудничество с племената в Синай. „Това не е развитие, както го виждат или искат Джебелея, а как изглежда, когато се налага отгоре надолу, за да служи на интересите на външни лица, а не на местната общност“, казва той.

„Около бедуинско племе с номадско наследство се изгражда нов урбанизиран свят, от който те винаги са избирали да останат отделени, за чието изграждане не са дали съгласие и който ще промени завинаги мястото в родната им земя.“

Местните жители, които наброяват около 4000 души, не желаят да говорят директно за промените.

Досега Гърция е чуждестранната сила, която най-силно се е изказала по отношение на египетските планове, поради връзката си с манастира.

Напрежението между Атина и Кайро се изостри, след като през май египетски съд постанови, че Света Катерина – най-старият непрекъснато използван християнски манастир в света – се намира на държавна земя.

След десетилетия на спорове съдиите постановиха, че манастирът има само „право да използва“ земята, върху която се намира, и археологическите религиозни обекти, разпръснати в околността.

Архиепископ Йероним II на Атина, глава на Гръцката православна църква, бързо осъди решението.

„Имуществото на манастира се конфискува и отчуждава. Този духовен фар на православието и елинизма сега е изправен пред екзистенциална заплаха“, заяви той.

В рядко интервю дългогодишният архиепископ Дамианос заяви пред гръцки вестник, че решението е „тежък удар за нас... и позор“. Начинът, по който той се справи с въпроса, доведе до остри раздори между монасите и до решението му в крайна сметка да се оттегли.

Гръцката православна патриаршия в Йерусалим посочи, че византийският манастир, в близост до който необичайно се намира и малка джамия, построена през епохата на Фатимидите, е „светилище на мира между християни и мюсюлмани и убежище на надежда за свят, потънал в конфликти“.

Докато спорното съдебно решение остава в сила, бурната дипломатическа дейност доведе до съвместна декларация между Гърция и Египет, гарантираща защитата на гръцката православна идентичност и културно наследство на Света Катерина.

Египет започна своя държавно спонсориран проект „Великото преображение“ за туристи през 2021 г. Планът включва откриването на хотели, еко-хижи и посетителски център, както и разширяване на малкото летище в близост, и изграждане на лифт до планината Мойсей.

Правителството промотира проекта като „подарък от Египет за целия свят и всички религии“.

„Проектът ще осигури туристически и развлекателни услуги за посетителите, ще насърчи развитието на града и околните райони, като ще запази екологичния, визуалния и културен характер на девствената природа, и ще осигури настаняване за тези, които работят по проектите“, заяви миналата година министърът на жилищното строителство Шериф ел-Шербини.

Макар че работата изглежда е в застой, поне временно, поради проблеми с финансирането, равнината Ел-Раха – с изглед към манастира, вече е преобразена. Продължава строителството на нови пътища.

Критиците твърдят, че специфичните природни характеристики на района се унищожават. Описвайки изключителната универсална стойност на обекта, ЮНЕСКО отбелязва, че „суровият планински пейзаж създава перфектен фон за манастира“. В доклада се казва: „Местоположението показва умишлен опит да се създаде интимна връзка между природната красота от една страна, и духовната ангажираност на човека, от друга“.

Още през 2023 г. ЮНЕСКО изрази своята загриженост и призова Египет да спре строителството, да провери неговото въздействие и да изготви план за опазване.

Това не се случи.

През юли World Heritage Watch изпрати отворено писмо, в което призова Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО да включи района на манастира в Списъка на световното наследство в опасност.

Активистите се обърнаха и към крал Чарлз Трети като патрон на фондация „Света Катерина“, която набира средства за опазване и проучване на наследството на манастира с неговата колекция от древни християнски ръкописи. Британският крал описа обекта като „ духовно съкровище, което трябва да се запази за поколенията“.

Мегапроектът не е първият в Египет, който предизвиква критики заради липса на чувствителност към уникалната история на страната. Но правителството разглежда поредицата си от грандиозни проекти като ключ към съживяване на западащата икономика.

Някога процъфтяващият туристически сектор тъкмо започваше да се възстановява от последиците на пандемията, когато беше засегнат от бруталната война в Газа и нова вълна регионална нестабилност.

Правителството обяви, че целта му е да достигне 30 милиона посетители до 2028 г. При предишните кабинети търговското развитие на Синай се осъществяваше без консултации с местните бедуински общности.

Полуостровът е завладян от Израел по време на войната в Близкия изток през 1967 г. и върнат на Египет едва след подписването на мирен договор през 1979 г. Оттогава бедуините се оплакват, че са третирани като граждани от втора класа.

Строителството на популярните египетски комплекси на Червено море, включително Шарм ел Шейх, започва в Южен Синай през 80-те години. Мнозина виждат прилики с това, което се случва в Св. Катерина в момента.

„Бедуините бяха хората на региона, водачите, работниците, тези, които се наемаха“, казва египетският журналист Моханад Сабри. „После дойде индустриалният туризъм и те бяха изтласкани – не само от бизнеса, но и физически изтласкани от морето на преден план.“

Както и в случая с обектите в района на Червено море, се очаква египтяни от други части на страната да бъдат доведени, за да работят в новия комплекс. Правителството обаче твърди, че „модернизира“ и бедуинските жилищни райони.

Разрастването на курортите на Червено море води хиляди поклонници на еднодневни екскурзии в пиковите периоди.

През последните години често в манастира се стичат големи тълпи, както и в музея, където са страници от Codex Sinaiticus – най-старият запазен, почти пълен, ръчно написан екземпляр на Новия завет.

Сега, въпреки че манастирът и дълбокото религиозно значение на мястото ще останат, околностите му и вековният начин на живот изглежда ще се променят необратимо.