Израелският премиер Бенямин Нетаняху води двегодишна война в Газа, без да се съобразява с мнението на другите държави. Сега обаче дипломатическата изолация на страната се очертава като дългосрочен проблем. Когато бомбардировките спрат и оръжията замлъкнат, как Израел ще си върне благоразположението на международната общност?

По-малко от седмица след изявлението си пред ООН, Нетаняху даде частичен отговор. В понеделник заедно с президента на САЩ Доналд Тръмп той представи план за Газа, очертаващ бъдещето на територията. 

„Вместо „Хамас” да ни изолира, ние обърнахме нещата и изолирахме тях“, каза той, цитиран от POLITICO.  „Сега целият свят, включително арабският и мюсюлманският, оказва натиск върху “Хамас” да приеме условията.“

Това е голям залог за лидер, който е изправен пред нарастваща международна критика. Ако той и Тръмп изпълнят обещанията си, може би все пак ще постигнат успех в Близкия изток. Но има много неща, които могат да се объркат. Няколко арабски страни вече изразиха възмущението си от двусмислието на плана относно изтеглянето на Израел и пътя към палестинска държавност. 

Високопоставен представител на  „Хамас” заяви пред BBC, че организацията вероятно ще отхвърли мирния план на Тръмп, който се състои от 20 точки. По думите на лицето той „служи на интересите на Израел“ и „пренебрегва тези на палестинския народ“.

Представителят на  „Хамас” допълни, че е малко вероятно групировката да се съгласи да се разоръжи и да предаде оръжията си – ключово условие в плана на Тръмп.

 „Хамас” също така се противопоставя на разполагането на Международни сили за стабилизация (ISF) в ивицата, което счита за нова форма на окупация.

Ако групировката не се съгласи, президентът на САЩ заяви, че Израел ще „направи това, което трябва да направи“

Тръмп дава на Хамас „3 или 4 дни“ за съгласие с мирния план. Иначе следва „тъжен край“

За Израел, от друга страна, основният въпрос е дали дори безупречното изпълнение на плана би донесло реабилитация.

По данни на министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от  „Хамас”, от началото на конфликта са загинали около 66 000 палестинци. Тел Авив признава, че около половината от тях са били цивилни. Критиката към ограниченията на Израел върху хуманитарната помощ е допринесла за влошаване на общественото мнение на Запада. Според социологическата агенция YouGov, благоприятното отношение към Израел е достигнало нови ниски нива в ключови западноевропейски страни.

През последните месеци международният натиск върху страната нарасна. Висши европейски фигури обвиниха Израел в геноцид, а в САЩ – дори сред традиционните поддръжници, зачестиха призивите за оръжейно ембарго. За това настоява и бившият съветник по националната сигурност Джейк Съливан. През август 28 западни държави призоваха Израел да прекрати офанзивата в Газа.

Военната кампания вече е разрушила голяма част от ивицата, изселила е почти всички 2,3 милиона жители и е довела до растящ брой жертви. Това накара редица европейски правителства да обмислят санкции срещу Израел. Дори в Германия – един от най-верните съюзници на Тел Авив, мнозинството се противопоставя на войната.

„Станахме държава изгнаник“, отбеляза пред POLITICO бившият израелски премиер Ехуд Олмерт, дългогодишен критик на Нетаняху. „Губим международната подкрепа, която винаги е свързвала Израел с най-силните, най-важните и най-просветени елементи в западния свят.“

Олмерт предупреди, че разривът между „ужасните зверства, които  „Хамас” нанесе на израелците на 7 октомври, и това, което ние причиняваме на палестинците“ само се задълбочава. Според него последните промени в предложението за примирие – забавяне на изтеглянето на израелските сили и неясен език за бъдеща палестинска държава , вероятно са умишлени, за да провокират отказ от страна на  „Хамас”. „Биби не иска споразумение и не иска да спре войната“, добави той.

Опозиционният лидер Яир Лапид от партия „Йеш Атид“ също отправи остри критики. Той нарече Нетаняху „главният виновник за дипломатическата изолация [на Израел]“ и обвини правителството в „аматьорство, небрежност и арогантност“.

Въпреки това премиерът запазва широка подкрепа у дома. Мнозина израелци са убедени, че „светът е срещу нас“ – усещане, подсилено след смъртоносната атака на 7 октомври. „Повечето израелци продължават да смятат, че никой не ги разбира. Това е десният наратив и в момента работи в полза на Нетаняху“, коментира израелският анализатор Нимрод Горен.

Високопоставен правителствен служител също отхвърли твърденията за изолация: „Израел не е изолиран, изобщо не е. Не се обърквайте от приказките на малцинството и радикалната левица.“ По думите му чуждите инвеститори продължават да влагат средства: „Нашият пазар е нараснал с повече от 50 процента, повече от всеки друг пазар през последните 12 месеца. И това в разгара на война на седем фронта.“

Предложението предвижда незабавно прекратяване на конфликта и освобождаване на всички останали заложници

Нетаняху заяви, че Израел подкрепя мирния план на Доналд Тръмп за Газа. Какво предвижда той?

 „За Нетаняху и поддръжниците му стратегията е ясна: спечели войната по условията на Израел и останалото ще се нормализира”, посочи Надав Штраухлер, бивш политически стратег на премиера. Стратегиите за реабилитация са ненужни; успехът ще ги направи излишни.

 „Те виждат нещата така: когато конфликтът приключи, всичко ще се върне към нормалното“, добавя той. „Те няма да ни обичат повече, отколкото преди 7 октомври. Страните и хората не ни обичаха и преди това. Те няма да станат ционисти веднага, но това ще се промени.“

Нетаняху разчита и на подкрепата на Доналд Тръмп, който нееднократно е заявявал, че няма да оказва натиск върху Израел. „Обикновените израелци гледат към Тръмп, гледат към Вашингтон и ако САЩ е на наша страна, тогава всичко е наред“, обясни Штраухлер, цитиран от POLITICO. 

Междувременно тревогите за икономическа изолация се засилиха, когато Нетаняху сравни бъдещето на Израел със Спарта – полис в Древна Гърция, разчитащ на самодостатъчност. „Все повече ще се налага да се адаптираме към икономика с автономни характеристики.”

Реакцията не закъсня. „Автономният пазар ще бъде катастрофа за израелската икономика и ще повлияе на качеството на живот на всеки гражданин“, предупреди Рон Томер, президент на асоциацията на израелските производители. Лидерът на профсъюзната федерация „Хистадрут“ Арнън Бар-Давид бе още по-категоричен: „Не искам да бъдем като Спарта.“