Американските акции пренебрегнаха лошата слава на септември тази година. От края на август S&P 500 е поскъпнал с над 3%, Nasdaq – с повече от 5%, а Dow и Russell 2000 също са нараснали, противно на най-известния спад в календара.

Междувременно златото е поскъпнало с 11%, а VIX – индексът за пазарната волатилност – се е повишил вместо да се срути.

В същото време доларът почти не се е движил. Това е необичайна комбинация от сигнали, пише Quartz. Общата картина показва пазар, който остава висок въпреки сезонните препятствия, воден от технологично ориентирания Nasdaq, като малките компании също отбелязват положителни резултати.

Естественият въпрос е: защо пазарът се държи против историческите модели и какви са силите зад тази необичайна серия?

Намалението на лихвите от Федералния резерв – очевидният катализатор

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл практически обеща намаление на лихвите в речта си в Джаксън Хоул в края на август, а Фед го реализира на 17 септември – първото за годината.

По-ниските разходи за заем са като кислород за акциите, особено за компаниите с растеж и технологичните гиганти, което обяснява силата на основните индекси. Освен че Nasdaq е най-технологично ориентиран, S&P също има значителен дял на технологичния сектор – около 30–40% от индекса, в зависимост от това как се дефинира „технологии“.

Поддържащите фактори също разказват своята история. Продължаващият ръст на златото – близо 50% за 2025 г. – показва, че пазарът остава предпазлив спрямо долара, който е повлиян от промените във федералната политика.

Повишението на VIX също подсказва за продължаващо напрежение. Това е пазар, който се радвa на ефектите от намалението на лихвите, но по сложен начин, още по-забележителен заради настъпването му през септември – месец, който инвеститорите дълго време са смятали за неблагоприятен.

Федералният резерв на САЩ е изправен пред „предизвикателна ситуация“, тъй като преценява рисковете от инфлация, докато пазарът на труда отслабва

От „не залагайте на спад на лихвите“ до „акциите са преоценени“: Какво ново каза Пауъл

Истината зад легендата

„Септемврийският спад“ е една от най-старите пазарни легенди на Уолстрийт, подкрепена с данни от последните сто години, според които S&P 500 средно пада с около 1% през септември – единственият месец с постоянно отрицателни средни резултати.

Тенденцията е била особено видима през определени десетилетия. Например от 1960 до 1989 г. септември е бил най-слабият месец в повече от половината години. Сезонният ефект се наблюдава и на чуждестранни пазари – по-скоро глобално явление, отколкото локално, въпреки че корелацията между пазарите в последните десетилетия се е увеличила.

Терминът „Септемврийски ефект“ започва да се появява във финансовите медии през 80-те и 90-те години, когато анализаторите забелязват модела.

Понякога се обсъжда заедно с други календарни аномалии, като „януарския ефект“, но привлича повече внимание, тъй като слабите резултати са били упорити и лесни за визуализиране.

Обясненията варират: ребалансиране на взаимни фондове преди края на годината, реализиране на данъчни загуби преди четвъртото тримесечие или дори самопотвърждаващо се пророчество, при което трейдъри продават, защото очакват другите да го направят.

Какъвто и да е механизма, фразата „септемврийски спад“ се е превърнала през последните десетилетия в синоним на рязък сезонен срив на доходността.

Четвъртото тримесечие обикновено е „още по-бичи настроено“, когато S&P 500 отбелязва ръст през първите три тримесечия, сочи анализ на Bespoke

S&P 500 навлиза в исторически най-силното си тримесечие

Други фактори тази година

Друга сила, която помага на пазарите да преодолеят „септемврийското заклинание“, е почти неудържимият тренд на изкуствения интелект и неговото разпространение, пише Quartz.

Уолстрийт остава убеден, че AI не е просто хайп, а нова индустриална революция, оправдаваща високите оценки на технологичните гиганти и техните доставчици.

Осъзнаването, че се намираме в ранните етапи на инфраструктурна модернизация, помага да се обясни защо технологичните акции остават „горещи“.

Същевременно пазарът възприема логиката на „възстановяване без нови работни места“. По-слабите данни за заетостта в САЩ се разглеждат като положителни за корпоративните печалби. По-бавният ръст на заплатите и по-слабото търсене на труд означават, че разходите остават контролирани, дори когато приходите растат.

Пауъл признава този „любопитен“ момент на едновременно слабо предлагане и търсене на труд, като най-засегнати са младите работници и малцинствата. Но за компаниите това може да е добра новина, тъй като допринася за по-високи маржове и растящи печалби. Комбинирано с по-ниските разходи за заем, наблюдаваме двоен стимул за акциите – по-евтин капитал и по-високи маржове – което в голяма степен обяснява защо индексите се покачват дори в най-трудния месец от календара.