Микропластмасите може да се окажат нов рисков фактор за развитието на остеопороза в глобален мащаб. Според данни от ново изследване, публикувано в Osteoporosis International, когато тези миниатюрни частици навлязат в организма, те нарушават функцията на стволовите клетки в костния мозък, които са изключително важни за възстановяването и поддръжката на костната тъкан.

Човешките кости непрекъснато се обновяват. При остеопороза този баланс се нарушава – разрушаването на тъканта надделява над изграждането ѝ. С времето това води до отслабване на костите и повишава риска от фрактури.

Заболяването се развива с бавни темпове и често остава незабелязано до първия счупен крайник. Възраст, пол, генетика, медикаменти, хранителни навици, тютюнопушене и алкохол са сред познатите рискови фактори. Към тях сега учените добавят и един нов фактор – микропластмасите.

Анализът обхваща 62 научни публикации, базирани на лабораторни и животински тестове. Резултатите показват, че микропластмасите стимулират образуването на остеокласти – клетки, които разграждат костната тъкан. Така се създава дисбаланс, при който разрушаването изпреварва възстановяването.

Освен това частиците намаляват жизнеспособността на клетките, ускоряват стареенето им, променят генната експресия и водят до възпалителни реакции. Комбинацията от тези ефекти ускорява отслабването на костната структура.

Все още няма изследвания за това как тя може да се премахне, но има няколко начина да ограничим попадането ѝ в организмите ни

Колко микропластмаса попада средно в човешките мозъци?

При животински изследвания учените установяват, че натрупването на микропластмаси води до намален брой бели кръвни клетки – индикатор за нарушена функция на костния мозък. Наблюдавани са и изменения в микроструктурата на костите, което увеличава риска от деформации и счупвания.

„В това проучване наблюдаваните неблагоприятни ефекти водят до тревожен извод – прекъсване на растежа на скелета при животните,“ коментира съавторът Родриго Буено де Оливейра в официално изявление.

Оливейра, който ръководи Лабораторията за изследване на минерални и костни нарушения в нефрологията към Държавния университет в Кампинас (Бразилия), продължава да работи върху доказването на връзката между микропластмасите и костните заболявания. Екипът му започва ново изследване, което ще тества ефектите върху бедрените кости на гризачи.

„Въпреки че остеометаболитните заболявания са сравнително добре изучени, съществува празнина в познанията ни за влиянието на микропластмасите върху развитието им. Една от целите ни е да генерираме доказателства, че микропластмасите могат да се окажат контролиран екологичен фактор, който обяснява увеличения брой на костни фрактури,“ посочва ученият.

Новооткритият метод създава възможност за по-устойчиво производство на медикаменти.

От пластмаса до парацетамол: как бактерии превръщат отпадъци в лекарства

Микропластмасовите частици, заедно с нанопластмасите, представляват миниатюрни фрагменти – някои невидими с просто око – които се отделят от предмети при въздействието на слънце, вятър, дъжд, морска вода или механично износване. Микропластмасите са с размер от 1 микрометър до 5 милиметра, а нанопластмасите са по-малки от 1 микрометър.

Тези частици вече могат да бъдат открити навсякъде – в почвата, в реки, в океани, в човешкия организъм, както и в месо, вода и селскостопански продукти.

Учените предупреждават, че подобно замърсяване може сериозно да увреди здравето, като подчертават, че е нужно светът значително да намали употребата на пластмаса.

Всяка година се произвеждат над 500 милиона тона пластмаса, но едва 9% от тях се рециклират. Останалото количество бавно се разгражда, разпространява се в околната среда и – както показват новите данни – може да стигне до най-неочакваните места, включително до костите ни.